Мариян Христов от няколко дни е изпълнителен директор на новия член на Западната „Б” група Балкан (Ботевград). Бившият национал започна кариерата си именно от тима от Ботевград, а след това мина през Славия и Левски, за да стане шампион с германския Кайзерслаутерн през 1998 година. За последно Мариян игра във Волфсбург. Той бе част от националния отбор на световното първенство във Франция през 1998 година и европейското в Португалия през 2004-а. За родния Балкан, Левски, вечния съперник ЦСКА и националния отбор Мариян говори пред „Топспорт”.

-Марияне, пак си в България. Защо се върна?
-Трудно ми е да кажа, защо го направих. Може би ми е дошло времето да се прибера отново у дома. Да сменя малко обстановката.
-Колко време ще издържиш, липсва ли ти Германия?
-Мъчно ми е. Там изкарах най-хубавите си години. Родиха се двете ми деца, бяхме щастливи със съпругата ми, в Германия прекарах незабравими години. Като ми писне обаче тук, мога отново да се върна, нищо не се знае. Не оставайте обаче с впечатление, че в България не ми е добре, напротив – тук съм си у дома, така че няма какво повече да коментираме. Вече записахме децата в немско училище, за да не забравят езика. Владенеето на чужд език е голямо богатство. В днешно време децата трябва все повече да учат, защото иначе става все по-трудно.
-Отскоро си изпълнителен директор на родния Балкан (Ботевград). Казал си обаче, че не искаш да ти викат шефе или г-н Христов. Защо?
-Защото доскоро и аз бях футболист. Не искам момчетата да ме приемат като началник.
-Защо се върна да помагаш на Балкан?
-Защото това е отборът, от който тръгнах за големия футбол. Играл съм за него дори в „А” окръжна група, и във „В” група, така че е нормално като съм си в България, да помагам на тима с каквото мога. Няма да отворям ресторанти, защото нищо не разбирам от този занаят. Не претендирам, че и във футбола съм кой знае какъв капацитет, но все пак това е нещото, което ми се отдава най-много.
-Какви са амбициите на отбора вече в „Б” група. Нали знаеш, че парите са много важни особено за отборите от по-малките градове?
-Точно това бе едно от условията, което бе най-важно преди да започна да работя – да има пари. За целия сезон да са осигурени средствата за футболисти и треньори. Разбрахме се с президента на клуба Тихомир Нинов и кмета на Ботевград Георги Георгиев да създадем добра организация и условия на момчетата и нищо да не им липсва. Когато няма пари и играчите мрънкат постоянно, не може да се работи и тогава целите отиват на вятъра. Все още не съм наясно с нивото на „Б” група. Слушам, че повечето отбори ще градят силни състави и това е добре. Ядосвам се обаче като чуя, че не всичко се решава само на терена. Вие журналистите също сте виновни за това. Постоянно се

пише и говори за
уредени мачове

Ако всички помогнат с каквото могат, футболът в България ще тръгне нагоре. Но докато се търси във всяка среща под вола теле, няма да стане.
-Идваш от Германия, където нивото на играта е съвсем друго, хората имат друг манталитет. Страх ли те е от родната действителност, особено сега покрай Балкан в „Б” група?
-Защо да ме е страх. Казах го и на момчетата. Искам от тях да играят. Искам да виждам хора, които се борят на терена. Ако загубим и дори изпаднем от „Б” група, значи сме сгрешили. Тогава аз не съм си свършил работата, или президента или играчите. Няма да търся вината в това, че някои е купувал мачове.
-На кое място виждаш отбора през новия сезон. Има ли сили да направи чудо и да атакува дори „А” група?
-Вижте, все още не мога да се ангажирам с някакви прогнози. Събрахме почти напълно нов състав, прибрахме много местни момчета, които се бяха пръснали по различни отбори. Трябва им малко време, за де си посработят. Засега искаме да се задържим спокойно в „Б” група, да не се притесняваме, че може да изпаднем. Пък после ще видим. Нормално е ако играем добре, целите да се повишават. Иначе защо работим, ако нямаме по-високи цели, които да преследваме.
-Играчите гледат ли те с респект, постигна много като състезател?
-Не мога да кажа. Не искам чак толкова да ме гледат с респект, а да ме уважават. Както аз уважавам всеки един футболист, без значение какви качества има и къде играе. На първата тренировка само им казах, че който не може да работи в колектив, няма място в отбора. Разбира се, че за мен са важни футболните качества, но много гледам и характера на даден играч. Не може президентът, в случая на Балкан, да плаща на едни хора десет месеца и те накрая да си тръгнат. Това не го разбирам. На предишния треньор му бяха създадени условия, на които би завидял дори наставник от „А” група.
-Защо все още никой не може да повтори постижението ти и да триумфира с титлата в Германия?
-Понякога не всичко зависи от футболните качества. В Кайзерслаутерн имах и малко късмет, попаднах на добър треньор на страхотен отбор и

станахме
шампиони

В тима прекарах най-хубавите години като футболист. Надявам се с времето да има и друг българин, който да стъпи на върха в Бундеслигата.
-Какво ще кажеш за Левски и новия треньор Вили Вуцов. Той ще успее ли на „Герена”?
-Много харесвам агресивния му стил на работа. Вили Вуцов е голямо перде, няма как да не постигне успехи. Но едно е да работиш в по-слаби отбори, а друго е да си в Левски. Не че начело на Калиакра е по-лесно, но в такъв тим, ако направиш нещо по-голямо, се счита за чудо. Докато в Левски винаги се бориш за титлата, изискванията са много по-високи, а и отговорността на треньора е по-голяма.
-Може ли в Германия да се случи нещо подобно на това, което сполетя ЦСКА това лято?
-Имало е случаи клубове да изпадат във финансови кризи. Лошото е, че по този начин първенството в България става по-слабо. Когато ЦСКА не е ЦСКА, и Левски не е същия, няма конкуренция. А у нас един или два отбора като отслабят редиците, става напълно безинтересно. Аз съм си левскар, но не съм от най-крайните привърженици и наистина е

жалко, че
в ЦСКА има
проблеми

-Какво не достига на националния ни отбор да играе на голямо първенство в последните няколко години?
-Има си тренори, тях питайте. Моето мнение е, че щом не сме се класирали, значи не сме го заслужавали. Основният ни недостатък е, че нямаме постоянство. Нашият отбор може да победи всеки съперник в един мач. Но един квалификационен цикъл продължава две години. И в този период ние все някъде натискаме спирачките, това ни пречи. Пламен Марков вече класира отбора на европейското през 2004 година, дано сега нещата се повторят.