Западната "Б" група увеличи състава си откъм отбори от градове по поречието на Струма. Това са Вихрен (Сандански) и Беласица (Петрич), които изпаднаха през този сезон. Едните - заради безпаричие, другите - повече от глупост.

И докато изпадането на Беласица беше ясно още от началото на сезона, миналия август изглеждаше, че Вихрен ще бъде един от хитовете на сезона. В Петрич облаците се сгъстиха още при арестуването на президента на клуба Костадин Хаджииванов с европейска заповед на КПП "Промахон". За капак на всичко стадион "Цар Самуил" не взе лиценз и Беласица се принуди да играе домакинските си мачове в Сандански и Благоевград. Присъдата "Марш в "Б" група!" изглеждаше прочетена още в шестия кръг, когато - отчаян от безпаричието и четирите загуби - косоварският треньор Наджи Шенсой си стегна багажа и напусна Петрич.

В това време съседите от намиращия се на 17 км в северна посока Сандански крояха планове за класиране поне в челната петица. Вихрен започна сезона с две победи над кандидати за шампионската титла. В първия мач тимът от Сандански пречука Левски с 1:0, новият вратар от Франция Флориан Лучини хвана дузпа на Гонзо, а конгоанецът Масена Моке заби победния гол. Попадение на унгареца Золтан Фехер донесе успеха в следващото домакинство с Локомотив (Сф), завършило със страхотни скандали и два червени картона. Точно тогава обаче стана издънката - Локомотив (Мездра) най-неочаквано си тръгна с победа от Сандански, дошла с гол на Пажин в последната минута, когато Вихрен имаше и числено преимущество. В този мач чужденците не играха нищо, появиха се и първите притеснения. В предишните години във Вихрен се изреди неуспешно цял отбор португалци, сега бяха дали шанс на гърци, унгарци и бразилци. Все пак гъркът Карадимитрос вкара два пъти за Вихрен за победата над Беласица в съседското дерби (2:1), което поради липса на стадион се игра в Благоевград, но това не беше достатъчен аргумент за шефовете, които го изгониха след края на есенния дял.

Пак по същото време изчезна и Масена Моке. Наложи се да го обявят за национално издирване, преди да се окаже, че е в изолатора за чужденци в София, попаднал там без документи.
Докато през есента все пак Вихрен трупаше някакъв актив, Беласица стигна до първата си победа чак в десетия кръг. Изненадващо препъна бъдещия бронзов медалист Черно море с 2:0 след два гола на бразилеца Бето под ръководството на поелия отбора няколко седмици по-рано Добромир Митов. Нещо повече - Литекс също не успя да надиграе отчаяните петричани, гол на Крум Бибишков от спорна дузпа за 1:1 спаси ловешкия тим от загуба. В това време трите домакински загуби на Вихрен от Сливен (0:2), Миньор (0:1) и Локомотив (Пд) (1:2) в Сандански вече бяха започнали да клатят поста на треньора Филип Филипов.
В края на есенния дял двата отбора бяха на противоположни позиции - Вихрен вече се бореше да не изпадне, докато Беласица се съживи със стратегическо равенство 1:1 на "Лаута" и победа 2:1 срещу Сливен. Оптимизмът в Сандански обаче се засили в последния есенен кръг, когато изненадващо Вихрен победи с 3:1 Черноморец в Бургас, което беше и последният мач на Димитър Димитров-Херо преди преминаването му в Амкар.

Мисията "Спасяване в елита" през пролетта почна за Вихрен с мач на Герена. Тимът от Сандански показа отлична игра и поддържаше огъня до последно с равенство 2:2, но отстъпи след гол накрая на Георги Христов. Четири поредни загуби обаче костваха поста на Филип Филипов, макар че и тази процедура доведе до скандали. Срещу назначения на негово място Тенчо Тенев се появи брожение, тъй като се смяташе, че е провокирано по пловдивска линия от спортния директор Атанас Узунов. Започнаха търкания и по селекцията, постави се под въпрос целесъобразността на привлечената нова група чужденци от Гърция начело с игралия преди време в Шампионската лига с АЕК Христос Маладенис. Така на практика Вихрен пострада и от собствената си глупост и лошо инвестиране - хвърлиха се маса пари за чужденци, а резултатите бяха никакви. Нещо повече - макар и в неподходящ момент беше стартиран ремонт на стадиона в Сандански, заради което Вихрен временно играеше домакинските си мачове в други градове. Така например двубоят с Литекс вместо в Сандански се игра на Армията, а пред камерните 60 зрители Вихрен отстъпи с 0:1.

За Беласица всичко приключи окончателно през последната седмица на март и първата на април. Тогава тимът имаше теоретични шансове за оцеляване, които се засилиха след сензационната победа с 3:0 срещу Миньор в Перник. Седмица след това обаче петричани заровиха огъня. Те трябваше задължително да победят Пирин, но на стадион "Осогово" в Кюстендил Беласица загуби с 1:4, макар че водеше с гол на сърбина Иван Сертич. Червен картон на Даниел Генов от Беласица при 1:0 обаче предреши нещата. След това Бела падна и от Вихрен на Армията със същия резултат и доигра сезона само за протокола под ръководството на новия си треньор Ивайло Аспарухов.

Докато в Беласица вече се подготвяха за предстоящия сезон в "Б" група, съседите им от Вихрен до последно се пържеха на бавен огън. Завръщането на ремонтирания стадион в Сандански се състоя на 2 май срещу Славия. Късен гол на Маладенис доведе до 1:1, но в следващата си атака белите забиха втори гол чрез Бето. През Сандански победоносно мина и Пирин (3:1), което направи почти невъзможна за изпълнение мисията на поредния треньор на Вихрен Йордан Самоковлийски. Съмнителна победа с 1:0 над Локомотив (Пд) на Лаута даде шанс на тима да прати Ботев в зоната на изпадащите. В предпоследния кръг обаче двата отбора застанаха един срещу друг в Пловдив и домакините победиха с 3:1. Така след шест сезона в елита санданчани се върнаха в "Б" група, макар че техният шеф Коко Динев се зарича да върне тима в елита още през следващия сезон. Нещо, което изглежда доста по-сигурно, отколкото бъдещето на осиромашалите им съседи от Беласица.