Можем просто да се ограничим с думите на самия Анчелоти: е бяха по-добри във всичко. Ние бяхме по-слаби във всичко". По-тежко поражение в своята кариера той не е претърпявал, а само един път е имал такова. А отборът и привържениците не си спомнят такава загуба от времето на първата визита на Моуриньо "Камп Ноу".

Фундаменталната причина за поражението е съставът на отбраната на мадридския Реал. Заради контузии в нея не участваха  Серхио Рамоса, Пепе и Марсело. Срещата даде негативен отговор на въпроса дали Варан или Начо са готови да играят в основния състав. Гризман разминаваше сънародника си Варан както си иска.

След мача Симеоне призна, че в плановете му за мача е влизала задачата непрекъснато да се оказва натиск през фланга на Коентрао. Арда Туран, Хуанфран и Гризман трябваше непрекъснато да атакуват това слабо място. А Габи и Тиаго бяха прикрепени към Роналдо и Бензема (какво неуважение към Бейл!).

Защитата на Реал не беше готова да изиграе на ниво мадридското дерби. Но само безумен оптимист може да хвърли цялата вина върху бранителите и да оправдае всичко останало. Съставът на останалите линии беше напълно боеспособен. Замяната на Хамес с Кедира не би могла да съкрати два пъти потенциала на отбора. И при това ударите към вратата бяха 17:4 в полза на Атлетико.

С двата гола в първите 20 минути Реал се оказа изхвърлен психологически от ринга. В настоящия сезон Атлетико спечели три мадридски дербита и завърши две наравно. Шестият мач започна с 2:0. Това се оказа достатъчно за неговите нападатели и те си раздаваха пасове безконфликтно пред наказателното поле на противника. Дори прекалено предпазливия Анчелоти не издържа и на пресконференцията пряко обвини футболистите си като изрази учудването си от тяхната липса на характер.

Кристиано Роналдо губи персонален двубой, спира се, ръкомаха, но не се чува съдийска свирка. Стотици пъти сме били свидетели на това как, след такива епизоди, португалецът стиска зъби и излива цялата натрупана спортна злоба след реализирането на гол. Сега той просто се примири. И това на фона на игралия през целия мач със счупен нос Диего Годин.

Но Алетико излезе на терена не просто готов за бой. Отборът, който често е обвиняван в прекалено агресивен стил на игра, излезе да играе футбол, с което изненада противника. Футболистите на Атлетико владееха топката, плетяха комбинации и си раздаваха пасове с петички. Атлетико от настоящия сезон го може това. Гризман, Туран, Манджукич, Коке, Саул, Сикейра - защо с такива футболисти да не поиграе футбол?

Сега трябва да си припомним, че за треньор  на годината беше избран Йоахим Льов, а нито един футболист на Атлетико не попадна в символичната единадесеторка. Симеоне използва това за мотивация. Сега в котела на "Висенте Калдерон" се разтопиха всички "златни топки".  Най-ценен метал стана стоманата, от която беше излят мадридския Атлетико.