Силвия Дънекова, която даде положителна проба на игрите в Рио и не можа да вземе участие в тях даде много интересно интервю по TV+. Ето какво сподели тя:
- Как си, Силвия?
-За съжаление на може би много хора, съм добре. Преживях емоцията и стреса от това, че ме, подчертавам, изгониха, защото аз все още не съм наказана и не съм осъдена. Не мога да кажа дали са две, четири или десет години.
- Изминаха точно 103 дни от скандала с теб на олимпийските игри в Рио. Как се отрази това на психиката ти, на контактите с хората около теб?
- Благодаря на себе си преди всичко за това, че успях да съхраня психиката си. Това беше цел номер 1 за мен, защото осъзнавах, че животът върви напред, а не назад. Най-важното от целия този проблем е да успея да се съхраня психически, за да мога да се боря и да докажа думите си. А те са, че съм невинна.
- Кой те подкрепи и кой побърза да се отрече от Силвия Дънекова?
- Жалкото е, че много малко хора ме подкрепиха. Тъжното е, че повечето хора се отрекоха от мен. Най-много ми тежеше отричането на Българска федерация по лека атлетика и на Министерството на спорта, защото ние сме едно семейство и аз винаги съм ги приемала така нещата. Била съм в услуга на тях 25 години. Винаги сме говорили, че все пак спортистите сме едно семейство. Един вид те се отрекоха от детето си. Така не се прави. Всеки може да сгреши, но затова сме семейство, за да можем да се подкрепяме и когато детето каже, че е невинно, да успеем всички заедно да намерим истината, да стане ясно кой е прав и кой е крив.
- Никой ли от твоите шефове не ти повярва, че си невинна?
- На какво да повярват, след като никой не ме попита...
- А как реагираха хората на работното ти място, на аерогарата?
- Не знам дали тук е моментът да благодаря на преките си началници от Гранична полиция. Благодаря им, че реагираха като нормални хора. Познавайки ме като човек и като служител, застанаха зад мен. Подадоха ми ръка и се върнах на работа, защото това е жизненоважно за мен. Все пак аз трябва да живея и да се издържам по някакъв начин.
- Не може да не си мислила за това, което се случи, ти твърдиш, че си невинна. Как обаче пробата ти се оказа положителна?
- Може би не съм аз човекът, който трябва да отговори на този въпрос. Идея си нямам как се оказа пробата ми положителна. Факт е, че са изминали 103 дни и ако аз съм толкова виновна, трябва да има някакво наказание. А това, че все още не се произнася наказание, е светлина в тунела и потвърждава правотата на моите думи. Необяснимо ми е. На 30-и, когато съм в Рио, пробата ми е негативна. Излезе един д-р Стругаров, който нито съм го виждала, нито го познавам, нито пък той мен. Каза една абсолютна небивалица, че аз съм се успокоила, след като са ми направили проверка на 30-и и съм взела този препарат. Искам да уточня за хората, които не знаят как стоят нещата, че първо, не можеш това нещо да го пренесеш, второ - не можеш да си позволиш да си го направиш и трето, ако е така, тази машина все пак ще гръмне. Никой няма да ми отвори "Б" проба, никой няма да ме чака 103 дни и да не може да се произнесе какво е наказанието. Жалкото е, че след това много хора преповториха тази огромна глупост, изказана от един "специалист".
Източник: LAP.bg
