Сребърната медалистка в скока на височина от Европейското първенство в Берлин Мирела Демирева даде обширно интервю за Нова телевизия, в което коментира успеха и целите си.
Разговаряме след най-важното състезание през сезона и няма как да не започнем с него. Олекна ли ти след Берлин?
- Определено беше голям стрес, тъй като все пак цяла година тренирам заради Берлин. Всяка една тренировка е с мисълта за Берлин. Сега съм малко по-спокойна, напрежението спадна. Хубаво е човек да се чувства спокоен.
Как видя ти участието си на Европейския шампионат?
- Бих казала, че това е състезание в което най-много се забавлявах и по време на състезанието и след състезанието. Разбира се, всички знаете, че бях в Берлин заради златото. В крайна сметка не се получи максималното, което исках, но все пак горда съм със себе си, не съм доволна, но съм горда със себе си. Справих се добре и особено фактът, че опитите ми на 204 сантиметра бяха наистина хубави е така нещото, което ме държи в много добро настроение.
Да поговорим с някои детайли за финалното състезание. Мнозина определиха представянето ти като хазарт, игра на покер и т.н. Съгласна ли си с тези коментари?
- Ами не знам. Може би донякъде, тъй като за мен беше всичко или нищо. Аз исках първото място. Ако не съм първа всяко едно място, след първото място е абсолютно еднакво бих казала. Може би хората не го разбират това. Аз наистина искам да съм най-добрата и знам, че мога да го направя и в един момент просто трябва избереш приоритетите си, кое е важно. Има риска, но няма как. Ако искаш да си най-добрият трябва да можеш да рискуваш, трябва да можеш и да губиш, това е нещо много важно.
Имаше ли частица от теб, която потръпваше, когато ти пропускаше височина, след височина? Някакъв миг на съмнение, дали постъпваш правилно?
- Оу, разбира се. Разбира се, че го имаше и този момент, но в крайна сметка знаех, че за да скоча 2 метра при подобно пропускане на височини, трябва да съм сигурна в решението си. Това колебание беше може би в момента, в който казах, че пропускам 2 височини и си седнах на мястото и може би за части от секундата се замислих: Ами ако не - но успях веднага да притъпя тези съмнения, защото знаех, че е изключително важно да скоча 2 метра, а и в крайна смета идеята ми беше да скачам на 204 cm. Общо взето след 194 cm си мислех за 204 cm. Така че това доста помогна, емоцията и тази тръпка да скачам на големи височини.
Мнозина биха се запитали как успяваш да се изключиш от случващото се на стадиона, чакайки летвата отново да е на желаната от теб височина. Как успяваш да го направиш?
- Доста е лесно, защото фактически нямаме избор. Ако искам да скоча височина и ако искам да продължа борбата за медали, аз наистина нямам избор. В момента, в който си позволя да се разсея или да започна да мисля за преди или за след това съм изгубена. Най-важното е в момента как си чувствам тялото. В момента, в който започвам да насочвам цялата си енергия към мислите си, тогава губя целия усет към тялото си, аз скачам основно с тялото си. Аз скачам с емоция и този избор е много важен.
Имаше един такъв момент, след като преодоля 2 метра, в който и двете с Мария Ласицкене, решихте да пропуснете 2.02. Ти защо го направи? Не смяташе ли, че можеше да я притиснеш именно с един успех на тази височина?
- Не съм се замисляла особено. Сега нали като размислям, според мен решението ми беше правилно, чисто интуитивно, защото 202 cm е височина, според мен която Мария може да скочи много лесно, ако искам да я бия аз трябва да скоча много по-висока височина и мисля, че опитите ми бяха по-добри от нейните, което нали в крайна сметка нямаше особено значение, но за мен има значение, защото аз все пак продължавам пътя си напред и знам, в каква посока искам да се развивам, защото в крайна сметка е доста важно, особено с дългосрочната цел, която имам - Токио.
Коментира, че знаеш какво ти липсва за тези опити на 204, третият от които изглеждаше доста добър. Какво е това, за което явно ще работиш оттук нататък по пътя към Доха и Токио?
- Това е чисто в техническо отношение. Фината техника. Работихме вече около 3 години върху разбега ми. Смятам, че разбегът ми е доста добър. Сега започваме да работим върху скока. Работата над летвата е основно нещо, според мен ми липсва да свикна с времето, което прекарвам във въздуха тъй като при по-ниска височината много по-бързо приземяваш на скочището, тъй като скокът не е толкова висок. Но при по-високите височини се изисква да изчакаш още мъничко преди да тръгнеш да приземяваш върху дюшека и това става чрез опит, чрез работа. Не мисля особено за тези неща, тъй като ще се доверя изцяло на Рини. Рини е до мен и той е човекът, който фактически ще мисли, как това да се случи.
Знаеш ли, че шампиони на България като великата Йорданка Благоева, ти се възхищават за психиката, която имаш и за всичко, което показваш. Какво мислиш за това?
- Жестоко е. Смисъл. Аз изключително много уважавам Йорданка Благоева и когато някой шампион каже нещо подобно за теб, разбира се ти става изключително приятно.
Сега предстои участието ти във финала на Диамантена Лига, в Цюрих. Решена ли си за частичен реванш, след като веднъж го постигна да победиш Ласицкене?
- Оу. Разбира се. Аз ще продължавам да се боря за първото място и знам, че много скоро, много скоро ще съм много стабилна в скокове над 2 метра. Просто трябва да съм малко по-търпелива да запазя концентрация и да продължа да работя по начина, по който работя в момента.
Дали диамантеният трофей е допълнителна мотивация?
- Даа, защо не. Смисъл това е едно наистина голямо състезание, а и в крайна сметка е доста интересно състезание. Това, което много ми хареса в Берлин е на колко много хора харесаха състезанието и колко много хора говореха за висок скок, което ме прави много щастлива, тъй като аз съм един изключителен фен на високия скок и самият факт, че мога да го популяризирам е наистина страхотно чувство. А и някак си за първи път може би осъзнах, че хората могат дасе наслаждават на едно състезание и че това може да им донесе радост и забавление. Смятам, че ДЛ отново е един шанс, аз да се забавлявам и всички около мен да се насладят на високия скок.
Селектирана си в отбора на Европа за Континенталната купа на IAAF в Острава. Ще учасваш ли там?
- Вчера приех поканата. Подадох си документите, така че планът е, че ще участвам. Стига да съм здрава и всичко да е наред. Планувахме още едно състезание, така че ще се прибера малко по-късно вкъщи.
Какво би било за теб това състезание, в което ще трябва да си в един отбор с Ласицкене?
- За първи път ще участвам в подобен род състезание, така че наистина не знам. Може би бих могла да коментирам впоследствие, но в крайна сметка това е състезание като състезание, а и си мисля, че наистина ще е много забавно тъй като е последното състезание за сезона. А и там ще бъдат едни от най-добрите спортисти в света, което го прави изключително интересно. Наистина не знам какво мога да очаквам. Как бих се чувствала, но в крайна сметка състезанието си е състезание.
Ясно ли е вече дали финалът на Димантената Лига ще бъде последното ти индивидуално състезание за тази година?
- Да, това е последното. Преди това предстои един старт в Германия. След това е ДЛ в Цюрих и Континенталната купа и се прибирам.
