Капитанът на Арда Пламен Крумов даде интервю за официалния сайт на клуба, след като стана ясно, че след по-малко от месец Първа лига ще бъде подновена.
Пламене, здравей, разговаряме с теб, след като вече има добра новина за българския футбол, на 5 или 12 юни стартира първенството.
- Днес прочетох, че има някакво развитие и се зарадвах много. Най-накрая след дълго седене вкъщи ще можем отново да практикуваме любимата ни игра, което ни носи радост както на нас, така и на милионите хора по телевизионните екрани.
Ще имате нови правила за тренировки, без игра с глава, без да се поздравявате..
- Трудно ще е , но сме готови на всичко, ще изпълняваме всичко каквото трябва за да тренираме и да сме готови за старта на първенството. Както се казва два месеца си бяхме вкъщи и тези изисквания на щаба ще ги спазваме. В началото сигурно ще има доста закачки и смешни ситуации, но в крайна сметка това се прави за да премине тази зараза и да няма последствия.
Какво е един професионален футболист да не тренира два месеца, при положение, че е свикнал да е винаги на терен?
- Много ми беше тежко, даже вкъщи с жена ми си говорихме, че такова нещо не ми се е случвало два месеца да не пипна топка. Разбрах, че футболът е неизменна част от живота ми и съм много щастлив, че най-после ще можем отново да тренираме и дай боже да се поднови първенството.
Отборът на Арда пръв в България започна с онлайн тренировките, може би кондиционният треньор Антон Дончев бе най-важния човек за вас през тези два месеца.
- Да, така е. Наистина ние започнахме първи с тези онлайн тренировки. Господин Дончев е един изключително добър професионалист, който с тези тренировки ни държи живи ако може така да се каже. Все пак целият отбор сме в онлайн групата, в която се пуска тренировката, има доста добро настроение и по този начин не те липсва съблекалнята. Той до този момент си върши перфектно работата, сега трябва вече ние да свършим нашата.
Къде те намирам в момента?
- Дойдох да си направя обичайния крос в парка. Аз заедно с моето семейство сме в Кърджали, където изкарахме тази принудителна почивка. За нас най-важното нещо беше да запазим родителите ни за да не сме евентуално вирусопреносители и затова избрахме да си останем в Кърджали, където е по-спокойно място.
Прави ми впечатление, че ти имаше доста сериозен помощник в тренировъчния процес, твоята дъщеря също се включваше в тренировките, пита ли те, тате защо така тренираш вкъщи, а не на стадиона?
- Ами не все още не ме пита, защото е малка и не може да говори, но пък и беше интересно определено да ме гледа да подскачам вкъщи, а и на нея и беше доста забавно. Повярвайте ми ние сме големи хора и разбираме от дума, но за едно малко дете на две години да седи вкъщи два месеца и да не излиза е много трудно. Но сега можем да излизаме с нея в парковете, като естествено спазваме всички предписания и изисквания на щаба, и се надяваме да няма повече такива пандемии, и зарази.
Кое беше най-трудното упражнение, което трябваше да правиш вкъщи?
- Всички са много трудни, защото са без топка. Един футболист определено топката най-много го привлича, ние имахме топки, но те бяха медицински, я всяко едно упражнение с тях е неприятно. Но вижте, ние сме активни спортисти, здрави мъже, така че не са били кой знае колко тежки натоварванията.
Какво научи през тези два месеца, в които бе вкъщи?
- Нищо ново не съм научил през тези два месеца, може би се научих да помагам на жена ми в отглеждането на детето, помагах в домакинските неща, защото сега нямах оправдание, че съм изморен от тренировка. Налагаше се да мия чинии, от време на време да готвя, да преобличам и обличам малката и други такива семейни неща. Но тези неща може би са ми липсвали, защото да имам толкова свободно време със семейството не съм имал и това може би беше хубавото на тази пандемия, че си бяхме вкъщи тримата заедно.
