Броят на „Архивите са живи" продължава празничната нишка с юбилея за 60-годишнината на ЦСКА... Пътуваме в София с един от бившите футболисти на „армейците" Красимир Горанов в неговата английска „Хонда" с обратен волан. Носи се приятна музика. Говорим си за края на 70-те и началото на 80-те години и Краси припомня: "Внесох си от Гърция емблематичната тава на „Игълс" с култовото парче „Хотел Калифорния". Слушах много Бари Уайт. Твърдият вкус ми се простира до "Ролинг Стоунс". Помня, че си бях купил от Кореком комбайн „Краун" (касетофон, радио и грамофон) и Стойчо Младенов много си го хареса. Та после му го продадох и тогава си взех един дек "Сони", усилвател "Маранц" и колони "Хед"...

От света на музиката се връщаме в средите на футболната топка, съчетана с учението. Още докато е юноша на ЦСКА, Краси има своята любима история: "По онова време децата и юношите играехме с футболни обувки „Стадион", произведени в Габрово, а мъжете с истински „Адидас". Когато малко се окъсваха техните обувки, най-добрият обущар бай Стоян ги взимаше и правеше като нови. Един ден идва и носи поредната обновена партида и ни ги даде да си избираме. Аз взех едни обувки и почвам да ги меря. Моя крак е 42 номер, а въпросните - номер 43.

Таман да ги оставя и да търся други, и бай Стоян се хили и ми казва, че съм взел тези на Митата Якимов. В същия момент ги грабнах и казах, че са ми удобни. Слагах някакъв памук само и само да играя с тях. Та Якимов ми беше кумир от малък и това бе сбъднат сън за мен да играя с неговите бутонки. Носех и номер 10 заради него", припомня си с вълнение Краси.

Момчето завършва 33-а гимназия с отличен успех 5,50 и започва да учи химия, защото този предмет е от любимите му. Впоследствие обаче се премества в Икономическия институт, където след време завършва и международни икономически отношения. Кара военната си служба до 1974 година в Сливен, където негов треньор е Серги Йоцов. След това четири години е при Данко Роев в изключително силния тим на Академик (София).

Следващата ни тема е завръщането му в родния клуб ЦСКА: "Няколко пъти преди това идваха да разговарят с мен Васил Романов и Цветан Атанасов. Отначало ръководството на „студентите" се дърпаше. Даже в първите няколко кръга през август и средата на септември нямах право да играя никъде, но в крайна сметка заместник-министърът на образованието Мишо Динев, който е цесекар, разреши проблема."

Първият мач на Краси за мъжкия тим на ЦСКА е на 16 септември 1978 година. Двубоят е срещу Пирин на „Армията" и завършва 1:0 за домакините. Вторият му двубой е на 23 септември - Деня на Българската народна армия. Става въпрос за култовия мач в Хасково, където ЦСКА бие с 2:1, но след това испанският рейс „Барейрус" е потрошен от местни привърженици. Но да дадем думата на Краси: Стадионът беше претъпкан. Имаше хора на пистата. Аз влязох като смяна на Геле Рангелов в 25-ата минута. Мачът бе напрегнат.

Но при 1:1 Кольо Христов отбеляза гол и домакините начело с Йордан Кичеков се нахвърлиха върху съдията Никола Дудин. Топката бе преминала голлинията, но съперникът ни твърдеше, че попадение няма. След мача се прибрахме по някакъв начин в съблекалните. Стояхме два часа и тръгнахме. Но оттам, за да отидеш на пътя, се излиза през една горичка. Имах лошо предчувствие още като се качвахме на рейса, същият испански „Барейрус", който го имахме от 1967 година. Беше целият в плюнки и храчки.

Първите дребни камъчета ги усетихме да чаткат по стъклото веднага като тръгнахме. После навътре в гората започнаха да валят големи камъни. Повечето стъкла бяха счупени. Пилотните коли не можеха да ни помогнат. Тогава Даната Филипов, вечна му памет, нали си знаете какъв е, слезе заедно с другия мъжкар Спас Джевизов и хванаха едно момче. Вкараха го в рейса, посплашиха го и го предадоха на милицията. След това всичко утихна. Но с рейса не можеше да се пътува. Остана на ремонт. Прибрахме се с друго возило до София."

Оттам идва саркастичният рефрен „На отиване с рейс, а на връщане пеша." Заради този инцидент генерал Иван Иванов, който тогава командва военната част в Хасково, е привикан лично от Добри Джуров, за да дава отчет за случилото се. Впоследствие висшият военен е преместен на работа на „Армията". След това идва един друг незабравим момент за техничния халф на ЦСКА: "Четири дни по-късно на 27 септември играхме мача-реванш за купата на УЕФА срещу Валенсия. На стадион „Луис Касанова" се чувствах невероятно.

Влязох в единоборства с Райнер Бонхоф. Даже не съм усетил, че при сблъсък с германеца темето ми е било разкървавено. Видях цицина и кръв след това под душа."
Краси играе в култовия мач между ЦСКА и Левски на 3 декември 1978 година, в който „армейците" бият с 2:1, а Велинов спасява дузпа на Войнов. След този двубой се появява любимият рефрен на всички цесекари: „Спас Джевизов изненада лошо синята армада, още в третата минута той на Лафчис гол набута". За този момент пак даваме думата на Краси:

"За първия гол на Спас тръгнах по лявото крило в типичния ми стил и с лъжливо движение се освободих и шутирах. Лафчис изпусна топката и Спас я добута в мрежата." През зимната пауза на 1978 година „армейците" са есенни шампиони и играят контрола със Септември. В тима след натиск на публиката е върнат кумирът Георги Денев, който изтърпява дълго наказание от пролетта на 1978 година, когато заедно с Божил Колев е обвинен, че е продал мач в Свищов на Академик. Тук Краси пак има какво да каже:

"Няма да забравя тази контрола. Денев щеше да влезе в игра след принудителната за него пауза. Екипите ни бяха както винаги сложени върху шкафчетата. И всеки си взе своя. Останаха фланелките с номер 10 и номер 11. Тогава, без да се колебая, взех екипа с десетката, отидох при Георги и му казах: "Жоро, ти си толкова заслужил играч на ЦСКА и публиката те обича безумно, затова те уважавам безкрайно и искам ти да играеш с фланелката с номер 10. Той ме погледна и с вълнение ми каза "Благодаря".

Оттогава станах и до ден-днешен още по-голям приятел с Деневи." След това в най-големия сняг тръгнахме от София на турне в тогавашния Бряг на слоновата кост - сега Кот д'Ивоар. По покана на Юлиус Украинчик и със съдействието на Дочо Нанов играхме в турнир със Сент Етиен, Хафия (Конакри) и националния тим на домакините. Във финала паднахме с дузпи от Сент Етиен. Аз харесвах много Доминик Рощо и исках на всяка цена да имам негова фланелка, но понеже не ни даваха да разменяме основния екип, защото ни беше кът, направих друго.

Взех една тренировъчна фланелка, а той ми даде оригиналната на френския тим."
За следващия сезон 1979/1980 Краси разказва: "Щастлив съм, че станах част от носителите на 20-ата титла на ЦСКА. През целия сезон бяхме над всички. След последния мач отидохме да празнуваме в ресторант „Ропотамо". Раздадоха ни премии от 80 лева за шампионската титла, а на Спас Джевизов му дадоха 100 лева премия заради това, че стана голмайстор на първенството.

Но той както винаги беше железен и раздели премията с всички нас в ресторанта."
После Краси играе известно време в Локо (Сф). В по-новите времена работи като ръководител при всички президенти на ЦСКА без Сашо Томов и Митал. Също така е първият секретар на ПФЛ при Вальо Михов. Доскоро в продължение на пет години бе на работа като супервайзър на „Ал Итихад" от град Калба в ОАЕ.