Адриана Дунавска: Вярвам в момичетата

- Г-жо Дунавска, г-жо Пашалиева, стигна се до треньорската промяна в ансамбъла. Вие се нагърбихте с тежката задача да водите отбора до световното. Какво е състоянието на момичетата и преодоляха ли кризата от смяната?
Адриана Дунавска: - Бих казала, че ансамбълът е в състав и вид, който много ми харесва. Част от момичетата са излезли от моя клуб, те са мои деца. Доволна съм от състава, с който ще работим с Мариела.

- Каква е атмосферата в състава?
АД: - Доста емоционално преживяха всичко. В нашия спорт треньорът играе много важна роля. Има спортове, в които наставникът не е толкова близо до състезателя. Ние прекарваме по 10 часа заедно. Трудно преживяха моментите, в които се водеха разговорите с ръководството на федерацията и с Лили. Нещата вече са по-спокойни. Вярвам, че ще има добра атмосфера за работа.
Мариела Пашалиева: - Бих допълнила, че имаше голямо емоционално напрежение, но вече всичко е минало. С общи усилия се надявам да работим в нормална обстановка.

- Г-жо Пашалиева, вие бяхте помощник на Лили Игнатова. Какво се скъса в съвместната работа, за да си подадете оставката?
МП:- Мога да кажа, че имаше напрежение. До някаква степен успявах да го туширам, но до един момент. Причината за моята оставка тогава и ситуацията сега са идентични. Мога да проявя разбиране към момичетата за тяхната реакция. В началото всичко бе нормално и спокойно. Нещата се промениха по време на втората година от съвместната ни работа. Много ми тежеше отношението й към мен. Бяхме се събрали да си помагаме. В един момент стана така, че едва ли не нямаше нужда от моята помощ. Доста пъти съм си задавала въпроса: "Какво правя всъщност? Каква е работата ми като помощник-треньор, след като дори нямам възможност да правя забележки на момичетата, когато видя, че нещо не е наред и бъркат?" Говоря за моменти, в които забележката ми би била на място. Когато и това не можех да правя, какво друго ми оставаше? В такъв момент е нормално човек да си подаде оставката. Като цяло мисля, че можеше да се направи повече и от двете страни, за да не се стигне дотук. В неподходящ момент става промяната, но тя вече е факт, така че няма нужда да се връщаме назад.

- Чувствате ли се пожарен вариант?
АД:- Естествено, ние сме корпус за бързо реагиране (Усмихва се). Никой не го очакваше. Ако знаех за това, нямаше да подпиша договора си с Франция.
МП: - И за мен бе изненада. Пак ще кажа, че два месеца преди световното не е най-доброто време, за да се правят промени в един ансамбъл.

- Резултатите на ансамбъла в последните турнири спадат. Как ще спрете това и ще промените ли с нещо работата в ансамбъла?
АД: - В никакъв случай не смятам, че ще имаме отстъпление по отношение на натоварванията. Предполагам, че имате предвид изказването на Лили, че на момичетата им е обещано нещо по-леко като работа, по-добри условия за съвместен труд и т.н. Единственият начин да се постигне успех е с много работа. Хората, които ме познават като професионалист, може би най-вече затова ми гласуваха от доверие, знаят, че работата не ме плаши. Притеснително за мен е здравословното състояние на момичетата, защото някои са със стари травми, нелекувани, така че в движение ще трябва да се лекуваме, да сменяме съчетания и т.н.

- Ще правите ли промени в съчетанията?
АД: - Съчетанието с обръч и бухалки ще бъде изцяло променено. Композицията с въжета остава, защото е много хубава. Лили Игнатова има невероятно попадение с това съчетание, а и времето за промени е малко. На мен ми се иска като треньор на този отбор да си направя и двете композиции, но съм притисната от времето. Не съм прекъсвала контакта си с момичетата, защото работихме в една зала. Пътувах с тях на някои състезания, на които бях рефер. Част от момичетата ми отраснаха в ръцете, а и аз бях треньорът, който ги изведе на първото им европейско първенство. Тогава бяха прохождащи в големия спорт. Абсолютни патета бяха, така че съм заслужила тяхното доверие. За мен това е добре, защото няма тепърва да им се доказвам. Човешките взаимоотношения се поддържат ежечасно, ежедневно и мисля, че с работата си с Мариела и децата в екип, ще постигнем нещо добро.
МП: - Когато си подадох оставката, най-много съжалявах за това, че се разделям с момичетата. Не съм имала проблеми с тях. Добре се разбирахме и си имахме доверие. Чувствам се спокойна да им кажа това, което мисля, за да подобрим нещо.
АД: - Нормално е в работна обстановка да се повиши глас, да се каже нещо по-остро. В този смисъл, тотални сътресения не очаквам.

- Г-жо Дунавска, какво ще правите след световното? Как ще се развият отношенията ви с Френската федерация?
АД: - Не знам как ще се развият нещата. За да продължа да бъде треньор на нашия ансамбъл, трябва да получа предложение от федерацията. Нека мине световното и тогава ще мислим. Ако не ме искат, как да остана? Става по-сложно. Договорът ми с Франция доста обърква нещата.

- Промени в състава ще има ли?
АД: - До този момент Михеала Маевска бе седмата в тима. Към отбора ще се присъедини Боряна Йорданова, която е моя състезателка. Тя се класира в тестирането за националния отбор с добър резултат, но тогава Лили каза, че е прекалено млада и няма да я ползва. При положение, че трябва да оставя това дете за двата месеца, предпочитам да го взема и да бъде покрай другите момичета и да се включи в отбора, защото го заслужава. Само това ще е промяната.

- В ансамбъла грешката на един състезател може да срине всичко. В този смисъл на какво ниво са съчетанията, доколко са изчистени?
- АД: - Нещата са много навързани. Не мога да кажа, че не сме застраховани от грешки. Казах вече, че едното съчетание ще е изцяло ново, а имаме два месеца. Надявам се да успеем. За въжетата съм по-спокойна, защото са улегнали и трябва просто да го доизчистим.

- За колко време се налага едно ново съчетание. Вие имате два месеца?
АД: - Използвам част от отработените елементи, но човек трябва да е доста навътре в нещата, за да разбере, че дори и да ползваш стари елементи, когато се прави ново съчетание, с промени на позициите, то си е ново съчетание. Задачата е тежка, но момичетата имат голямо желание и мисля, че ще се справим.

- Световното първенство е олимпийска квалификация. Какво е състоянието на големите ни съперници като Русия, Украйна, Беларус и т.н.?
АД: - Русия просто има добри позиции в ръководството на художествената гимнастика. Знаете, че нашият спорт е много субективен. За мен е най-важно да играем без грешка, за да ни вдигат по-добри оценки.

- Г-жо Пашалиева, как се чувстваха момичетата, след като записаха серия от добри резултати по време на съвместната ви работа с Лили Игнатова?
МП:- Когато имаш успехи е хубаво. Много се радваха на световното в Баку, когато спечелиха златния медал. От доста време не бяхме печелили злато. Голямата ни цел е и си остава олимпиадата в Пекин.

- Интересно впечатление ми направиха думите на Нешка Робева, че щом веднъж момичетата са предали Лили, може да предадат и вас. Как гледате на това?
АД: - Силно се надявам това да не ми се случи. Вярвам в момичета, защото, пак ще кажа, че част тях са излезли от ръцете ми. Може би те търсят в мое лице някакъв вид опора. Готова съм да им я дам. Много вярвам в тях и не искам и да си помислям, че ще ме разочароват.
МП: - Смятам, че отборът мина през кризата. Думата предателство не е актуална за мен. До голяма степен знам какво са изпитвали момичетата, за да реагират по този начин. Това, което направиха, е всички друго, но не и предателство. Когато аз си подадох оставката, това не бе предателство спрямо Лили и момичетата. Това бе жест от моя страна и негодувание срещу методите, които използваше Лили тогава. Ситуацията в момента е напълно идентична. Проблемите не са от месец
или два. За мен момичетата са положили неимоверно големи усилия и са се опитали да направят достатъчно компромиси, за да се върне всичко в рамките на балансираната работа. В един момент човек просто губи търпение и реагира по някакъв начин.

- Проведоха се много разговори между ръководството на федерацията и момичетата. Ефектът от тях обаче не бе голям?
АД: - Не съм присъствала на тези разговори. От федерацията не са дали шанс на състезателките да си избират треньор. Това не би било и педагогически нормално. Мога да кажа, че момичетата бяха готови да продължат с Лили, ако тя бе променила определени неща. След като е отказала, нещата придобиха този развой. Лили е останала твърда в позицията си, но всъщност аз им казах също, че каквото кажа, това ще става. Това е единственият начин, за да се прогресира в художествената гимнастика.

- В последно време ансамбълът има повече успехи от индивидуалните състезатели. Как си обяснявате това?
АД: - Причините са доста. Нямаме атрактивни състезателки. Такава, която да те грабне от пръв поглед. Нещо като Кабаева.

- Да разбираме ли тогава, че съдийките вече са свикнали със Симона Пейчева?
АД: - Симона Пейчева е най-добрата ни състезателка. Истината е, че съдийството е безобразно. С чиста съвест мога да кажа, че в последните турнири, в които бях рефер, никой не гледа какво точно се прави на килима. Ако не се допусне фрапантна грешка, се вдигат договорените оценки.

- Подразнихме ли с добрите си резултати конкурентите ни?
АД: - Не смятам. Съчетанието ни с въжета е страхотно. Беларус и Русия си смениха композициите. Не мога да отрека работата ни Лили Игнатова до момента и сега е мястото да кажа, че ако имаме успех, той ще е на Лили, на момичетата, на България. Не се заблуждавам, че за два месеца ще направя нещо голямо. Нищо не става така лесно. Трудът на Лили е факт, лошото е, че се стигна до тук. Тя ми се обади, след като напусна и ми каза, че знае какви са ми отношенията с момичетата и да поемам нещата. Някой може да търси сензация в това, но такава няма.

- Новото съчетание на обръч и бухалки ще бъде ли представено в състезателна обстановка преди световното?
АД: - На 10 август имаме участие на турнир в Тел Авив, а на 9 септември е турнирът "Царица Маргарита". Надявам се, че ще бъдем достатъчно добри.