В предстоящия 9-и кръг на „А” група в Пловдив ще се срещнат Ботев и ЦСКА. Мачовете между тези два отбора винаги са носели след себе си голям исторически заряд. В днешния брой на „Архивите са живи” ще се върнем към една невероятна среща между „канарчетата” и „армейците” играна в Пловдив през 1970 година.

Както е известно годината 1970 е свързана със световното първенство в Мексико и всичко в българския футбол тогава се прави в интерес на Мундиала в страната на Ацтеките. По онова време се сътворява големият абсурд първенството в „А” група да бъде спряно през месец април и националите да бъдат качени на Белмекен, за да се адаптират за предстоящите срещи. Това се оказва груба грешка, но тя ще се види чак след това.

Веднага след завръщането на нашите от Мексико се доиграват срещи от отминалия шампионат, а първият кръг на новият е чак на 30 август 1970 година. В първия двубой ЦСКА играе у дома със Спартак(Плевен) и, след като води с 3:1, накрая завършва 3:3. Вторият мач на „армейците” е в Пловдив срещу тима на Ботев, който по онова време носи името Тракия.

Двубоят трябва да се състои на 6 септмеври, когато е Денят на Съединението. Но преди 38 години да се говори за този празник е ерес, при условие че три дни след това е 9-и септември. Както по онова време бе култово да се казва, „трудящите се” се готвеха за този светъл празник. От щаба на пловдивчани са убедени, че ще се справят лесно с ЦСКА, защото от състава на „червените” отсъстват контузените
бранители Гаганелов и Маринчев.

По много наивен начин за тази среща не може да е налице голмайсторът Петър Жеков. Ето каква разказва за този случай легендарната деветка: ”В началото на тогавашното първенство изобщо не ми вървеше. За срещата от първия кръг със Спартак(Плевен) бях болен и не можах да взема участие в срещата. Бях току-що се оправил и психически бях настроен да изляза за мача срещу „канарчетата”. Добре, ама през седмицата трябваше да си ходя до Димитровград. С тогавашния ни треньор Манол Манолов – Симулията се разбрах през трите дни, в които съм там, да не губя форма и да тренирам с местния отбор. Влязох в едно мачле и се самозабравих. Хвърлих се с всички сили и разтегнах мускул. Идвам часове преди двубоя в Пловдив и, като му казах на Симулията какво е станало, щеше да ме убие. В неговия си стил ме ругаеше и щеше за малко да ме набие”, спомня си през смях Бате Петьо. Но тогава изобщо не му е било весело.

А ето какво казва един от участниците в мача Аспарух Никодимов: "Стадион „9 септември” беше препълнен. Футболистите на Ботев започнаха много надъхано. В 16-ата минута ни водеха с 2:1 с два гола на Чико Дерменджиев. Тогава Симулията смени младия вратар Пепи Топчев, който се бе смутил, и пусна титуляря Стоян Йорданов, не напълно възстановен от контузията си. Тогава обаче се разигра Димитър Якимов. Мито се изнерви, че пловдивчани ни поведоха и ги започна. Вкара им четири гола. Бихме ги заслужено в един много красив и оспорван мач”, припомня си Паро.

Два от головете на изкусния магьосник Димитър Якимов са шедьоври. При 2:2 Митата
преминава трима души от „канарчетата” и влиза с топката във вратата. А след четвъртия му гол от фаул кълбото попада точно в сглобката. След това в третия кръг на електрическо осветление на стадион „Васил Левски” в мач, игран от 19 часа, ЦСКА бие Лъсков(Ямбол) с 5:0. След третия кръг начело на голмайсторите е именно Димитър Якимов със седем отбелязани гола (два в първия кръг, четири във втория и един в третия).

През същия шампионат Митата Якимов става голмайстор с 26 попадения. "За благодарност” ръководителите на „Армията” решават в края на сезона, че Митата вече е стар за футбола, и го освобождават. Малко след това като виждат изключително глупавата си грешка се опитват да го приберат обратно, но пълноценното завръщане на най-техничния и ювелирен футболист, играл някога на „Армията”, така и не става факт.

От гузна съвест ръководителите правят опити да се свържат с „Цървена зведа”, за да се изиграе мач в чест на Якимов. Така и не се намира удобна дата и намерението увисва във времето. И до ден днешен Якимов носи горчилката в себе си. Въпреки това и младите днес знаят, че на „Армията” един магьосник е преминал през зеления терен и е носил много радости, и са от ЦСКА и заради неговата харизма на велик футболист. Състезател, който, ако играеше в днешния комерсиален футбол, сигурно отдавна щеше да е притежание на някои от великите европейски клубове.

БОТЕВ(ПД) – ЦСКА 3:6

1:0 Дерменджиев(1), 1:1 Атанасов(6), 2:1 Дерменджиев(16 - д), 2:2 Якимов(38), 2:3 Якимов(41), 2:4 Якимов(52), 3:4 Дерменджиев(71), 3:5 Атанасов(82), 3:6 Якимов(88)

БОТЕВ(ПД): Карушков (60 - Раденков), Георгиев, Глухчев, Апостолов, Делев, Задума, Аврамов, Дерменджиев, Убинов, Маринов, Радков

ЦСКА: Топчев (22 - Йорданов), Ив. Зафиров, К. Станков, Пл. Янков, Б. Станков, Пенев, Атанасов, Никодимов, Денев, Якимов, Марашлиев(70- Вл. Данчев)

Пловдив, стадион ”9 септември” – 45 000 зрители
Съдия: Александър Щерев