1968/1995: Варшавски договор и БКП препъват ЦСКА за Европа

Повод за съдържанието на днешната рубрика „Архивите са живи" е изваждането на ЦСКА от евротурнирите през този сезон. "Червените" остават за четвърти път извън футболна Европа. Предните случаи са през 1968, 1985 и 1995. Да започнем отначало...

1968-а е невероятно бурна откъм политически събития година. През май във Франция в квартала „Нантер" студенти, предвождани от младия германски еколог Даниел Кон Бендит, палят университета и дават началото на студентски размирици и барикади в Париж, което предхожда свалянето или по-точно абдикацията на президента на Франция и велик генерал Шарл дьо Гол. Междувременно в САЩ, не само около Белия дом, протестират срещу войната във Виетнам и загиването на млади американци в безсмислени боеве по азиатските джунгли. Разцъфва протестната лява вълна на хипитата под мотото „Прави любов, а не война!"

В София милиционерите са нащрек около провеждането на студентския фестивал през лятото на същата година. Във футбола България постига голям успех със спечелването на сребърните медали на олимпийските игри в Мексико. Клубните ни отбори се готвят да участват в поредните издания на европейските клубни турнири.

Левски като шампион на „А" група очаква своя противник. През юли в Женева жребият определя „сините" да срещнат като първи съперник в КЕШ Милан, с който играят година по-рано в КНК. Но...политиката преобръща всичко наопаки. На 21 август войски на Варшавския договор нахлуват в суверенната територия на Чехословакия, за да потушат започналата под ръководството на Александър Дубчек „Пражка пролет".

Прочутият френски артист и певец Ив Монтан, комунист по убеждения до мозъка на костите си, е покъртен от деянията на Червената армия в Прага и къса публично книжката си на член на френската компартия, ръководена от Жорж Марше. Всички тези станали световни събития не могат да не се отразят и на футбола.

В края на август в Берн се провежда извънредно заседание на комисията на УЕФА за клубните турнири, на което е взето решение за санкция на страните от Варшавския договор. То предвижда отборите от социалистическите страни да играят помежду си вместо както е отредил жребият. Така вместо Левски - Милан се оформя изкуствено разпоредената двойка Левски - Ференцварош. Същото става и с други соцотбори, които трябва да се срещнат помежду си. В турнира за КНК трябва да играе Спартак (Сф), който е добил това право, след като бие на финала за КСА Берое с 3:2.

Първоначалният жребий противопоставя Жечев, Панов, Гьонин и компания на френския Бордо. Но след санкцията на спартаковци им се налага да срещнат полския Гурник (Забже). Взето е идеологическо решение, спуснато директно от КПСС и СССР, соцтимовете да бойкотират двата турнира в знак на вмешателство в жребия.

Всъщност Съветите скачат като ужилени, защото светът настръхва против тяхната военна интервенция в мирна държава и ги порицава във всички житейски области.
Другите ни два отбора, които играят в турнири извън КЕШ и КНК, са пловдивските, защото по онова време няма купа на УЕФА - до 1972. Турнирът е за купата на панаирните градове. И по тази причина редовни наши участници стават някои измежду пловдивските отбори, тъй като градът под тепетата е известен в международен план с Пловдивския панаир.

Там няма санкции и се срещат тимове от социалистически и от капиталистически страни. Така Ботев (Пд) играе със Сарагоса и отпада след 3:1 и 0:2, тъй като важи вече правилото за гол на чужд терен. Другият наш участник е Славия, защото е на пето място. Преди „белите" са Спартак (СФ), които са се класирали за КНК. Третият Локо( Сф) отказва участие. А вторият ЦСКА не е допуснат от собственото си ръководство и от БКП в знак на протест. Официалната причина е, че София не е панаирен град.

По-дълбоката е, че генерал Добри Джуров прокарва линията на Съветския Съюз, откъдето е взето решение за пълен бойкот на европейските турнири. Така ЦСКА за първи път в своята история остава без участие в евротурнир. Причината е политическа.

На 19 юни 1985 година ЦСКА печели купата на България срещу Левски с 2:1 в скандален мач. Още вечерта е взето решение имената на двата отбора да бъдат сменени - на „червените" Средец, а на „сините" - Витоша. Резултатите на двата гранда от шампионата са анулирани и те са изхвърлени от първенството, което прави автоматически аут най-силните ни тимове от европейските клубни турнири.

И ако при първите два пъти през 1968 и 1985 ЦСКА заедно с други отбори става жертва на политически бойкот и глупаво решение на партията, то през 1995 неприсъствието идва по естествен път. ЦСКА се класира на пето място в първенството. Коефициентът на българския футбол е изключително нисък и наш отбор дори не участва в надпревара за Шампионска лига. Така вторият Локо (Сф) като носител на купата е в КНК, шампионът Левски, третият Ботев(Пд) и четвъртият Славия са в УЕФА.

"Червените" изпускат последния влак за Европа в турнира за купата на България. Те отпадат от Локомотив (София) след 0:1 в "Надежда" и 1:1 в Борисовата градина. Драмата на реванша е пълна, след като ЦСКА повежда, но в края Ясен Петров изравнява след пас на Симеон Чилибонов.

Това е сезонът на много треньорски рокади, които не довеждат до нищо добро на стадион "Българска армия".

През следващата година ЦСКА отново е пети в майсторската група, а в турнира за купата е елиминиран от Левски след още по-жестока драма. След загуба на "Герена" с 0:1 ответната среща на "Армията" почва повече от добре за "червените". Те дръпват напред с 2:0, но губят по познатия детински начин - 2:4.

ЦСКА „спасява" евроучастието си с мижави мачове в Интертото срещу руския Уламаш, френския Страсбург и малтийския Хибърниънс.

Каквото и да се говори, причината за тазгодишното отсъствие е изключително срамно, защото не се дължи нито на политически решения, нито на слабо представяне. Да си убедителен шампион и да не си оправиш финансите, означава, че славният ЦСКА с 60-годишна история и с 31 титли до вчера се ръководеше от дебила на дебилите...