Един от най-интересните сблъсъци в този кръг се игра вчера. Не, не говорим за мача на Левски с Ботев (Враца), нито за двубоя на лидера Черно море. Говорим за дуела между двама от най-добрите треньори в родния футбол - Илиан Илиев и Димитър Димитров - Херо, чиито отбори Берое и Черноморец премериха сили в Стара Загора.

С какво толкова са специални двамата ли? Това са двама от много малкото треньори у нас, които все още разбират играта и обичат футбола. Специалисти, които се развиват - себе си и отборите си. Наставници, които могат с часове да говорят за футбол. Повтарям - за футбол, за тактика, за подготовка, не за мотивация, борба и всякакви подобни термини, присъщи повече на боен спорт, но не и на най-популярната игра у нас.

Двамата в момента са на двата полюса. Факт, който прекрасно показва колко хлъзгава е треньорската професия... Особено у нас. Илиан Илиев, човекът, който възроди Берое. Остана три пъти там, пребори с безпаричието, събра отбор от нищото, и то неведнъж, и го превърна във фактор, който да се бори за медалите у нас. Вдигна и купа на България.

Какво да кажем повече за него? Треньор, който трябва да бъде носен на ръце от цяла Стара Загора и отдавна да е започнал работа на любимия си стадион "Георги Аспарухов". Вместо това, заради 3-4 загуби с Берое мнозина започнаха да се съмняват в качествата му. Нищо, че пак започна отбор от нищото. Нищо, че пак му продадоха най-добрия футболист (Тодор Христов) и му доведоха предимно свободни агенти. Така, е пътят у нас от "гений" до "некадърник" е твърде кратък...

Какво да кажем за Херо? Димитров е едно истинско треньорско явление в последните 15-ина годиини у нас. Защо ли? Той бе един от хората, които поставиха началото на явлението "Литекс" в родния футбол. Тъкмо Херо превърна Нефтохимик във фактор и разчупи статуквото в родния футбол. Спечели дубъл с Левски за само един полусезон, побеждавайки три пъти вечния враг ЦСКА. Работи добре, макар и с променлив успех, в супер силния руски шампионат, а след това и по други дестинации.

Херо е може би първият наставник, който въведе някои "модерни" за нас, но отдавна приложени в цяла Европа неща, като да речем играта в линия в защита, и то преди доста години. Той бе и един от треньорите, които започна да дава път на хора като Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров в националния тим.

Херо обаче не получи нужното уважение у нас. Изтъкваше се само буйният му нрав, избухливият характер. Той бе обруган като "приключил с футбола", бил тренирал едно и също вече 15 години. Видно е обаче, че за таланта граници няма. Димитров показа, че е от малкото треньори у нас, които искат и имат капацитета да се развиват.

Как иначе да обясним от една страна комичното представяне на четата на Красимир Балъков в последните години и представянето на "акулите" на Херо? Димитров събра отбор с изцяло свободни агенти, млади играчи, минимален брой чужденци, без скъпи лагери и контроли зад граница. И този отбор взе 9 точки в 4 мача и само малко късмет попречи да хвърли сензацията и срещу ЦСКА. И което е по-важно - играчите на Черноморец знаят какво правят и как да го постигнат на терена, нещо, което често не можем да кажем нито за Левски, нито за ЦСКА, нито за Литекс.

По това не ви ли прилича много на Илиан Илиев? Точно заради треньори като тях двамата, които имат таланта, знанията и куража и които могат от нищо да направят нещо, все още има шанс за родния футбол. Именно липсата на качествени кадри в треньорския бранш е големият ни проблем, няма кой да подготви нито младите играчи и да ги изгради като футболисти, нито пък има кой да ги доразвие и подреди правилно по терена в мъжка възраст.

Точно затова трябва да уважаваме личности като Херо и Илиан, независимо от клубните пристрастия. Трябва да уважаваме със същата сила и хора като Радуканов - млади, амбициозни, с качества. Докато плюем и обругаваме и малкото добри треньори, които имаме, няма да отлепим от дъното.

За щастие, Херо и Илиан Илиев показаха, че таланта все още има място сред цялата простащина и неграмотност, която цари в родния футбол.