Литекс стана официално шампион на България. Това обаче на практика бе ясно толкова отдавна, че никой май не се впечатли от фактическото вдигане на титлата. А и когато няма кой знае колко фенове, които да се радват с тима, нещата остават някак си по-незабелязани...

Сега обаче идва времето за оценки и анализи. В следващите седмици можем да очакваме всеки специалист у нас да се изкаже дали Литекс са били заслужен шампион или не.

Истината е, че всъщност "оранжевите" закономерно са на първо място. Да, вероятно доста често през сезона им е било помагано в доста мачове. Да, може би дори на Литекс е било помагано повече, отколкото на всеки друг през този сезон.

Ловчанлии обаче имат доста сериозни аргументи да са шампиони, които по никакъв начин не бива да им бъдат отричани. Постоянството е едната основна причина.

През миналото лято босът на тима Гриша Ганчев допусна груба управленска грешка, уволнявайки Ангел Червенков по средата на европейската кампания на тима. Човекът, извел ловчанлии до титлата след дълго прекъсване.

Вместо да доведе сериозен и опитен наставник, който да се опита поне да спаси участието на тима в групите на Лига Европа, след като ШЛ остана мираж, той не го направи, а остави помощника Петко Петков да води отбора.

Тогава дойде Любо Пенев, малко така по никое време, по средата на първия полусезон, без да е водил подготовка, след като Литекс вече бе отпаднал от евротурнирите и вече играеше само у нас.

Дотук обаче свършиха грешките. Пенев получи пълен картбланш и започна да реди отбора по свой образец. Той получи спокойствието, което в Левски и ЦСКА не бе дадено на никого. "Армейците" през това време смениха куп наставници - Павел Дочев, Гьоре Йовановски и едва накрая Милен Радуканов, който бе оставен да работи.

В Левски Георги Иванов и Ясен Петров започнаха заедно от самото начало, но напрежението не стихна дори за един ден. Дали Джанини има нужните качества да води отбора, кой щял да го сменя, Гонзо ли е всъщност треньорът. После бе подхванат самият Гонзо - кой ли нямаше да го сменя. И през цялото това време никой от клуба не успя да излезе и ясно да каже кой какво прави в лагера на "сините".

В същото време, по адрес на Любо Пенев се появи веднъж публикация, че ще бъде сменен, и ръководството на ловчанлии се хвърли на амбразурата веднага. То не бяха декларации, дори и с малко просташки език, не бяха атаки към някои медии, но в крайна сметка всички в Литекс ясно и директно показаха кой е техният треньор и му осигуриха спокойствието, което му е нужно.

В тима нито за момент не се изпадна в крайности. Забележете само разликата, по която в Левски приеха загубата от ЦСКА и в Литекс загубата от Левски.

"Сините" изпаднаха в девета глуха, не знаеха какво правят в следващите 4-5 кръга. Изгубиха точки в Перник и спечелиха с кански мъки мачове като този с Черноморец, които би трябвало да са приятна тренировка за "сините".

В Литекс драми нямаше. Тимът просто излезе, победи последователно Славия, Монтана и Локо (Сф) и стана шампион, без да допусне каквито и да било катаклизми. В Ловеч разбраха, че с оплакване и драми след загубата ще стигнат до титлата, но онази, моралната, не и истинската - шампионската.

Освен всичко това, на Литекс помогнаха и други фактори. Спортният директор на Левски Георги Иванов вероятно бе прав, като каза, че "сини" и "червени" са хвърлили всичко в Европа през първия полусезон, докато Литекс вече бе отпаднал и играеше само в "А" група.

Да, ясно е, че нашите тимове трябва да играят повече мачове, ако искаме да правим нещо сериозно, но е и факт, че не са свикнали ни най-малко да играят по този начин в цикъл сряда - събота. Именно затова и Левски, а и ЦСКА изгубиха куп глупави точки срещу слаби отбори, които костваха титлата.

Краят за "сините" бе загубата от ЦСКА. "Армейците" приключиха дори по-рано. При положение, че единият отбор имаше точка в рамките на първите 4-5 кръга, а другият загуби 15 за 5 кръга, а още след първия пролетен кръг изоставаха с по 8 и 11 точки от "оранжевите", всякакви коментари затова колко незаслужена е титлата на Литекс изглеждат откровено несериозни и необосновани.

Така че Литекс е заслуженият шампион на България. Левски и ЦСКА показаха две коренно различни лица - на моменти играта им бе като фойерверк, в следващия пропадаха в бездна.

През това време Литекс не допусна нито едно голямо крушение. Отборът на Любослав Пенев играеше последователно, прибрано, с класа. Знаеше точно колко сили да използва срещу съответния съперник, за да бие. Без излишни "петички и коленца", както бе казал самият "оранжев" наставник.

Той също заслужава похвала. Не за друго, не толкова даже за самата титла, а по-скоро за това, че даде път на куп млади играчи и не се уплаши да ги налага. Пенев прояви мъжество и това му се отблагодари.

Сега обаче идва истината. Защото каквото и да се каже, винаги ще има хора, които ще смятат титлата на Литекс за нередна, купена, уредена или нещо подобно. Единственият начин хората на Гриша Ганчев и Любо Пенев да се преборят с многобройните критики, ще бъде доброто представяне в Европа. Без него, тази титла ще означава твърде твърде малко...