От началото на декември футболното ни първенство е в дълбок зимен сън. На теория след толкова дълга и активна почивка, след събуждането всичко трябва да е на пълни обороти.

Практиката обаче показва обратното. Турнирът в Албена, разминаващите се с топката и гола титуляри или яловите резултати в безкрайните контроли по света и у нас предричат поредния слаб финал на първенството.

Шампионът ЦСКА за пореден път се хвърли да прави нов отбор, все едно досега са играли гумени мечета. Претендентът за титлата и временен лидер Левски отвори сергията уж заради финансовата криза, а звездите на Литекс сметнаха за по-престижно да се снимат с Ривалдо отколкото да покажат качества срещу звездата на терена. За останалите ни отбори се чуваше само, че започват или завършват поредния лагер или заменят поредния играч.

Ясно е, че покрай коледно-новогодишно-януарските празници и февруарското възстановяване след тях някоя умна глава е решила да си починем от български футбол. Да погледаме футбол от Англия и по малко от Италия, Испания, Германия и Холандия. В този смисъл на нас, зрителите, тримесечната пауза в "А" група не ни пречи особено. Но тя работи за всичко друго, освен за качеството на родния футбол. За клубовете тази почивка означава само нови и нови бюджети за лагери и подготовки тук, както и безконечни нови попълнения, за да се оправдае всеки ден от безкрайния трансферен прозорец.

Но и чистото съкращаване на паузата е нож с две остриета - като ваканцията се намали тройно и първенството свърши в средата на април, пак няма да излезе сметката и лятната пауза ще стигне на футболните ни звезди за бригада в Щатите, подготвителен лагер в Банско и качествен рейд из заведенията в Слънчев бряг. Как да няма толкова голяма пауза, да има ефективни подготвителни лагери и да гледаме ежеседмични и по-интересни мачове от програмата на първенството?

С оглед на последното разрешението на загадката изглежда много сложно, но всъщност може да се крие в два елементарни хода - намаляването на броя на отборите в "А" група и увеличаването на срещите помежду им. Първенството на "А" група е дотолкова разводнено от фигуранти, че интересът към него се свежда до резултата на любимия отбор и броя точки накрая.

В началото на седмицата Наско Сираков даде нов живот на тази идея, която, макар обсъждана от сума време, досега нямаше как да се пребори с лобито на "долната половина". Макар да бъдат заподозрени в основателен конфликт на интереси, членовете на изпълнителния комитет на БФС могат още с първия си ход да направят сериозна положителна реформа. Наричам конфликта основателен, защото в "А" група ще останат почти само отборите на президентите от изпълкома. Заедно с това обаче несъмнено ще има и положителен ефект.

Веднага след изявлението на Сираков се надигна вълна от недоволни единици. От порутените канцеларии на стадионите си те възроптаха, че е нечестно. Разбира се, че е нечестно, дискриминационно и обидно. Това е идеята на "А" група - отборът ти е там, защото превъзхожда другите, те са по-низши. Ако не можеш да спечелиш достатъчно точки, падаш при низшите за сметка на техния първенец, който изкачва стълбата нагоре.

Принципно е страхотно да имаме "А" група с 20 отбора, но това означава и 20 качествени стадиона, 20 изрядни данъкоплатеца, 20 отбора с претенции и качества, 20 селекции, които чакат поредния кръг, а не датата на арбитража. Много по-добре е тази цифра да е 10 или 12, а характеристиките на тези 10 или 12 отбора да се доближават поне малко до онези от горното изречение.

Да, рисковано е, може да не се получи. Да, със съгурност ще има много недоволни. Да, половината първенство ще се провежда в София. Да, клубни величия, бивши шампиони и нечии сателити ще останат на по-долното ниво. Да, феновете не искат техния отбор по калните стадиони на втория ешелон. Но именно затова има и Купа на България - неуспелите в "А" група да дерзаят там, да мачкат отборите от "горния етаж", да излизат в Европа и да печелят пари и престиж. Нима Нотингам Форест заслужава да играе в Чемпиъншип? Или Юве и седемкратният шампион на Италия Болоня се чувстваха добре в Серия В?

Нямаляването на отборите в "А" група няма да е панацеята за футбола ни, но ще е едно отлично начало. И тук не става въпрос за хокейно-баскетболните интерпретации от сезон 2001/2002 или плейофната система на първенството в Шотландия. Схемата може да е елементарна - отборите ще играят по два пъти един срещу друг на полусезон, а тези 36 или 44 кръга ще се балансират по-умело във времето, за да се намали зимната почивка.

Надявам се никой не мисли, че извън българските терени тази схема е алтернативна и революционна. Например първенството на швейцарците, с които националният ни отбор завърши 1:1 в Женева, е съставено от десет отбора. Миналата година, след 36-те кръга шампион стана ФК Базел - четвъртфиналист за Купата на УЕФА през 2005/2006 и почти постоянен участник в груповата фаза на Шампионската лига.

Конкуренти на шампионите бяха ФК Цюрих и Йънг Бойс, Грасхопър креташе към средата. Сион, двукратният носител на титлата и горд притежател на 10 купи на страната след 10 участия на финал, трудничко се спаси от заминаване към по-долното ниво, където всъщност се подвизаваше за една петилетка, преди да се завърне в елита през сезон 2006/2007 направо като бронзов медалист.

Точно тези превратности правят едно първенство интересно, когато в него не могат да играя звезди за милиарди - жестока конкуренция и угроза да изпаднеш при малко повече невнимание. Сигурно и на феновете в Сион и Люцерн им се иска да имат лига от 20 отбора и мачовете срещу силните да са им едва ли не гарантирани, но от футболната им федерация с малко повече разумни доводи са решили друго.

Както са направили и в Дания - там има Суперлига от 12 отбора, които се срещат три пъти в рамките на един сезон. Миналия сезон обичайните лидери ФК Копенхаген и Брьондби и претендентите Олборг, Мидтиланд и Одензе се хвърлиха здраво един срещу друг. Титлата спечели Олборг, а впоследствие отборът стигна до групите на Шампионската лига и спечели 6 точки в конкуренцията на Селтик, Виляреал и шампиона Манчестър Юнайтед.

На когото не му изнася и се цупи заради скромната бройка във водещата датска дивизия, може да се пробва в турнира за купата на страната - в него имат право да участват над 100 отбора, като тежката артилерия от Суперлигата се включва чак в трети кръг, за да заслужи мястото си на 1/16 финалите. И ако все пак се намери някой, който да каже, че с викинги и часовникари няма да се мерим ще го върна на стадиона в Женева миналата седмица, после към Армията и чиновническия европоход на сребърните медалисти миналото лято.

Ще му напомня и за класацията на Международната федерация по футболна история и статистика, според която едва заслужаваме 43-то място в света, далеч след Узбекистан, Нигерия и Сингапур. Само за справка - Дания е 18-а, а Швейцария е с няколко места по-назад. И накрая ще спомена и коефициента на УЕФА, според който с Дания и Швейцария си дишаме във врата на местата между 16 и 20.

Колкото и странно да звучи, за да ги изпреварим, трябва просто да помислим как да приличаме на тях. Легитимен или не, Изпълкомът на БФС заедно с мислещите хора от Професионалната лига трябва да вземат поне едно радикално решение. А после колелото се завърта. С по-малко отбори ще има повече пари от тв права и спонсори.

С повече пари ще има по-класни трансфери, по-продуктивни школи и по-добри стадиони, а след тях повече фенове и повече успехи. Не искаме ли всички именно това?

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".