Лудогорец е есеният шампион на България и това едва ли учудва някой, който е следил отблизо отделните кръговете в родната „А" професионална футболна група, а не наблюдавал поредния мач от кръга с биричка в ръка и клишето на уста  „ к'ви са тия селяни" от Разград.

Тимът от Разград показа завидно постоянство и на фона на останалите си посредствени съперници се оказа най-малко посредствен, ако изобщо е бил такъв, но все пак става дума за първенството на България. Какво имам предвид?

„Лудата гора" беше през разклащане само в три случая, когато победи с мъка и доза късмет навън Светкавица и Ботев Враца и когато надви Калиакра трудно с 2:0 вкъщи.

Тук не включвам загубата от Литекс в Ловеч с 2:1, защото тя беше едно закономерно събитие, което бихме счели за „грешка на растежа".

Никое от тези събития в крайна сметка не разклати сериозно „лудата гора", докато и трите водещи отбора в България се поразклатиха  и то сериозно. Поради различни причини ЦСКА, Левски и Литекс смениха треньорите още преди края на първата половина на първенството. Едни заради слаба игра и просто „резонни" победи (поне до 9-тия кръг ЦСКА печелеше по инерция), други заради слаба игра и слаби разултати (Левски загуби първите си пет поредни гостувания) , а трети защото играят слабо не печелят дори „резонно", а  треньора „нямал" вина за това и беше повишен в национален селекционер. Но нищо, все пак нали Боби Михайлов каза визирайки Любослав Пенев, че „той е нашия човек" и затова приемаме, че наистина държавният тим е имал нужда точно от него, а само времето ще покаже дали Любо Пенев е „нашия човек" - на всички българи, фенове на футбола като игра.

Хайде сега да се върнем на крачещия  напред тим на Лудогорец. Отборът гласува доверие на треньора Ивайло Петев, с който стартира първенството, като нямаше причина да не го направи, след като благодетелят на тима Кирил Домусчиев обяви, че именно с Ивайло Петев е свързано и бъдещето на тима и изграждането на неговия конкретен игрови стил. Постижение на Петев е изграждането на стил и то един от най-трудните за изпълнение от футболистите, но въпреки това те се правят отлично.Топката се подава задължително ниско долу по тревата, с къси пасове по дължина на терена. Пасовете винаги имат за цел да попаднат точно на крака на футболист, а подаванията в така наречнето „свободно поле" или празно пространство са позволени само във фаза атака, с цел някои от бързите и повратливи нападатели да се окаже зад гърба на защитата срещу тях. Като огромен плюс в играта на тима може да се отчета и завидната организация при статичните положения ( за разлика от съперниците ЦСКА и Левски, които при статични положения разчитат на „организиран хаос") като не малко голове за тима бяха отбелязани от бранители, а пред собствената врата и отборът е с втората най-добра защита в България.

Липсата на всякаква ротация е безпорен принос на треньора, като с цел обиграване на конкретни единадесет състезатели или просто за да покаже, че не робува на имена и на това, че няма значение кой каква заплата получава, бяха наложени ако трябва да съм прецизен точно дванадест човека, като ядро на тима! А защо дванадест ли? Ами жокера Иван Стоянов?

Старшията Петев така и не позволи на скъпоструващия Иван Стоянов да се изявява като титуляр във всеки мач, а намери най-точното му амплуа на златна резерва и фитболист способен само с появата си на терена да внесе свежест и разнообразие в конкретния двубой. Така бившия играч на Щутгарт се чуства ценен от съотборниците си след решителните голове които отбеляза ( в София и Враца) ,а и накара Кирил Домусчиев да не съжалява нито за нито един лев, с които се е разделил, за да го привлече в Разград.

Лудогорци имат изградена игрова схема, която спазват независимо дали са домакини или гости, но в гостуванията психологическата бариера все още не е напълно вдигната пред тима. Когато е гост отборът е по-малко уверен и сякаш не се цели толкова в победата и гола, колкото в показването на комбинативна и атрактивна игра, просто търси друг път да спечели неутралните зрители на своя страна, освен с победи и  конкретно класиране.

А колко други тимове в родния шампионат се опитват да намерят друг път към феновете и да ги спечелят на своя страна освен конкретните точки и евентуалната Евро квота? Май няма такива ?!

В разградския тим явно се вижда нуждата от поне три нови попълнения и освобождаване на поне същата бройка играчи от тима. Първото сериозно попълнение трябва да е под рамката на вратата. Голубович е стабилен и опитен страж, но все пак един Владислав Стоянов на пример, който е и резерва в националния отбор, ще се справя с по-добра успеваемост, ще усили конкуренцията или просто ще създаде такава на Голубович и не на последно място ще допълни българското присъствие е тима. Двамата централни бранители Барт и Гулдан нямат също реална конкуренция, а дори и алтернатива и след напускането на аржентинеца Бано единствено защитникът със звучното име Ярабица може да се подвизава там. Като алтернатива за този пост мога да посоча Юнес Бенжалюн, който изяви желние да напусне Локомотив Пловдив или пък някой друг класен чужденец, примиряващ се със статута на временна резерва.Разбира се най-проблематичен е поста ляво крило в тима. Там тази функция към момента се изпълнява  от Миро Иванов, а когато е в игра там често виждаме и Иван Стоянов, който си препредава  лявото и дясното крило с Михаил Александров. Димо Атанасов с редките си изяви досега незаслужи гласувантот му доверие и не случайно е спряган и за зимен трансфер. Емил Гъргоров е алтернатива за левия фланг, когато Кабасесе или Кишада поемат отговорността да водят атаката и да уплатняват целия й фронт, както в момента прави Бадема.

С евентуални попълнения на тези постове Лудогорец ще излъчва повече класа и в гостуванията си в родния шамнионат и в евентуални евромачове. А тези попълнения са повече от задължителни, защото програмата на тима е доста тежка. Те ще гостуват на копнеещия за мъст отбор на Левски в София, ще приемат Черноморец, който също се е насочил към евроизлаз, а започва кампанията за пролетта като гости на друг кандидат за Европа - Локомотив Пловдив.

Разградчани изявиха желание да спечелят и турнира за Купата на България, където не се знае кой от съперниците ще им отреди съдбата и ако искат да спечелят отличието почти задължително ще им се наложи да победят някой измежду ЦСКА, Левски, Черноморец или Литекс на собствения му стадион, а за подобно нещо трябва класа, изразена не само в нови попълнения и обиграване и доусършенстване на игровия стил, а и нови технически прийоми от треньора. Поради тази причина и Ивайло Петев заминава на зимна специализация в школите на Барселона, Еспаньол и Валенсия и ако успее да приложи всичко видяно там или поне да го адаптира към нашата действителност, то резултатите ще надминат очакванията и Лудогорци може да се окажат с дебютни две купи във витрината.

Лудогорец е единственият тим в родното първенство, на който не му се наложи в някой от двубойте си да се справя без който и да било от ключовите си състезатели само поради контузия или натрупана умора.Дали това се дължи на продуктите от индустрията, която оглавява благодетеля на тима Кирил Домусчиев (търговия с медикаменти и лекарствени продукти) или просто на добрата физическа подготовка и кондиция, остава да видим през пролетният дял на първенството! Ако тимът продължава да е все така свеж и да подържа сегашния висок ритъм в игрова обстановка с толкова движение, безспорно подготовката и методите за възстановяване са на наистина отлично професионално ниво.

В Разград имат голям брой жителите, които са съблазнени от емоцията да подкрепят тима си на стадиона, имат образован президент, който е с истинско висше образование (за разлика от други собственици), които се занимава с чист бизнес ( а не с бизнес за почистване за разлика от други собственици) и Домусчиев е човек, който плаща на време на всички ( за разлика от други собственици които плащат кой когато реши) така, че на Лудогорец му остава просто да продължи да крачи...