Тазгодишната кампания в „А" група стартира с едно дългоочаквано нововъведение. БФС  най-сетне реши да помогне на младите български таланти, приемайки наредбата за задължителното включване сред титулярите на един състезател роден след 01.01.1994 година. Решение, което частично ще сложи край на безумното налагане на недоказани чужденци и ще върне доверието в детско- юношеските ни школи. За съжаление, типично по български, и това добро намерение бе о*срано, при това по скандален начин...

Въпреки, че  привидно имаха огромното  желание за налагане на млади  таланти, голяма част от отборите в „А" група просто убиват номера с новоприетото правило. Пример за това са съставите на Берое и Лудогорец.

Ако се вгледаме внимателно,заралии разполагат само с един футболист, който отговаря на изискванията- Стивън Петков. Врачанинът обаче е разиграван като панаирджийска мечка от Петър Хубчев, който откровено го държи в отбора само заради наредбата. Юношата на Левски винаги започва сред стартовите 11, но едва  успява да се добре полувремето, когато бива заменян от Жуиор Мапуку или някой друг от множеството чуждестранни състезатели на старозагорци.   Връх в гаврата с младия талант бе във вчерашното гостуване на Славия, когато остана на терена едва 28 минути. Вярно, някои могат да кажат, че това е било чисто тактическа смяна заради ранния червен картон на Елиаш,ала отново показва явната липса на всякакво доверие в качествата на младежкия национал.

Донякъде сходна е ситуацията и с Цветелин Чунчуков от Лудогорец. Младият нападател сензационно акостира в Разград с обещанията, че ще бъде част от новата клубна политика на „орлите". Племенникът на Гошо Петков обаче се превърна в „любимец" на Бруно Рибейро, който използва таланта, само за да изпълни нареждането на БФС. Цветелин поиграва 45-50 минути, през които е тотално изолиран от цялата игра, а след това бива заменян от Кишада, Вандерсон или Мисиджан и проблемът е решен. С голям интерес ще наблюдавам следващите решения на португалеца, който тепърва ще издевателства на младежкия национал. С наличието на нападател като Джонатан Кафу, моите предположения са, че Чунчуков ще записва най-много по 20 минути в началото на срещата, след което в игра ще се появява многомилионната бразилска покупка. Резервен вариант за играчи под 21-годишна възраст са още Преслав Петров и Александър Василев,като от изброените само вторият има някакви шансове за мимолетна изява.

За съжаление, примерът на Берое и Лудогорец следват и други клубове в „А" група. Локомотив (Пд) едвам намира място в своя състав за някой измежду Христо Стамов или Димитър Велковски. Същите ядове биха имали и в Черно море, ако на вратата не бе безспорният талант Георги Китанов.

В такъв случай, какъв е смисълът от налагането на млади футболисти, ако собствените им клубове нямат вяра в тях!? Как един 18-20 годишен играч ще придобие нужното самочувствие и класа при положение, че е използваn като „ squad rotation player" . Поради този факт, БФС трябва да преразгледа въпросното правило и да направи няколко леки корекции. Най-малкото, което може да се коригира  е, играчите до 21 години да имат гарантирано място на терена до края на срещата, а при контузия или незадоволително представяне, да биват заменяни от свои връстници. Само по този начин, ще бъде сложен край на тяхното незачитане. Действие, което ще помогне изключително много и за прогреса на младежкия ни национален тим, който от дълги години копае дъното в поредица европейски квалификации.

Към края на своя коментар е нужно да поговорим и за тези отбори, които дават достатъчно голям шанс на своите млади футболисти. Започваме с изненадата-Монтана. Хората на Ферарио Спасов доказват, възрастта не е порок и до момента правят истински фурор с младоци като: Христофор Хубчев и Атанас Илиев. Преминаваме в столицата, където Левски и Славия  вече гледат съвсем по-сериозно към своите школи, а резултатите са вече на лице: братята Цоневи, Божидар Краев, Деян Иванов и „белите"-Янис Карабельов, Владимир Семерджиев, Емил Стоев и Стефан Велков.

Легендарният Ботев (Пд) също разчита на перспективни състезатели като Гамаков и Лазар Марин, а за Литекс просто няма смисъл да говорим...Ловчанлии отдавна са доказали, че са номер едно по този показател.

И като за финал, нека на забравяме, че именно тези момчета са и бъдещето на националния ни отбор. Тези, които след две години най-вероятно ще мерят сили с Франция, Холандия и Швеция. Нека клубовете не убиват желанието им за футбол още в най-ранна възраст, за да може да се радваме на успехите им след години. Тогава, когато ще имаме най-голяма нужда от тях.