Юлияна Янева е родена на 2 август 1998 г. Тя е от ямболското село Кукорево, дало на българския спорт и популярния боксьор Даниел Асенов - Тайсъна. Янева е сред шестимата ни представители в борбата на Олимпийските игри в Париж. Тя е в световния елит на женската борба от няколко години. През 2020 г. спечели Световната купа в Белград. След това има златен, сребърен и два бронзови медала на Европейски първенства. Печелила е отличия на големи първенства и при девойките.
Любопитно е, че Янева се представя в три категории. През миналата година тя стана европейска шампионка до 68 кг, а най-често се бори в кат. до 72 кг. В Париж 25-годишната състезателка ще мери сили в най-високата категория в женската борба - до 76 кг.
Първият ѝ е треньор е Михаил Михов, сега се подготвя с едно от големите имена на българската борба - Серафим Бързаков. От няколко години Юлияна е един от елитните спортисти в програмата на WINBET в подкрепа на българския спорт.
Източник: startphoto.bg
Как върви подготовката, как се чувствате? Останаха броени дни до заминаването на Олимпийските игри?
Засега подготовката върви доста добре. Има умора, но това е нормално. На тозиетап всичко е наред.
Състезавате се предимно в категория до 72 кг, а в Париж ще участвате до 76 кг. Колко по-трудно ще ви бъде предвид това? Необходимо ли е да качвате килограми?
По принцип 76 кг изобщо не е моята категория. Аз варирам между 68 и 72 кг, европейската ми титла е на 68 кг, а на 72 кг участвам тогава, когато не мога да се боря на 68 кг. Поради ред обстоятелства се наложи да се "кача" в най-високата категория в женската борба. Нямам тези килограми, тежа между 71 и 73 кг. Чувствам се добре с теглото ми, не мисля, че е нужно да съм повече, за да успявам. Важното е да се чувствам добре - както психически, така и физически. Изпитвам трудности в определени ситуации, тъй като всичките ми съперничките в тази категория са по-тежки и с по-голямата си маса понякога имат предимство. Но пък и аз си имам своите трикове и оръжия. Това, че всичките ми съпернички са по- тежки, не ме притеснява.
Казахте в интервюта след спечелване на квотата, че сте сбъднали една мечта. Докъде се простират мечтите на Игрите?
Мечтите нямат граници. Да получа квота за най-голямото спортно събитие беше сбъдната мечта, нещо, което съм искала от малка. Разбира се, че на самите Олимпийски игри всеки иска максимума, но не всичко зависи от нас. Това, което зависи от мен, го правя. А колкото до останалото, надявам се нещата да се подредят по най-добрия начин. Дано да имам ден.
През годините имахте проблеми с контузии, претърпяхте цели пет операции на коляното. Въпреки това намирахте сили да се завръщате. Откъде идва мотивацията за това?
Да, факт е, че минах през доста неща. Контузиите са част от професионалния спорт, но понякога подобни проблеми минават нормалните граници. По характер съм такава, че съм научена да не се отказвам, да не се пречупвам пред трудностите. Свикнала съм да гоня мечтите си докрай. Най-голямата мотивация идва от хората до мен, те играят много важна роля, заради тях съм все още в спорта след всичко, което ми се случи. Другото нещо е вярата ми в Бог.
