Тайбе Юсеин: В борбата няма отказване, самодисциплината е водеща, когато преследваш голямата цел

Една от най-убедителните състезателки от националния отбор по борба за жени - Тайбе Юсеин беше специален гост в студиото на ТОПСПОРТ.

Националката ни спечели по категоричен начин надпреварата в категория до 62 килограма на силния международен турнир "Дан Колов - Никола Петров", проведен в столичната "Асикс Арена".

Източник: БФБ

Тайбе Юсеин е многократна медалистка от европейски и световни първенства, като може да се похвали със сребърни отличия в най-големите надпревари на планетата.

Дългогодишната ни националка има всяко право да се чувства уверена преди Европейското първенство в Русия и Мондиала по борба в Унгария през 2018 година.

Ето какво сподели тя пред нашата камера:

Поздравления за спечелената титла от турнира "Дан Колов - Никола Петров". Какво означава това отличие за теб? Колко ценно е и доволна ли си от убедителния начин, по който го спечели?
- Сякаш този път състезанието мина по план. Така, както си го бях представяла и очаквала. Треньорът ми каза какво трябва да направя - в тактическо отношение - мисля, че го изпълних както трябва и нещата се получиха. Доволна съм от себе си.

Категорията ти беше една от трудните. Участваха голяма част от силните състезателки в световен мащаб. Как съумя да се справиш с тази сериозна конкуренция?
- За мен нещата стоят така, че когато съм достатъчно добре подготвена, хватките ми се получават по време на срещата. Може би отстрани изглежда, че едва ли не е лесно, но това е най-вече заради стойностната подготовка.

Източник: БФБ

На кои елементи от подготовката наблегнахте с отбора преди състезанието?
- Подготовката ни все още продължава, защото основно е насочена към предстоящото европейско първенство. Този турнир беше една добра проверка за нас. Вече всички сме достатъчно опитни в отбора и всеки знае какво се случва преди състезание и как трябва да подходи.

А върху какво ще съсредоточите усилията си за предстоящото Европейско първенство в Русия?
- Предстои ни лагер във Франция. Започваме малко по малко да залагаме на техниката. Ще има повече борби, разузнаване на потенциалните ни съпернички на състезанието. Ще навлезем в същинската част от състезателния период. Силовата подготовка остава, но няма да бъде тя на дневен ред. 

Треньорският ви щаб, начело с Петър Касабов, се грижи за цялостната ви подготовка, като комбинира изпитани методи с иновативни, а водещ елемент е дисциплината. Това ли е верният път към победите и успехите?
- Дисциплината наистина е определяща. Но го има моментът, че треньорът ти няма как да бъде с теб 24 часа в денонощието. Трябва и много високо ниво на самодисциплина, за да се получават нещата. Колкото до смесването на старите и новите методи - искам да кажа, че се получава по много добър начин при нас. Този подход работи.

Петър Касабов пред ТОПСПОРТ: Дисциплината е определяща, без нея дори и най-правилните методи не работят

"Състезателките ни ще навлязат в перфектна форма непосредствено преди европейското"

Източник: БФБ

Това ли е "твоята година"? Дойде ли моментът за титли и златни медали за Тайбе Юсеин?
- Аз много го искам това. Не желая да излиза, че обещавам нещо и се заричам. Но е факт, че и аз го имам това усещане. Че този път ще се получи. Не знам дали ще е този път, но много искам да е сега.

Какви са очакванията ти за Европейското първенство? Коя е най-сериозната ти опонентка?
- Ако искам да стана първа е ясно, че трябва да ги надвия всичките. Като най-сериозни съпернички в категорията си виждам състезателките на Украйна и Русия. Като цяло обаче, ако искам да бъда номер едно, трябва да победя всяка една от опонентките ми.

Източник: БФБ

Спазваш ли определен хранителен режим? До каква степен се променя той преди състезание?
- И преди съм спазвала режим, основно преди състезанията. Сега се опитвам да го правя през цялото време. Мисля си, че действа този подход. Чувствам се много добре. Така беше и сега, на турнира.

Труден ли е животът на професионалния спортист?
- Според мен не трябва да се приемат нещата, които не се правят и може би пропускат заради спорта, като някакво лишение. Аз така или иначе не обичам да ходя по дискотеки или кафенета. За мен е удоволствие да отида на тренировка. Там да се видя с останалите. След това евентуално да се разходим. Това за мен е удоволствие.

Тайбе Юсеин спечели титлата с разгром: 12:2!

Тарек Абделслам пък ликува в категория до 87 кг

В началото на спортния ти път започваш с бадминтон, а след това се насочваш към борбата. Там със сигурност не ти е било лесно да тренираш предимно с момчета, поради липсата на достатъчно момичета в залата. Но пък сега по-скоро това е от ползва за теб.
- Когато бях малка имаше подобни тренировки в училището ми - по бадминтон. Заради това се насочих към тях. Избраха няколко момичета от класа ни, бях сред тях и започнах да тренирам. Една-две години продължи това. Но нямахме много възможности, за да продължа. А трябваше и да се преместим със семейството ми. След това стана факт и преходът ми към борбата. В началото нямаше нито едно момиче, с което да тренирам. След като се преместихме, вече имаше възможност да се боря и с момичета. Знаех, че ще дойде този момент и се готвех за него. Чаках си своя ред и той дойде.

Източник: topsort.bg

Семейството ти те подкрепя в спортния ти път. Твоят баща дори е отделил цяла стая, в която събира и подрежда отличията ти. Да имаш семейството си на твоя страна неминуемо е от полза за теб и те мотивира допълнително?
- Да, те винаги са с мен. Заедно се радваме, когато печеля, заедно плачем, когато губя. Така е било и така ще бъде.

Кой е най-ценният ти медал до момента? Кое състезание няма да забравиш никога?
- Най-ценният ми медал беше от Световното първенство за девойки, на което станах шампионка. Това ми беше последната година в тази възраст, преди да премина при жените. Приех го като финален шанс и се възползвах от него. Ако пък мога да кажа въобще, като за момент, който беше най-ценен за мен, трябва да кажа - класирането за Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Самото усещане, че отивам на Олимпиада, беше прекрасно. Не мога да го опиша.

Имало ли е такъв период в кариерата ти, в който да си била пред прага на отказването? Да си мислила, че не можеш повече.
- Като малка - не. По-скоро в тези години, когато всички очаквания са били насочени към мен. Когато самата аз съм смятала, че задължително трябва да стана първа, а губя полуфинала или пък финала. Тогава цялото напрежение оставаше в мен. Болеше ме, че съм разочаровала всички, но най-вече себе си. Но всичко това е само моментно състояние. Когато ситуацията премине, отново виждаш целта пред себе си и продължаваш борбата. Докато не постигнеш това, към което се стремиш.

Източник: topsort.bg

С коя хватка обичаш да побеждаваш? Ясно е, че в повечето случаи на тепиха се реагира на момента, сякаш по инстинкт. Но не може да нямаш любим прийом.
- Аз съм почитателка на Валентин Йорданов. Винаги съм била. Неговата коронна хватка - "вътрешна сарма" ми е сред любимите. От доста време не ми се беше получавала на състезание, не бях имала възможност да я изпълня, но сега стана. На "Дан Колов - Никола Петров" така надвих още в първата си среща. "Носенето" също ме водеше към много успехи. Раздовена съм между тези две хватки.

А коя боркиня, кой борец е твоят пример за подражание?
- Аз съм учила в Русе. Може да се каже, че съм израснала там. Валентин Йорданов винаги ми е бил кумир. Залата в Русе беше пълна с негови снимки - от различни негови победи, от Олимпийските игри, когато става шампион. Това няма как да не те мотивира. Що се отнася до жените - имаше една рускиня, на 55 килограма, тя също ми беше за пример. Но преди 2-3 години я надвих. Усещането беше невероятно.

Източник: БФБ

Какво би пожелала на нашите зрители, по-специално на онази част от тях, чийто кумир си самата ти, както и останалите момичета от отбора, и които тепърва правят първите си стъпки в един от най-българските спортове?
- Пожелавам им да преследват мечтите си. И да не се отказват. Да тренират и да бъдат дисциплинирани. Ако по някакъв начин мога да им бъда полезна, чрез това, което говорим сега или чрез борбите си, много ще се радвам.

Има ли треньор, на когото би искала да благодариш? Със сигурност треньорите са определящ фактор, когато се придвижваш напред и нагоре в кариерата си.
- Разбира се. Искам да благодаря на личния си треньор Петър Касабов, на помощник-треньора Стоян Петков, на Мариян Недков, които в момента работят с нас. Те знаят в какво състояние сме, как се чувстваме всеки ден, показват разбиране, помагат ни когато имаме нужда от нещо.

Благодаря ти за това гостуване.
- И аз благодаря, за мен беше удоволствие.