Станка Златева прекрати своята кариера в началото на миналата година. 34-годишната фурия от Крушаре реши да остане в любимия спорт. В момента тя е треньор на млади таланти. Има собствен клуб. Специално за читателите на "България Днес" Златева разкри своето виждане за бъдещето на борбата, след като Валентин Йорданов се оттегли като президент на федерацията.
Г-це Златева, как върви изграждането на спортната зала по борба в Сливен?
- Трябва да минат поне четири месеца, за да се завърши. Строителството е сухо и става бързо. Очакваме скоро залата да е готова. Да сме живи и здрави. Засега всичко е наред.
Как върви събирането на млади състезатели, които ще тренират в съоръжението?
- Вече имам отбор и клуб. Дори в момента съм на лагер с тях във варненска община - Аспарухово. Ползваме много хубав център. Работим с тях.
Наскоро прекратихте вашата кариера. Каква е разликата между това да бъдете треньор и състезател?
- Забавлявам се все още. Не се отказах чак толкова отдавна. Директно скочих от едното в другото. По-лесно ми е като треньор. Моите дечица са още малки. В добрия смисъл на думата са глупавички, още не са готови за нещо голямо, но постепенно влизат в час. Много е приятно, когато отидеш на състезание, видиш как стоят и се борят. Това е резултатът от нашата работа.
Копирате ли нервните изблици на вашия треньор Симеон Щерев, който редовно ви се караше по време на схватки, ако не изпълнявахте указанията?
- Добре, че ни се е карал, иначе нямаше да станем такива, каквито сме. От време на време има нужда от това. Нормално е човек да има емоции, когато гори в нещо. Редовно се чувам със Симеон Щерев. Знае, че треньорството ми харесва. Ако имам нужда от съвет, винаги мога да му звънна.
На изборите за президент на федерацията емоционално казахте, че без Валентин Йорданов не виждате бъдеще за борбата. Така ли е наистина?
- За мен Валентин Йорданов е лицето на борбата. Ако не беше той за толкова много години, нямаше да имаме тези резултати. Нямаше да се съхраним по този начин. Сега вече нещата няма да са такива в негово отсъствие. Когато говорим за президент, трябва да има лице. Човек, който да води и да организира. Да има респект от него. Аз например имам респект само от него.
Бяхте ли изненадана от неговото решение да се оттегли?
- Надявах се искрено да остане. Говорих преди събранието. До последно се надявах, че няма да се случи. Само може да съжаляваме за неговото решение. Винаги ще има доволни и недоволни. За мен си вършеше нещата както трябва. Гледаше да има за всички, да се правят компромиси, за да върви борбата. Към него нямам забележки.
Споменахте думата респект. Сега на мястото на Йорданов застава 30-годишният Христо Маринов. Смятате ли, че ще има достатъчно тежест за подобен пост?
- Това са решения на Общото събрание. Оттук насетне, който каквото иска да си прави. Мен не ме засяга. Щом са го избрали, те да го мислят. Той е достатъчно голям. Щом е поел ангажимента, трябва да се справи и да гледа борбата да върви.
- Вие също имате роля в управлението на федерацията. Избраха ви за член на Управителния съвет.
- Никой не ме е питал искам или не искам. Предложили са ме, но все пак и аз трябва да се съглася, нали? Друг е въпросът дали съм приела. Мисля, че не съм дорасла за съвещания на Управителния съвет. Живея си прекрасно и не искам да се забърквам в каквото и да било.
Имате солидни наследнички в националния отбор. Следите ли развитието на женската борба и съветвате ли момичетата?
- Те имат много добър треньор - Петър Касабов. Човекът работи, подходът му е правилен, а резултатът се вижда. Не е нужно да питат мен. Нека да слушат треньора.
