Радостин Василев е един от българските борци, които спечелиха златен медал на Балканиадата в Скопие, Северна Македония. Той стана №1 в категория до 92 кг на класическия стил U17. Веднага, след като получи медала си, състезателят на ЦСКА даде интервю за ТОПСПОРТ.
Радо, честито първо място! Отстрани изглеждаше, че нямаше особена конкуренция по пътя към златото...
- Да, явно тази Балканиада не е чак толкова силна. Но със сигурност имаше добри борби. Особено първата моя борба. Има грешки, които трябва да поправим. Много трябва да се работи. Виждам грешки по време на мачовете ми, на подготовката ми. Но като цяло, щом съм първи, състезанието завърши добре.
Кога ти беше най-трудно на тепиха по време на това състезание?
- В първата среща с представителя на Гърция ми беше най-трудно. Победих с 4:3. Това беше единствената ми среща, която завърши по точки, в която свърши времето. Беше на кантар. По едно време той ме взе и трябваше само точка, за да ми изравни.
Няма как да не те радват многото български победи тук...
- Абсолютно! Това, че се представяме добре, ме радва и ме мотивира още повече. Радвам се да виждам българския дух във всички мои съотборници. Побеждаваме, успяваме! Това ме надъхва много.
Направи впечатление на друг турнир тази година, когато спечели медал с превързана глава. Разкажи повече за тази ситуация.
- Това беше на Европейското през юни. Получих аркада на веждата в осминафиналната среща. Тръгнах да хвърлям представителя на Турция. Той ми удари рамо и веднага се отвори раната. Надвих го и веднага след мача отидох да ме шият без упойка. Така изиграх още три срещи.
Източник: startphoto.bg
Какви са дългосрочните и краткосрочните ти цели?
- Искам да се развивам в тактически и физически план. Но най-вече в психически. Ще тренирам и ще надграждам всеки ден. Сега мисля за републиканското за юноши през ноември. Гледам напред. Искам всеки ден да съм по-добър от предния.
Какво е да бъдеш в един клуб с големи борци като Семен Новиков, Кирил Милов, Едмонд Назарян...
- Почти всеки ден тренирам с тях. Викат ме на лагери с мъжете. Това е доста добра възможност за мен. Виждам тези мъже как са успели, взимам пример от тях. Те ме вдъхновяват. Дават ми много съвети, говорим често. Изключителни хора - Семен, Кирил Милов, Еди... Всички са големи спортисти и добри хора. Много ги уважавам.
Източник: startphoto.bg
Виждаме твоите треньори, които се радват до нас на успеха ти. Кажи няколко думи за тях...
- Треньорите ми са най-важната част от моето развитие. И Милен Димитров, и Димчо Димчев и Емо Будинов са с голяма роля. Те са в основата на моите медали. Но най-вече благодаря на баща ми, който винаги е бил до мен и винаги ме е подкрепял. Венелин Василев се казва. Той е един от най-важните хора и в основата на успехите ми.
Имаш ли любим борец - българин или чужденец, който ти е за пример и се учиш от него?
- Много се уча от Кирил Милов и Семен Новиков. Те са моите големи любимци. Двамата са в тежка категория, така да кажем, близо до моите килограми. Те са ми за пример. Както казах - изключителни хора и борци!
Пожелавам ти да повториш успеха на Новиков и да станеш Олимпийски шампион.
- Дай Боже, благодаря!
