Запрян Петров Дойчев е вече 22 години треньор по класическа и свободна борба в столицата на Мексико. Бившият национален състезател, а сега треньор, отпразнува 50-годишен юбилей в борбата, в ресторант в центъра на Мексико Сити, пише Чикаго БГ.

Честването на дългия път като състезател и треньор беше организирано от неговите признателни възпитанци и техните родители. Специално за случая, организаторите на празненството бяха направили тениски с карикатура на Запрян Дойчев и знамената на България и Мексико.

"Трогнат съм от вниманието, което ми оказват хората тук. Благодаря им за страхотните фанелки с моя лик, не съм очаквал такова нещо. Дават ми повече сили и желание да се оправям и да започна да работя всеки ден в университета", казва приятно изненаданият Запрян Дойчев. Българският треньор е награден с два плакета от Мексиканския Олимпийски Комитет и от популярната верига за кеч "Трипъл ААА", където се борят негови възпитаници. Честването на своя треньор уважиха и тримата най-добри състезатели в различните стилове: Хосе Хименес - свободна борба, Ернесто Салазар - класически стил и Анхелес Бараса, която е единствената мексиканка, два пъти континентална шампионка през годинитe.

"Запрян работи с най-добрите борци от "AAA" - Алберто дел Рио и Миниабисмо Негро. Празненството беше в един ресторант, известен с многобройните посещения на всички известни борци от "ААА". Фанелките и значките са инициатива на бащата на едно 12-годишно борче на Запрян. Имаше и много фенове на "ААА". Съпругът ми получи специална покана за юбилея 50-години в борбата, плаката на входа и музика от собственика на ресторанта", гордее се със съпруга си Калина Димитрова. Жестът, по случай 50 години спортна дейност, не е случаен. През всичките 22 години борците на българския треньор Запрян Дойчев са постигнали най-добрите си резултати под негово ръководство в Мексико. "Моите борци мексиканчета са най-добрите в държавата, в трите стила. Многократни отборни шампиони сме на най-големия в Латинска Америка - Национален Автономен Университет. Всичко това ми коства много работа от сутрин до вечер и през уикендите", споделя Запрян. Той започва да тренира борба през 1964 година в село Странско - Хавсковска област, при треньора Фильо Иванов. След това се бори за "Берое"- Стара Загора. Преминава и през "Академик" София. Връща се като треньор в спортно училище "Тодор Каблешков" Стара Загора, където работи до 1991 година. През 1992 година заминава за Мексико Сити, където се подвизава и до момента като треньор. Женен е за треньорката по спортна гимнастика Калина Димитрова. Имат двама сина - Деян и Петър. Съпругата му е причината да се озове в Мексико. Калина Димитрова получава предложение за работа като треньор по гимнастика, но се съгласява само при условие, че и семейството и ще дойде. Запрян Дойчев пристига с туристическа виза и седем месеца стои без работа, когато го взимат за треньор по борба в Националния Автономен Университет. Системата в Мексико е подобна на тази в САЩ и той започва да тренира ученици и студенти, като от тях избира най-добрите да се състезават на националните първенства. През годините той доказва, че е в пъти по-добър треньор от местните. И въпреки това, на големи първенства, неговите национални състезатели отиват с мексикански треньори. В първите години работи като хоноруван преподавател, а в последствие му дават редовна заплата, но я намаляват периодично. Въпреки това той е щастлив, че може да дава най-доброто от себе си, като предава своя опит на тепиха. До този момент, неговите борци са завоювали над 3300 медала, като половината от тях са златни.

През 2000-та година става първият чужденец спечелил отличието "Пума", което се дава на треньорът, успял да прослави университета на национална и международна сцена. Прецедент е, че по това време той все още няма мексиканско гражданство. През 2004-та отново е награден за втори път с това отличие. Най-успешните му състезатели са печелили десетки пъти шампионата на Мексико, като някои от тях се сътезават в кеча, по-известен там като трипъл "ААА". След години упорит труд, Запрян Дойчев се налага в държава със 120 милиона население.

И когато всичко му върви по вода, Запрян е блъснат от кола, караща с 95-километра в час. Обезобразен от удара, лекарите се чудят как все още е жив. Благодарение на подкрепата на семейството и спортната си воля, той се изправя на крака. Тогава идва нов удар, оказва се, че застраховката не може да покрие сметката в болницата, в размер на 250 хиляди долара. Тогава ректорското ръководство на Университета му подава ръка и поема разходите по лечението и възстановяването му. Освен финансовите средства, за своя треньор се грижат и неговите стотици ученици, които не спират да го посещават през целия му престой в болницата и да му дават кураж.

Преди две години, Запрян е поканен на тържество в негова чест. Там той научава, че многофункционалната спортна зала в университета, развиваща 13-сет вида спорт, е кръстена на негово име "Запрян Петров Дойчев". Идеята е предложена от учениците. Те го наричат накратко "Ел Папа" или "Татко". "В момента се възстановявам добре, вървя даже без бастун. Сега се стягаме за сватба в Америка на сина ни Петър. На 5-ти юли ще се жени за японка. На 5-ти октомври ще повторим сватбата, но вече в Япония", завършва щастливият Запрян Дойчев.