Михаин Лопес - чудото на Куба, гигантът, "Страшилището", идолът, шампионът, абсолютният рекордьор говори пред колегите от "Нова телевизия" за постиженията си, както и за връзката си с България.
Имате впечатляващи физически данни. Какъв начин на живот и режим са необходими, за да си в толкова добра форма на 42 години?
На първо място дисциплина, тренировки и да обичаш спорта. Здравата работа никога не ме е плашела. Опитвам се да поддържам мотивацията си на много високо ниво през годините, с всяка среща да съм все по-добър.
Пет олимпийски и пет световни са част от богатата Ви колекция от титли от различни състезания. Коя победа обаче ви е най-скъпа? Кой е най-запомнящият се момент?
Всичките победи са ми любими, това все пак са пет световни титли и пет олимпийски, което прави общо 20 години тренировки на най-високо ниво. Всеки триумф има своята история и своя чар и се дължи на подкрепата на треньорите и лекарите, на доверието, което са ми гласували. Голямата ми мечта беше Олимпиадата през 2004 г. в Атина, тя ми беше първата, за която се класирах след отлични резултати. Разбира се последната, тази в Париж, също е много специална, постижението ми ще се помни и ще остане в историята, за да покаже на всички, че няма невъзможни неща. Много съм доволен от постигнатото в кариерата ми.
Освен многобройните триумфи, съдбата на всеки спортист е съпътствана и от трудни моменти, в които човек се замисля дали да продължи. Имали ли сте такъв?
Много трудни моменти съм имал. В началото като започнах в националния отбор през 2000 г., участвах на международно първенство, на което не успях да спечеля медал. Този момент малко ме демотивира и то съвсем в началото на кариерата ми. Изгубих вяра, че ще сбъдна мечтите си и бях паднал духом. С помощта на семейството и екипа ми успях да изляза от тази дупка. След това обаче заваляха победите и това ми възвърна увереността, че съм на прав път. Моят проблем може би е, че винаги се боря за златен медал, никога не се примирявам с по-малко. Така че да завоювам пето олимпийско злато беше нещо невероятно... и то почти на 42 г.
Вие идвате от семейство на спортисти, а вашият син Михаин също започна да се състезава в борбата.Какъв е най-ценният съвет, който му давате?
Да, моето момче вече се състезава. Единствено му казвам да бъде отдаден на спорта, да не се разсейва с други неща, затова сме родителите, да му помагаме. Има талант и е дисциплиниран, ако вложи всичко от себе си, може да постигне много. Опитвам да формирам у него шампионски манталитет, не го притискам, оставям го да се развива както иска. По-скоро искам да му давам личен пример - реших, действах и постигнах целите си. Искам да го науча да не се страхува да следва пътя си.
Знаем, че борецът е спортист, но и в живота има борци. Вие борец ли сте в живота и коя е най-голямата ви лична борба?
Определено най-голямата ми лична борба е да преодолея разделите със семейството ми. Мисля, че мнозина спортисти го изпитват. Да се посветя само на тренировките, без да мисля за друго, е било много трудно понякога. Като млад не посещавах партита и купони, за да тренирам, което отне малко от младостта ми. Въпреки всичко смятам, че си е струвало.
Разбира се няма как да не попитам за специалната Ви връзка с България. Кога дойдохте за пръв път у нас и какво бе първото Ви впечатление?
През май 2021 г. дойдох за пръв път в България, за да се подготвя за Олимпиадата в Токио. Беше много хубаво преживяване, страната Ви оставя своя отпечатък в сърцата на кубинците. Контактът, който имахме с всички работници в комплекса, отнасяха се много добре с нас, сякаш сме едни от тях. Много благодаря на всички, които бяха така гостоприемни с нас. Оказваха ни съдействие при всяко нещо, от което имахме нужда. Подготовката в България се отрази и в резултатите на всеки един от нас на тепиха. Много съм щастлив, че успях да опозная отблизо Вашата култура, уважаваме я. Българите, с които работихме, ни подкрепяха във всяка тренировка. Фантастично преживяване!
Можем ли да кажем, че подготовката Ви в България е с ключова заслуга за последвалата олимпийска титла в Токио?
Да, разбира се. Определено лагерът в България ми помогна да се подготвя най-добре за Олимпиадата. Във всяка една победа, постигната там, както и при триумфа ми в Париж, България е била част. Много съм благодарен на страната ви.
Пробвал ли сте български ястия? Кое Ви хареса най-много?
О, да, много неща ми харесаха! Ядохме много вкусно месо в страната Ви, омлети, много ми хареса българската храна. Аз съм чревоугодник и определено ястията Ви ми допаднаха.
А жените? Кои са по-красиви - българките или кубинките?
А, не, не! Не мога да кажа, всички са много красиви, но това е различен вид красота. Не се и запознах с много жени, защото се бях отдал на тренировки.
За какво мечтае шампионът Михаин Лопес и какви са бъдещите му цели?
Бих искал да продължа да се занимавам с борба. Да бъда посланик на спорта, да предавам идеите и опита си на младите, всеки ден да подкрепям все повече млади атлети. След като аз сбъднах мечтите си да покажа на младите, че и те могат да го направят. Да дам своя принос за популяризацията и развитието на борбата.
Благодаря Ви, много вдъхновяващо! Моля Ви да отправите няколко думи към българите, които Ви гледат и приятелите Ви в страната.
Изпращам поздрав на всички мои приятели в България, много ми допада манталитета ви. Приемате с отворени обятия, обич и нежност чужденците. На всички работници в спортния комплекс, които ме подкрепяха, вие също имате принос за моите победи. Скоро ще се видим и ще продължим да работим заедно!
