Миглена Селишка пред ТОПСПОРТ: Вярвам, че най-големите ми успехи тепърва предстоят

Европейската шампионка по борба при девойките - Миглена Селишка бе специален гост в студиото на ТОПСПОРТ.

Талантливата, перспективна състезателка спечели златен медал в категория до 48 кг на силния международен турнир "Дан Колов - Никола Петров", който се проведе в Русе преди броени дни.

Въпреки все още крехката си спортна възраст, Миглена разполага с редица отличия не само в страната, но и такива, завоювани в силни надпревари зад граница. Само от началото на 2017-а Селишка вече привлече погледите на аудиторията към себе си с бронзов медал от турнира "Иван Яригин", проведен в Красноярск, титла от Държавното първенство в София, както и такава от "Дан Колов - Никола Петров", спечелена в конкуренцията на редица шампионки от всички краища на Стария континент.

Селишка е и притежател на бронзов медал от Световното първенство за младежи и девойки, провело се през миналата година във Франция. За успехите си тя бе отличена от СК Левски за Най-перспективен млад състезател в индивидуалните спортове.

Личен треньор на Миглена Селишка, която вече се състезава при жените, е селекционерът на националния отбор Петър Касабов.

Петър Касабов: България отново ще се гордее със своите борци! (ВИДЕО)

"Имаме сили за злато от Олимпиадата в Рио"

Да започнем с очевидното - момиче в "мъжки" спорт. Как се реши на този ход и какви бяха първите реакции на най-близките до теб хора?
- Спортът наистина не е много "женски", но с много желание и труд всичко се постига. 

Стартирала си професионалната си кариера в Дупница. Произхождаш ли от спортно семейство? Знам, че брат ти също тренира борба. Заради теб ли се зае и той с този спорт или обратното?
- В началото всичко беше като на шега. Брат ми реши да се запише да тренира борба. Аз влязох в залата и ми беше всичко много интересно. В този момент реших, че трябва и аз да опитам шанса си. Отидох в залата в Дупница, майка ми се познаваше с треньора, започнах да ходя много често, а след това дойдоха и треньори от Самоков, които събираха деца и реших да се запиша. Бях малка, на около 12 години. Майка ми е тренирала баскетбол и лека атлетика, но не съвсем професионално, така че по-скоро не сме спортно семейство. В началото реакциите на моите приятели и въобще обкръжение не бяха много добри. Те си мислеха, че просто нищо няма да стане. После вече започнаха дори самите те да ме мотивират, когато видяха, че всичко става много сериозно.

Източник: topsport.bg

Кой те насочи към София и по-специално към Левски? Как стана преходът?
- Тренирах три години в Самоков. След това ме извикаха на лагер с кадетките в Сливен, въпреки че още бях по-малка. Дойдоха и от националния отбор за девойки, тогава Петър Касабов беше старши-треньор. Там се запознах с него, говорихме и реших да отида в Левски, където той ми беше личен треньор.  

Нов град, нова действителност. Трудно ли беше началото?
- В началото не познавах никого. Беше малко странно, пък и София е голям град. Но с родителите ми решихме, че ако искам да се развивам, това е начинът. Пък и те бяха наясно, че Петър Касабов е един от най-добрите треньори и това също внесе спокойствие в ситуацията. 

Източник: topsport.bg

В кои категории си се състезавала до момента и настоящата ли е най-подходящата за теб?
- Не съм минавала през много категории. В началото бях на 43 кг при кадетките, след това минах на 44 при девойките, преди тези 48 кг, на които в момента се състезавам и при жените. Това е най-леката категория, но въпреки това ми е трудно да вляза в нея, тъй като нямам точните килограми. Повечето момичета свалят, за да постигнат определени килограми, докато аз трябва да качвам. Това го постигам с по-специфични тренировки и хранителен режим. Той включва повече въглехидрати, месо, белтъци, както и много физическо натоварване, фитнес, вдигане на тежести, за да могат мускулите да се развиват. 

Кой от досегашните си успехи оценяваш като най-сериозен?
- Този на турнира "Дан Колов - Никола Петров" не беше най-големият за мен, но пък беше много важен. С него доказах, че тепърва започвам при жените и имам какво да показвам, а не съм случайна. Най-големият ми успех беше европейската титла при девойките.

Разкажи ни повече за участието си на турнира "Дан Колов - Никола Петров". Стана първа. Коя съперничка беше най-трудна за преодоляване? А колко бяха общо опонентките ти, по пътя към върха?
- Мисля, че се представих добре. Но разбира се винаги може и повече. Общо надвих четири съпернички, като първата беше от Алжир, втората от Турция, а след това индийка и шведка. 

Източник: Бончук Андонов

Този турнир беше една чудесна "репетиция" за предстоящото Европейско първенство. Сподели своите очаквания за него?
- Със сигурност и на това състезание ще срещна някои от състезателките, които победих на "Дан Колов - Никола Петров". С индийката и шведката очаквам със сигурност да се срещна. Те ми бяха и най-сериозните опонентки в Русе. 

Как оценяваш конкуренцията си с Елица? Положителна или отрицателна е тя за теб?
- Това със сигурност е плюс. Ние се познаваме от доста дълго време, тренираме постоянно заедно на лагерите, като смятам, че и за двете е полезно това, че сме в една и съща категория. Конкуренцията винаги е важна. 

Всички в отбора сте качествени състезателки, като освен конкурентки в съответните категории сте и чудесен колектив.
- Ние сме отбор и този колектив е много важен, защото ни помага за самочувствието ни и за това да се чувстваме добре. И извън тепиха трябва да бъдем приятели. Ролята на треньора ни е много важна, като той е с основна заслуга за това сплотяване между отделните състезателки. Той винаги е успявал да ни мотивира и да ни кара да показваме максимума от възможностите си.  

Източник: Бончук Андонов

Къде предпочиташ да се подготвяш? Къде условията са най-подходящи, според теб?
- Базата в Самоков наистина е чудесна - хотелът, залата, всичко. Там провеждаме цялостна, пълноценна подготовка.

Ако можеш да използваш случая, на кого би благодарила за всичко случило се с теб в борбата, до момента?
- На първо място бих искала да благодаря на Петър Касабов, че постоянно е с мен, помага ми и ни мотивира всички да постигаме успехите си. След това искам да благодаря на своето семейство за това, че ме подкрепят и ми помагат, а също така и на приятелите си. 

Източник: Бончук Андонов

Каква е голямата цел пред теб в дългосрочен план?
- Олимпиадата. Но не само участието, а медалът. Златният медал. Един спортист винаги трябва да се цели възможно най-високо. Който го иска и вложи достатъчно много старание и труд, може да го постигне. 

Съветът ти към всички момичета и момчета, решили да се занимават с толкова труден спорт, какъвто безспорно е борбата?
- Бих ги посъветвала да правят това, което им харесва и въпреки трудностите, каквито и да са те, да не се отказват.