Световният и европейски шампион по борба - Иво Ангелов даде интервю за ТОПСПОРТ.
Определеният в началото на този месец от треньора на националния отбор, класически стил - Армен Назарян за най-добър наш класик в момента, отдели от времето си, за да коментира пред медията ни победоносното си завръщане на тепиха.
Ангелов триумфира в категория до 59 килограма на провелото се Държавно първенство за мъже и жени в Националната спортна академия и стъпи на най-високото стъпало от почетната стълбица. Той не даде нито една техническа точка на съперниците си, по пътя към върха.
Всичко това е с още по-голяма тежест и значение поради факта, че Иво Ангелов отсъства от тепиха цели 9 месеца, заради тежко заболяване.
Какво е да се върнеш в играта след толкова продължителен период от време далеч от светлината на прожекторите, какво предстои за планетарния номер едно до края на годината, как се съчетава щастливият семеен живот с професионалната кариера и ще участва ли на Олимпийските игри през 2020-а година - всичко това от Иво Ангелов, специално за ТОПСПОРТ:
Иво, по същество - първо участие след 9-месечна пауза и поредна титла в професионалния ти път. Какво е да се завърнеш по подобен начин на тепиха, въпреки че някои специалисти вече те бяха отписали?
- Усещането е много приятно, няма да ви лъжа. Ще отговоря на въпроса така - преди известно време гледах интервю на Владимир Кличко, в което той бе попитан как ще може да се бие с Антъни Джошуа, при положение, че не е участвал в професионален мач много време. Той каза, че докато не се е бил пред публиката и камерите, не е стоял у дома, на дивана с чаша бира в ръка. А е тренирал. Дори повече, отколкото по принцип. Това е отговорът ми. Аз не съм си почивал. Не съм спирал да се готвя. И честно казано мненията на специалистите не ме касаят и вълнуват.
Не даде нито точка на съперниците си. Показа форма, която напомни на най-силните ти месеци в борбата.
- Така е. Срещнах сериозна съпротива, но отново казвам, че бях солидно подготвен за турнира и знаех как да подходя към всяка от срещите си.
Предстои ви лагер - на националите по класическа борба - в Турция. След това и турнир. Ще вземеш ли участие в него?
- Да. При всички положения ще трябва да се посъветвам с треньорите си и лично с Армен Назарян. Ако бъде преценено, че съм в оптимална форма, естествено искам да участвам и да се боря.
А ще те видим ли на предстоящите големи форуми през календарната година?
- Имам желание, но отново ситуацията ще бъде по преценка на треньора, за конкретната надпревара. Има Европейско първенство в Нови сад от 2-и до 7-и май, а и Световно в Париж през август. Ще видим дали ще взема участие в двете състезания или поне в едно от тях. Ще преценим.
Смяташ ли, че борбата у нас, в известна степен, е неглижирана от определена част от обществото? Ако отговорът ти е положителен, то на какво се дължи това, според теб?
- Има го този момент. За съжаление ние - борците не можем да казваме на медиите към какво да проявяват интерес и към какво не. Много пъти съм казвал, че всички ние сме един отбор, без значение за какъв спорт става дума. Надявам се повече хора да мислят така.
И все пак - защо стоят по този начин нещата?
- Оставам с впечатлението, че голяма част от хората бяха убедени, в последните няколко години, че борбата е лесен спорт. Тоест, почти безпроблемно е да спечелиш европейска или световна титла. Искам да ви уверя, като носител и на двете отличия, че това не е вярно. Твоят баща е дългогодишен треньор, а преди това и европейски шампион, като със сигурност може да потвърди това. Както и всеки от нас, който е триумфирал в подобен турнир. Малко хора си дават сметка за какви лишения и усилия става дума. Както в много от другите спортове. Не казвам, че нашият е най-трудният.
От началото на годината се забелязва едно сериозно "събуждане" на спорта ни, като успехите се редят един след друг, а е минал едва месец.
- Да. Искам специално да поздравя биатлонистите ни за европейската титла и третото място, което записаха. Това наистина е подвиг! Става дума за един от спортовете, които може би са най-тежките за практикуване. Освен очевидния възход на Григор, бележим все повече и повече върхове в бокса, джудото, щангите ни отново са на картата, така да се каже. Така че да - радвам се, че всички ние се движим заедно напред. Това е пътят.
Как се развива залата ти в Перник? Знам, че се радвате на сериозен интерес.
- Така е. Имаме адски много деца, като съществена част от тях разполагат с талант да станат големи борци. Виждам труда, който полагат всеки ден и това няма как да не ме радва. Някои от децата вече имат успехи и на състезания в страната, което е атестат, че се движим в правилната посока.
Получи помощ от Министерството на спорта, както и от страна на Гриша Ганчев, за да стане залата факт и да започне да функционира на високи обороти.
- Да. Много съм благодарен на министерството за помощта и възможността, която получих. Ще се постарая да оправдая гласуваното доверие.
А Гриша Ганчев? Той сякаш не държеше да се отбелязва приноса му за вашия клуб, но за всички беше ясно, че е спомогнал за старта на проекта.
- Ще го кажа така - ако имаше двама-трима още бизнесмени като г-н Ганчев, много повече клубове, не само в борбата и футбола, щяха да са доволни от ситуацията, в която се намират. Той е помогнал на доста видове спорт, не само на отделни спортни сдружения и клубове, но не желае това да бъде изтъквано. Не мисля, че се нуждае от някаква реклама. Дори напротив - така стореното от него е с още по-голямо значение, защото става ясно, че го е направил безкористно и без някаква задна мисъл. Малко хора знаят, че помага и на боксови отбори, а преди време е имал възможност да подпомогне и кариерата на Румяна Нейкова. Но това не е станало публично достояние, нали? Или поне не умишлено.
Той бе сред хората, които те подкрепиха, по време на боледуването ти.
- Той, г-н Валентин Йорданов, Цено Ценов, Армен Назарян... Назарян дори идваше лично в болницата да ме вижда и да ме пита дали съм добре. Всички те, както и цялото ми семейство, бяха до мен в този най-труден период в спортния ми път, до момента. Никога няма да забравя това. Подкрепата им значеше много за мен. Те ме уважиха не само защото им нося позитиви като борец, като състезател, а и просто като човек. Това значи много в нашите среди. Никога няма да го забравя.
Мотивацията и желанието ти да се докажеш отново със сигурност са налични. В тази връзка искам да те попитам и друго. Ще видим ли Иво Ангелов на Олимпийските игри през 2020-а година?
- Това определено е една от най-големите ми цели. Няма да спра да я преследвам и ще продължавам да мечтая и да се боря за нея. Валентин Йорданов стана олимпийски шампион на 36 години. Никога не е късно. Ще продължавам да се надявам, че ще стъпя на този връх. Този мечтан връх.
Какви са бъдещите ти планове, в един по-обхватен времеви диапазон? Какво следва след борбата? Много от колегите ти се насочват към собствен бизнес. Имаш ли подобни цели?
- Ще правя това, което правя най-добре, докато мога да го правя. Не съм мислил за бизнес, а и там трябва да си може би малко по-различен тип човек. Не от всеки един може да стане успешен бизнесмен. Продължавам да мисля, мечтая и работя за борбата. Искам единствено да бъда здрав, за да сбъдна още поне една своя професионална мечта.
Източник: GettyImages
