Европейският шампион по свободна борба от Рига (2003) Анатолий Гуйдя подробно разясни ситуацията около казуса, свързан с Международната антидопингова лаборатория (WADA). От нейния клон в България в лицето на Радослава Христова обвиниха Гуйдя, че се крие и възпрепятства компетентните органи да му бъде направен тест.

След всичко случило се през последните дни и във връзка с проверката от Международната антидопингова лаборатория съм длъжен да обясня следното:

„На 16 юни 2009 получих писмо от Българска федерация по борба (БФБ), че съм бил потърсен за допинг тест на 9 и 10 юни 2009, но не могли да ме открият на мястото, което съм посочил. Това ме принуждава да направя уточнението, че на 9 юни 2009 от 17,00 ч. до 20,30 ч. бях първо в тренировъчна зала на комплекс „Диана 3", а после в сауната и на възстановителна процедура.

Допинг контрольорите са написали в последното им писмо, че на 9 юни 2009 в 19,30 часа са минали покрай спортна зала „Диана", но не са влезли вътре, защото осветлението било изключено.

Контрольорите обаче вероятно не са съобразили, че в този час през месец юни навън все още грее слънце и затова не е нужно да се включва осветлението в залата. Лятото осветлението в залата се пуска след 20,00 ч. с оглед хигиенните изисквания за температурата и прочее.

Присъствието ми в залата могат да потвърдят треньорите: Михо Дуков, Рахмат Сукра, и Йордан Денев, физиотерапевтът Ради Радев, както и състезателите: Тихомир Иванов Кирев, Стилиян Йорданов Станков, Антон Филипов Иванов, Надя Сотирова, Ивайло Софияди, Валентин Софияди, Кирил Шейтанов, Николай Гецов, Крум Чучуров, Михаил Янев, Владимир Тумпаров, както и охраната на залата.

Горното може да гарантира и президентът на Българската Федерация по борба Валентин Йорданов. Както и членът на бюрото на ФИЛА Цено Ценов, с когото разговарях към 19, 45 ч. в спортната зала.

След тренировката се прибрах в хотел „Диана 3" и пренощувах там.

При тези факти излиза, че контрольорите са ме търсили в хотел „Диана 3" по времето, в което изпълнявах програмата по тренировката.

Според доклада на г-жа Радослава Христова на следващия ден - 10 юни 2009 г., не съм бил в хотел „Диана 3" между 6,50 ч. и 7,50 ч. В обясненията й пише, че, докато ме е търсила, е забелязала свидетели - хора в ресторанта.

Това е странно, защото по това време ресторантът не работи. Необяснимо за мен остава защо г-жа Христова не ме е потърсила на тренировката предишния ден или по телефона или в хотела.

Всичките тези събития ме карат да се замисля, че се прави подготовка да бъда изолиран от спорта по недостоен начин.

Възмутен съм от начина, по който работи госпожа Радослава Христова. Защото пропуските, описани от нея, въобще не съответстват на истината. Готов съм по всяко време да бъда подложен на всякакъв вид тест.

P.S. Това, което се случва с мен днес, вече се е случвало и с други известни спортисти. Държанието на тази госпожа с големите имена в българския спорт не е нормално, а брутално.

Крайно време е Радослава Христова да разбере, че спортистите не са затворници. Нека излезе на светло и да обяви публично какво цели с тези постановки. А не да се крие и да действа подмолно със странни методи.