Първият български двукратен олимпийски шампион - Боян Радев, получи най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) - Златна огърлица. Това стана на стилна церемония във Вевей (Швейцария).
Наградата се връчва на държавни глави и на президентите на най-големите спортни организации на планетата. Изключение е направено само за емблемите на световната борба - Александър Карелин, Александър Медвед и сега Боян Радев.
На церемонията в замъка на ФИЛА в Швейцария присъства елита на този спорт у нас - борец №1 на ХХ век в света в свободния стил и шеф на федерацията ни Валентин Йорданов, проф. Петър Киров, Александър Томов и Георги Мърков. Президентът на ФИЛА - швейцарецът Рафаел Мартинети, връчи отличието пред очите на над 50 гости - шефове на федерации и представители на МОК, сред които и юристът на организацията Хауърд Ступ.
България имаше честта първа от 204-те страни членки на ФИЛА да представи в централата изложба от отличия и произведения на изкуството, свързани с историята на най-успешния наш спорт.
Над 180 експоната ще са изложени до края на годината в музейната зала на централата, за която Боян Радев дари своя кът с уникални произведения на наши майстори. Ансамбъл "Българе" изнесе двучасова програма в замъка на ФИЛА, разположен на Женевското езеро.
"Горд съм със себе си, с живота си, със семейството ми, с приятелите и, разбира се, с България - заяви Радев при награждаването. - Благодаря на Международната федерация по борба не само за високото признание към мен, но и за това, че я има, че ни създаде и ни показа пред света.
Винаги съм искал да бъда на върха.
Попаднах случайно в изкуството. Започнах с колекционерството и ме подцениха. Това беше моят шанс. В България по друг начин не може. Ако не те подценят, сланата на злобата и завистта те попарва отрано и си аут!
А когато разбраха кой съм в колекционерството, вече беше късно - аз бях там, където исках. Но каквото и да съм преживял, борбата си остава класиката на моя живот. Невероятни преживявания, победи, титли, признание и любов от хората. Не мога да го опиша, стига за десет и повече живота.
Сега тук, в Швейцария, това тържество е едно от най-трогателните ми преживявания. Затова плача от щастие. Тези мъжки сълзи са признанието към мен, България и великите личности около мен - легендата Валентин Йорданов, славните Александър Томов, Петър Киров, Георги Мърков.
Те са тук до мен сега, защото са част от златната спортна история на България! Покланям им се, благодаря им, че бяха с мен по пътя нагоре, благодаря им за всичко.
Искам и да помоля за прошка. Понякога съм сноб. И тогава просто не съм аз. Но около изкуството общувам и със сноби, и за жалост понякога се държа като тях, избухвам, казвам някои неща, за които после съжалявам.
Но иначе няма да мога да оцелея и да довърша делото си. А то е моята огромна колекция за милиони да остане за България в зала "Боян Радев". Докато дишам, ще се боря за това. И имам много приятели и много сили да победя! И само една слабост - внучката ми Бояна, която само с една целувка ме тушира...
Но думата ми беше за приятелите, с които, макар и рядко, се държа лошо. И те, които са мъжки момчета, казват: "Маниак"...За радост дотам стигат само. Извинявам им се и им се покланям. Да са живи и здрави и нека да продължават да работят за България и да получаваме подобни признания като това тук, в сърцето на Европа."
