Айк Мнацаканян направи много силен турнир в Будапеща, Унгария. Нашето момче беше като тигър на тепиха и стигна финал. Травма го спря за златото, но той си тръгна от надпреварата със сребърен медал и точки за ранглистата. Айк даде интервю специално за ТОПСПОРТ минути след финала. Ето какво каза:
Айк, честито за сребърния медал. Как си? Каква е контузията, която за съжаление те извади от финала?
- Турнирът беше много силен, с голяма конкуренция. Съперниците бяха много силни. Но, с Божията помощ, спечелих сребро. Да, получих травма по време на схватките. Имам разтежение и заради това трябваше да се откажа на финала. Ако е рекъл Господ, надявам се всичко да бъде наред до началото на Олимпиадата и там да бъда в топ форма.
Може ли да се каже, че надпреварата в Будапеща беше като една малка Олимпиада, защото в твоята категория имаше много хора, които ще бъдат и на Игрите в Париж?
- Да, както казах - огромна конкуренция. Но чувството да си на Олимпиада е съвсем различно от който и да било друг турнир. Там всичко е физика и психология. И тук беше така, но в Париж психиката ще е най-важна. На Олимпиада слаб съперник няма. Всеки мач ще е като финал. Всички се готвим да бъдем олимпийски шампиони. Накрая един ще стане.
Кога ти беше най-трудно в Будапеща, в коя среща?
- Всяха схватка е трудна, винаги е така. Няма лесно. Съвсем не ми беше леко. Във всеки мач подхождах спрямо съперника и слушах заръките на треньора. Наистина съм доволен, че нещата се получиха и стигнах до финал. Тръгвам си със сребро и спечелени точки за ранглистата. Доволни сме, че си свършихме работата.
Спечели квота за Олимпиадата в Истанбул, бори се много добре там. Сега това се повтори и тук, в Будапеща. Точно сега ли си в своята топ форма?
- Формата трябва да се поддържа. Трябва постоянно да се работи и човек да се усъвършенства. Всеки ден мислим само за Олимпиадата. Надявам се именно там да достигна топ формата си.
Източник: startphoto.bg
България няма медал от Олимпиада при мъжете в борбата от доста време насам. Всички се надяваме ти и другите момчета - Нивиков и Рамазанов, да ни зарадвате с такъв. Това ли е голямата ти цел - медал от Игрите в Париж?
- Не, целта ми не е просто медал. Целта и мечтата ми от дете е да стана Олимпийски шампион. Искам златото и ще се стремя именно към него. Това искам, в това вярвам. Но как ще се разпределят медалите в Париж, знае само Господ. Всичко решава той, аз съм вярващ човек. Както е рекъл Той, така ще бъде. Но аз се стремя към златото, не просто към медал.
Имаш трети местна на Световни и Европейски първенства за България. Как се чувстваш при нас и щастлив ли си да се състезаваш за нашата страна?
- Чувствам се много добре, щастлив съм. Връзката направи Армен Назарян. Благодаря му, той е невероятен човек и легенда в нашия спорт. Армен е моят втори баща. Уважавам го много. Говорим си, дава съвети. Тяхното семейство е моето второ семейство. Благодарен съм им, много!
Гриша Ганчев постоянно е с вас по турнирите. Виждаме колко е емоционален, колко много обича борбата. Със сигурност ви мотивира още повече, когато го виждате и говорите с него...
- Естествено, че ни мотивира! Такъв човек, която наистина обича спорта, борбата... Помага ни постоянно. Много му благодаря. Мога да кажа, че като го гледаме как се вълнува на трибуните, като го чуваме как ни подкрепя, той взима 50% от мачовете ни. Да е здрав и да бъде с нас още дълги години.
Източник: startphoto.bg
