Пeпи на 50, от тях 47 - на ски

През 80-те на миналия век, когато Петър Попангелов в продължение на 10 години участваше в стартове за Световната купа по ски, улиците на България опустяваха в събота и неделя по обед. Хората заставаха пред телевизорите в очакване на поредния успех на българина, пробил в световния бял керван. Пепи беше обект на огромно обществено внимание, но рядко говореше и не беше лесен събеседник.
Днес ведрото лице и добронамереното изражение на Пепи са същите, обичта на хората като че ли не е охладняла, а колкото до интервютата - за журналистите вече е удоволствие да говорят с него.

Славният скиор демонстрира и тънко чувство за хумор и често подарява по някой запомнящ се лаф. Ако го питате на какъв сняг обича да кара ски, ще запомните, че любимите му условия са "твърдо, на гъсти завои". В навечерието на 50-ия си рожден ден Петър Попангелов се опасява, че е дал твърде много интервюта, но не успява да откаже на екипа на "Ретроспорт". Поставя единственото условие да не му задаваме все едни и същи въпроси. Скромен, честен, трудолюбив и точен - вероятно това са безспорните качества на Попангелов.

В чест на юбилея си е сметнал, че 47 от 50-те години е отделил за спорта. Видеоматериалите от световните купи, от универсиадата и олимпийските игри задават темата за най-ценните му победи. Бързият отговор е "всичките", но все пак купата на купите е победата в Ленгрис. А на въпроса за какво съжалява, в какво не е успял, отговаря, че всяко трето място е можело да бъде второ а всяко второ - победа. "Можех да взема олимпийски медал и двата пъти, но не успях, защото преди мен паднаха много скиори и аз трябваше да карам по-внимателно. А като забавиш и се подсигуриш на две-три врати, стотните хвърчат." И още един повод за съжаление, връщайки се назад в годините. "Наложи ми се да се откажа от ските сравнително млад, на 28 години, заради тежката контузия, след която при операция в Австрия ми извадиха далака."

Промените в България, в света и в спорта са желана тема за Петър Попангелов. "Ските са много труден спорт. Правете си сметка как се става състезател от световна класа, след като 90 милиона по света карат ски."
Гледайки старите кадри, Пепи коментира дали скиорите от неговото поколение са карали по-красиво. "Днес средната скорост на състезателите е 110 км в час. Вярно е, че карането е по-агресивно, но пак е красиво. Пистите са много по-твърди, тъй като са изцяло от изкуствен сняг. Първият и 40-ият трябва да карат при едни и същи условия, снегът не трябва да образува т.нар. ребра. Спомням си, че едно време на състезания от по-нисък ранг снегът се тъпчеше на крака от войници и доброволци за да не се образуват коловози."

Мнозина смятат, че двете домакинства на Боровец на кръг от Световната купа по ски се дължат изцяло на успехите на Петър Попангелов. Други го отдават на политиката на държавата тогава. Верен на скромността си, Пепи не го оценява само като своя заслуга. Е, не отрича, че присъствието му в първите 10 в света е изиграло роля, но държи да спомене усилията на тогавашния БСФС, на федерацията по ски, на Попангелов старши.

"Като писти и като организация бяхме съвсем близо до истината. Но хотелите ни бяха малко различни. Една военна станция беше преправена на хотел и това се струваше малко странно на колегите ми. Състезателите бяха превозвани до пистите с уазки и латвии, което предизвикваше въпроси - какви са тези невиждани коли."
Разговорът прескача повече от 20 години и тръгва към предстоящото домакинство на Банско на кръг от Световната купа за жени. "Хубаво е, че Банско спечели това доверие. Домакинството е абсолютно заслужено като продължение на политиката на концесионера на ски зоната на Банско. Дано имаме късмет с времето и след повече от 20 години отново да гледаме Световна купа по ски в България."

Заслужаваме ли да бъдем в ЕС - този въпрос разприказва Пепи повече от спортните теми. "Ние бяхме настроени, че трябва да станем част от европейското семейство. Но законите на ЕС се оказаха не по манталитета на българина. Трудно се настройваме, губим прекалено много време. Прословутата българска работливост доста изостава пред европейските изисквания. Надявам се в следващите 10-15 години да влезем в час с Европа."

Днес Пепи има много професии - собственик, управител, снабдител, домакин и може би още нещо на скромен семеен хотел в Боровец. Как върви бизнесът му? "В хотела идват приятели, запалени скиори, които си резервират места с месеци напред. Повечето от тях вече се познават и в хотела се живее като в голямо семейство." Там често могат да бъдат срещнати на живо и най-ценните победи на скиора - двете му дъщери.

Даяна и Петра са красиви, умни и възпитани момичета взели най-доброто от майка си Зоя и баща си. "Те сами си решиха да карат ски само за удоволствие, не сме обсъждали възможността да стават професионални скиорки." Дали това решение на Петър не идва от опита му като състезател на собствения му баща, за когото всички твърдят, че е бил авторитарен и суров треньор. "Той много наблягаше на моя режим, тъй като ските са спорт на дългите преходи и пътувания. Без режим едва ли щях да имам успехи. Заслугата за успехите се разделя 50 на 50 между треньора и състезателя."

На монитора в студиото на "Ретроспорт" се редуват големите скиори от поколението на Пепи: Стенмарк, Жирардели, Жиров, Крижай, братята Мер. "Почти по 4 месеца в годината се срещахме по състезания и тренировки с тях. Сега се виждаме по-рядко. Стенмарк живее в Монако, той е рекордьор с 86 победи в стартове за Световната купа. Беше много талантлив и много издръжлив психически. Специалистите се чудеха как се задържа на ските с тази бързина. За мен той е най-голямото име в Световната купа. Рекордът му от 86 победи скоро няма да бъде подобрен, защото Херман Майер има 54, а е в края на кариерата си."

Днес нямаме големи имена в ските, но Попангелов отбелязва с радост, че на слалома в Кицбюел състезаващият се за България Килиан Албрехт постигна най-добро класиране за българин в последните години - 17-о място. Петър Попангелов е връстник на БНТ, която през 2009 г. чества също 50-годишнина. Кога биографията на скиора се е преплела с историята на телевизията? Пепи си спомня първото интервю, което дал като пионер на пистата Червено знаме в Боровец. Притеснявал се, а въпросите му се сторили странни. Помни, че не знаел какво да отговори на "Ще биеш ли батковците..."

Казал, че неговите ски са дървени и доста по-демоде от тези на батковците.
В поканата за празника си Пепи е написал, че с бързината на едно спускане е станал на 50 години. С усещането за едно, но майсторско спускане свършва и интервюто с легендарния скиор. Той завършва лаконично, както винаги: "Какво си пожелавам? Здраве, а другото се случва, както си го направиш."