Опитахме се, бяхме откровени с вас, читателите. Поставихме някои въпроси в търсене на отговора за прошката. За моралното превъплъщение на искащия и прощаващия.
Часове преди началото на процеса „Стависки" ние „спускаме завесата", оставяйки законът да свърши това, за което е призван.

Потърсихме дискусия с вас по темата извън съдебната зала, параграфите и алинеите. Откровено заявихме, че един разкаял се шампион има право да поиска прошка за ужасното нещо, което е извършил.

Един човек, който има силата да каже „Виновен съм”, би трябвало да има правото да гледа хората в очите. А това минава през прощаването. Не всички от вас мислят така - това е ваше свещено право и ние го уважаваме.

Ценим мненията ви дори тогава, когато - придобили смелост под булото на анонимността в интернет форума, минавате границите на възпитание, приличие, човещина. Но въпреки твърде бурната реакция на мнозина срещу нас, ние продължаваме да сме твърдо убедени, че независимо от съдебното дело и решение

Максим Стависки има правото да поиска прошка от почернената майка. И това християнско право не може да бъде отнето и от най-циничните и псевдодуховити постинги от форума.

Междувпрочем анкетата, която „Топспорт. бг” пусна, ни дава надежда, защото резултатите сочат почти равен брой отрицателни и положителни отговори на въпроса „Готови ли сте да простите...". Не искахме от вас оправдателна присъда за Максим, стремяхме се към постигане на морална подкрепа към един жестоко сгрешил, но хилядократно разкаял се човек.

Разбираемо е натрупаното озлобление у някои срещу известния, успелия, богатия.
„На ешафода" - без замисляне - е тяхната „присъда".

Но древното „око за око" би трябвало да отстъпи място пред християнското „прости" и „обичай ближния". И независимо, че такъв „мек" подход не се харесва на мнозина, пътят към човещината минава единствено през него. Всъщност, Максим даде дан на своята известност. Именно тя провокира лигавата сервилност на полицаите, спрели хамъра му минути преди фаталния удар.

Ако блюстителите на реда бяха видели в него нарушителя, каращ с превишена скорост, а не звездата, стояща над правилата, всичко може би щеше да е по-различно. Но това е друг въпрос, който отново обаче ни припомня колко бързо можем да минем от „Осанна" към „Разпни го". А това е най-лесното.