България може да се гордее със своя първи професионален хокеист в Северна Америка. Мартин Николов постигна изключителен успех, подписвайки договор с тима от FHL (Федералната хокейна лига)-Стийл Сити Уориърс. Постижение, което изглежда повече от сензационно  с оглед тежката криза, която е обзела този зимен спорт в родината ни. Няма да бъде пресилено, ако наречем 21-годишния нападател- посланик на българския хокей по света, тъй като се е състезавал  в 5 от най-силните хокейни държави - Чехия, Словакия, Швеция, Канада и САЩ. Неотлъчна част и от националния отбор, Мартин е жаден за нови успехи, като мечтата му за пробив в NHL е близо до осъществяване. Звезда от най-висок ранг, който тепърва ще става все по-популярен както у нас, така и по пързалките в САЩ и Канада. Николов бе така любезен да даде пространно интервю за Topsport.bg, в което говори за вече солидната си кариера зад граница и бъдещите му планове в меката на хокея.

Марто, здравей! Поздравления за трансфера ти във Федералната хокейна лига. Ти си първият български хокеист с професионален договор в САЩ! Разкажи ни как се стигна до този несъмнено грандиозен успех както за теб, така и за българския спорт изобщо.

- Отвори ми се възможност и заминах за Чехия още на 14-годишна възраст. Там направих четири сезона (играе за HC Benátky nad Jizerou, BK Mladá Boleslav) , после се преместих в Словакия (ŠHK 37 Piešťany). Изиграх половин сезон, тогава мениджърът ми Момчил Кръстев ме уреди да отида в Швеция (Wings HC Arlanda)  и там довърших кампанията. От там генералният мениджър ме покани на един от най-добрите северноамерикански кампове в Бостън. Там имаше много скаути на NCAA, което са колежански шампионат, смисъл учебни заведения, които ти поемат пълна стипендия. От тази дивизия всяка година приблизително 33 % процента отиват в NHL. Имаше скаути от топ лигите в Канада, САЩ и т.н. Получих предложение  от второто ниво на Канда-младежки хокей . Приех го и се подвизавах там през целия изминал сезон с екипа на Almaguin Spartans . За съжаление не се класирахме за плейофи и отпаднахме в квалификациите. Тогава отново се прояви мениджърът ми Момчил Кръстев, който се свърза  с един отбор от  лигата, в която отидох на проби- Федералната хокейна лига (FHL).  Направих един мач там, направих три тренировки, хората ме харесаха и така се стигна до преминаването ми в Стийл Сити Уориърс.

Нека отбележим, че FHL e петото ниво под така мечтаната за всички Национална хокейна лига. Може ли да имаме надежди, че скоро ще те видим в най-силния шампионат на планетата?

- Ами NHL e много висока стъпка за всеки един хокеист. Това е мечтата на всички хокеисти още от най-ранна детска възраст. Много трудно би се стигнало до там. Това е и моята голяма амбиция. Не искам да я зачерквам, но към днешна дата подписах договор в петата дивизия. Поканен съм на проби в четвъртата по сила лига, което е много, много добре и никога не знаеш...Надявам се, дай боже, с много труд,  да успея.

Ти си юноша на Славия, вярваше ли в началото, че ще извървиш целия този път от ледената пързалка в „Овча Купел" до „Rostraver Ice Garden" в Пенсилвания?

- Никога не съм си представял, че ще се занимавам с хокей професионално. Много добре знаят хората в България, че този спорт се тренира за здраве, общо взето да отидеш да се поизпотиш и да разпуснеш с приятели. Хокеят ти дава много неща, най-важното е дисциплината. Не съм предполагал, че ще подпиша професионален договор, с който и да е отбор.

Мисля, че бях на 13 и треньор в родния ми клуб Славия бе Мартин Миланов . Имаше международен камп във Финландия и две момчета от всяка една страна имаха шанс да заминат. Това трябваше да бъдат най-перспективните млади хокеисти. Бях избран и отидох във Финландия, бях много, много млад. Там играх срещу канадци, руснаци, чехи, словаци, латвийци, момчета от Беларус и т.н. Просто много добри хокеисти. И да, наистина бяха по-добри от мен, но тогава за първи път осъзнах, че мога да се съревновавам с тях и да се опитам да започна сериозно с хокея.

Изобщо как реши да се занимаваш с хокей? На младини имаше сериозен афинитет и към футбола, защо не продължи с него?

- Тренирах паралелно футбол и хокей от първи до четвърти клас, но баща ми е бил хокеист (все още се състезава за удоволствие в родния ЦСКА) и той ме насърчаваше да продължа с хокея. В  България знаете, че е много трудно да просперираш с футбол. Стигна се както вече споменах до кампа във Финландия след това отидох в Чехия, където играх четири години. Голям късмет!

За да може един български хокеист да успее  зад граница, трябва ли колкото се може по-скоро да се измъкне от мизерията в родния хокей?

- Аз не бих го нарекъл точно мизерия, защото трябва винаги да помниш откъде си тръгнал. В България не е лесно, няма пари, няма спонсори. По принцип, хокеят е много скъп спорт и ако искаш да станеш професионалист, трябва да се измъкнеш от малък. Най-добре е да заминеш между 10-12 годишна възраст и да имаш подкрепата на семейството ти, защото докато не започнеш да играеш поне юношески хокей, ти си плащаш сам всичко: треньорски такси, екипировка, пътувания, билети...Скъпо е! Много съм благодарен на моето семейство, че ми помогнаха и винаги са били до мен.

Състезавал си се в пет от най-силните хокейни държави (Чехия, Словакия, Швеция, Канада и САЩ), а си само на 21 години. Чувстваш ли се вече достатъчно опитен?

- В лигите, които изброи без САЩ, аз съм играл младежки хокей. Много са ми дали, благодарен съм, че имах възможност да отида там и да се подготвя за професионалното ниво. Както ти каза, тепърва предстоят много важни стъпки в моята кариера.

Имаш покана за камп в тим от четвъртито ниво на хокейната йерархия в САЩ. За какво става въпрос?

- Ами чакам да се свържат в момента с мен. Цялата история е такава: Докато преговарях за договор с настоящия ми отбор Стийл Сити Уорирърс, ръководството ми обеща, че ако подпиша с клуба, през това лято ще имам шанс да отида на камп в SPHL (Southern professional hockey league). Цялото това нещо според мен се прави, защото професионалният хокей както е на много различно ниво, така е и бизнес. Стийл Сити притежават моите права в момента и ако ме купи отбор от горната лига, съответно те трябва да заплатят за мене.

Ти си притежател на един доста любопитен рекорд - първият българин, състезавал се в 5 от най-силните хокейни държави в света, в които правиш поне по една точка - Чехия, Словакия, Швеция, Канада и САЩ...

- Горд съм с това мое постижение. Никой друг българин не го е постигал. Горе-долу трудно е навсякъде. Като отидеш някъде трябва да се бориш, да се доказваш. Не е лесно. Имаш рядко възможност и винаги трябва максимално да си концентриран и да се възползваш.

Да се върнем към новия ти отбор Стийл Сити Уориърс. Разкажи ни нещо повече за него. Огромна ли е разликата между европейския хокей и този, който се практикува в Северна Америка?

- Ами различен е хокеят определено и това е поради две причини, които веднага ми изникват в главата. Едната от тях е заради размера на пързалките. В Северна Америка пързалките са по-къси и тесни, хокеистите са много бързи. Играе се много физически хокей. Не казвам, че това не се случва и в Европа. В Северна Америка поради размера на пързалките постоянно има игра  тяло в тяло, непрестанно трябва да си нащрек, защото ако не внимаваш, може да пострадаш сериозно.

Има ли шанс новият ти отбор за титла в FHL? Нека кажем, че още в първия ти мач отбеляза и гол..

- Разбира се, че има. Когато говорех с генералния мениджър и капитана на отбора, те казаха, че ще сменят треньора и ръководството като цяло. Ще има нови играчи, които също да помогнат за прогреса на тима. Беше страхотно изживяване да отбележа в дебютния си мач за Стийл Сити Уориърс. След края на мача съотборниците ми направиха мил жест. Взеха шайбата от мача, обвиха я с лейкопласт и на нея написаха „First professional hockey goal", след което ми я подариха.

В предишния ти клуб "Алмагин Спартанс" (Канадската GMHL - 12 гола и 25 асистенции в 39 мача) се превърна в истинска звезда. Феновете още тъжат за теб, оцениха те по достойнство, а това е повод за гордост. Все пак канадците разбират хокея може би най-добре от всички...

- Наистина много ме харесваха! Цялото ръководство и съотборниците бяхме много близки. В Канада това е национален спорт и дори във второто ниво, където аз играех имаше между 500-800 фена на мач, а ние бяхме буквално много малко градче от около 1500 жители. Повече от половината град идваше да ни гледа. Ние бяхме нещо като знаменитости! След като подписах професионален договор хората от ръководството ми честитиха и заявиха, че с радост биха приели други българи да станат част от Алмагин Спартанс, стига да са добри колкото мен.

А ти можеш ли да им осигуриш такива качествени български хокеисти?

- Съществуват, но както казах трябва да напуснат България от много малки. Дори аз заминах на 14-годишна възраст в Чехия и съжалявам, че това се случи толкова късно. Ако имах възможност бих го направил по-рано. Това е единствената възможност. Чувствам се късметлия, че аз получих шанс да играя професионален хокей.

Хората в Канада и САЩ какво знаят за българския спорт?

- Ами чували са за футбол по принцип. Някои хора дори си мислят, че сме част от Русия. Други пък са чували и за художествена гимнастика. Когато пристигнах в канадския ми тим никой не ме приемаше сериозно, когато казах, че съм хокеист от България. С течение на времето обаче успях да си извоювам нужния респект.

Ти си лидер и на националния ни отбор по хокей. Сега ви предстои и Световно първенство в Дивизия 2Б в Южна Африка. Имаме ли някакви шансове за изкачване по-горна дивизия, съперниците май не са никак леки?

- Ами зависи в какъв състав ще бъдем. Нека припомня, че преди две години взехме трето място в Дивизия 2Б, паднахме на дузпи от Израел и пропуснахме да се класираме на много престижната втора позиция. Тази година ще бъде доста трудно. Наистина ще бъде голямо постижения, ако се изкачим в горната дивизия.

А в България има ли действащ хокеен шампионат?

- Има, но се играят под 10 мача на сезон. Отборите тренират по 2-3 пъти в седмицата. Затова ви казвам, че с оглед на първенството ни ще бъде голям успех, ако се класираме в по-горна дивизия на Световното в Южна Африка.

Какво трябва да се случи в българския хокей, за да достигнем до равнището на онзи тим, който игра на Олимпиадата в  Инсбрук през 1976 година?

- Ами тогава е имало адски много хокеисти в България. Било е много по-различно, хората са се интересували от този спорт. Имало е голяма бройка трениращи деца, респективно и множество качествени треньори. Сега треньори-няма! Както казах, спортът стана много скъп. Няма спонсори в България, няма пързалки. Ако тренираш хокей в България, то се отказваш още на 14-годишна възраст, защото виждаш, че няма къде да просперираш. Поне така стана с много мои съотборници от Славия и ЦСКА.  Хубавото е, че в момента в НСА над 100 деца тренират хокей, което е обнадеждаващо.

Разкажи ни как протича една хокейна тренировка. На кое се залага повече- на здравата физика или техниката?

- Тренировката на леда започва с упражнения за каране. После тренираш power play, това означава онзи момент от срещата, когато твоят отбор е с пет човека, а противникът с четирима, тъй като техен играч е наказан. Много се набляга на тактиката. Всяко едно упражнение се играе все едно си на мач, защото както тренираш, така и ще играеш.

Почти не тренираме във фитнеса. Залагаме на много тичане, правенето на стълби. Спринтове, тичане с парашути. Разбира се, правим и клекове с щанга за сила. Имаме много скачане с препятствия. Общо взето се набляга на експлозивната сила на долната част от тялото.

Стигал ли си до бой със съперников играч?

- Ами участвал съм в мелета, но по неволя. Защото не съм от стереотипа, който предават на повечето хокеисти- 2 метра и 100 килограма. Аз като цяло гледам да си свърша работата  на леда, а тя е да подавам шайбата, да вкарвам голове и да се боря в ъгъла за нея. Гледам да не се бия много, много, че ще взема да пострадам.

Като нападател имаш доста попадения в кариерата си. Кой от тях ти е най-ценен?

- Аз цена всяко едно от моите попадения, защото помня просто откъде съм тръгнал. Емоционален играч съм и се радвам на всеки един гол. Сега в съзнанието ми излиза един мач срещу Parry Sound Islanders  тази година в канадската GMHL  лига. Изоставахме в резултата с 2:3 или 1:3, имаше 10 минути до края и излязох в ситуация един на един със съперников бранител, излъгах го бих шут и вкарах от доста далечно разстояние. Беше добро изживяване. Бяхме домакини имаше много публика, която ни подкрепяше.

Знаем, че жените в Северна Америка са луди по хокеистите. Успя ли вече да усетиш тази любов?

- (Смее се). Ами не, просто няма време да излизаш и да контактуваш с други хора. Като цяло, ти си постоянно с отбора . Също така си имам приятелка и не мисля за тези неща.

Какви са следващите цели в твоята кариера?

- Целта ми е да ме вземат в отбора от горната лига, при който ще бъда на камп. Това ще бъде една сбъдната мечта и супер начало. Понеже съм млад, бях и най-младият на леда, когато записах първия си професионален мач, много е трудно да прескоча тази граница така да я нарека  от младежки до професионален хокей. Ако заиграя редовно от началото на сезона в SPHL или FHL би било една голяма стъпка за мен.

Хипотетично, ако имаше възможността да избираш, в кой от отборите в NHL  би заиграл на драго сърце?

- Определено симпатизирам на Chicago Blackhawks.

Видео с интервюто на Мартин Николов-Част 1

 

Видео с интервюто на Мартин Николов-Част 2