Казват, че победителите не ги съдят. Победените - те да му мислят... Българският национален отбор по волейбол загуби малкия финал на олимпийския турнир в Лондон, но спечели много... На фона на родното представяне на Игрите, „лъвовете" се представиха повече от достойно. Редом със Станка Златева, Тервел Пулев и Йордан Йовчев, „трикольорите" показаха, че само можем да бъдем горди с тях.

Част от народопсихологията ни обаче е да плюем и критикуваме. И след малкия финал с Италия вчера се почна... То не бяха антифенове,  не бяха знайни и не знайни специалисти. „Срам", „Позор", „Да ги разстрелят тези негодници". Това бе само малка част от недоволството на „разбирачите". Точно тези специалисти, голяма част, от които  никога в живота си не само, че не са играли волейбол, а са отсъствали и от часовете по физическо в училище. Това обаче е друга тема...

Дали четвъртата волейболна сила в света заслужава такова отношение? Спомняте ли си как изпратихме волейболистите за Лондон? И най-големият оптимист би прогнозирал я някоя победа за престиж, но кой ли би помислил за малкия финал.


След напускането на Радостин Стойчев и Матей Казийски, след всички драми около федерацията, около Андрей Жеков, как да очакваш нещо повече. Но „лъвовете" оправдаха прозвището си. Започнаха с чиста победа над домакина Великобритания (3:0), минаха през победителя в Световната лига състав на Полша с 3:1, смазаха Австралия с 3:0, загубиха от Аржентина с 1:3 и биха Италия с 3:0. Резултатът - 1 място в групата. „Фантастично", „брилянтно", бяха само малка част от коментарите тогава. Отидехме на четвъртфинал, където срещнахме Германия. Там „лъвовете" изнесоха най-силния си мач в турнира, а може би и от години насам. Смазаха Бундестима с 3:0 и невероятна игра. Приказката сякаш нямаше край... Дойде и полуфиналът с Русия. Уви, „сборная" ни надигра и победи с 3:1. Така отидохме на малкия финал с Италия. За жалост, „адзурите" имаха ден, а нашата игра не спореше. Допуснахме много грешки и съвсем заслужено загубихме. Но станахме четвърти в света.

Но капризният български запалянко веднага определи това като пълен провал. И защо??? Българският национален отбор по футбол стана четвърти в света преди цели 18 години, но все още се бием в гърдите с това постижение. Помните каква радост беше... А сега как ще посрещнем волейболните „лъвове"? С  камъни ли? Те направиха нещо достойно.

Отборът е изключително млад и същите тези играчи, които биха Полша и Германия ги чака още много мачове, в които да растат още. Намерихме си и откритие - Тодор Скримов, който в повечето мачове игра силно. Имаме си Георги Братоев, който стана най-добрият разпределител на Олимпиадата. Имаме и Тодор Алексиев, който показа невероятна прецизна игра. Разполагаме и с Цветан Соколов, който стана един от най-резултатните волейболисти на турнира. Какво да кажем за Теди Салпаров, който показа, че още е твърде рано, за да го отписваме. И още, и още...

И всички тези играчи са тръгнали от зали, в които цари пълна мизерия. Получавали са, а някои и все още получават смешни заплати. Но това не ги отказва. Те вече знаят, че могат да стигнат далеч. Защото вече са четвърти в света. Рио ги очаква...