Юлиан Константинов е роден през 1966 г. Завършил е Консерваторията, специалност „Оперно пеене". Той е сред най-големите басове в света в момента. Притежава т. нар. Голям шлем в операта - пял е на сцените на „Ла Скала", „Метрополитън" и „Ковънт Гардън". Юлиан е от спортно семейство. Баща му Георги и майка му Ева са волейболни национали, за брат му Пламен Константинов всички знаят. Самият той е играл волейбол в Левски до юноши старша възраст. Юлиян е от рода на Алеко Константинов.                                                                                                                                                                                                                     

- Г-н Константинов, къде гледахте срещите от Световното първенство по волейбол?

- Първите срещи на България не можах да ги гледам. Бях на турне в Аделаида, Австралия, където волейболът не е сред популярните спортове. Информирах се за резултатите от главния редактор на Нюз. бг Милослав Йосифов и от вашия сайт. Втората част на шампионата гледах у дома пред телевизора.

- Как ще коментирате представянето на националите?

- Те се представиха феноменално в едно много тежко първенств о. Не знам има ли друг шампионат, където да са нужни 11 срещи, за да спечелиш отличие. Освен това се видя, че разликата между отборите е много малка и затова повечето двубои бяха много равностойни. Играл съм достатъчно време волейбол, за да мога да преценявам.

- Това ли беше таванът на българите в Япония?

- Бронзовите медали не са малко постижение. Кажете ми вие къде другаде двама и повече българи са трети в света на каквото и да е. И можете да сте сигурни, че волейболистите няма да правят капитал от този успех. Докато след четвъртото място на футболистите преди 12 години някои от тях решиха, че това ще им служи като „индулгенция" и ще могат да правят каквото си искат до края на кариерата си. Волейболът доказа, че е най-успешният колективен спорт, за който държавата не прави почти нищо. Къде са залите, където да тренират и младите, и мъжете и жените ни? Лъжем за капацитета на Двореца на културата и спорта във Варна, иначе няма да помиришем Световна лига. Предполагам, че има и други такива примери. Имам чувството, че този спорт в България е застинал някъде в 70-те години на миналия век.

- В България има едно съжаление, че изпуснахме световната титла...

- Тя беше възможна. Но ако разпределителят на отбора се казваше Николай Иванов. Не мога да разбера как го накараха да се откаже? Това се прави ако на скамейката имаш някой, който е по-добър от него или поне равностоен. Не искам да излезе, че съм против Андрей Жеков. Но с Ники можехме да мислим наистина за златните медали. Той тъкмо започна да прави много силни мачове. Моето мнение е, че националният отбор не е място за развитие на таланти. Те трябва да са се наложили вече в клубовете си. Затова и не е сериозно да пенсионират Пламен от националния, каквито слухове се чуват. И за него важи това, което казах за Иванов: могат да го махнат, когато имат на скамейката играч поне от неговата класа.

- Кога се чувахте с Пламен - преди или след срещите и имате ли някакъв семеен ритуал?

- Опитвах се да не го безпокоя, защото знам какво е напрежението на такива прояви. За последно се чухме с Пламен преди мача с Франция. А иначе някакви специални ритуали във фамилията ни.

- Какво казахте на брат си преди срещата с „петлите"?

- Казах му, че трябва да имат много здрави нерви. Беше ясно, че съперникът е изключително труден. Националите трябваше да имат нервите, куража и търпението, след като забият три пъти и французите отразят атаките, да го направят и четвърти път, за да успеят.

- Вие сте световна оперна звезда. Би ли ви било приятно да пеете пред полупразна зала?

- Определено не е приятно. Но залите в Япония са за по 10-15 хиляди зрители. Дори като има 5000 в тях изглеждат полупразни. А и японците са издигнали работата в култ и нямат време за волейбол. Иначе обичат спорта, но в случая се намесват други фактори.

- Как ще посрещнете Пламен?

- Нищо специално не предвиждаме. Ще бъде голяма лудница на летището. Ще се съберем по-късно семейно. Сигурен съм, че много хора ще се изсипят на аерогарата, за да ги видят и тях. Един вид ще се запознаят с волейболистите. Би било любопитно да се види кои ги изпратиха за Япония и кои ще се появят тази нощ. Политиците пак ще им обещават зали и всякакви екстри, но скоро ще забравят.

- Юлиян Константинов е бил добър волейболист. А от брат ви можеше ли да излезе певец?

- Категорично не. Аз бих постигнал по-големи успехи, ако бях останал в спорта, отколкото той като певец. Всеки от нас си тежи на мястото.