След края на Европейското първенство в Полша и Дания неизбежно е време за оценки. България се окичи за пети, рекорден път, с „дървените" медали от континенталната надпревара. Силите отново не стигнаха поне за бронз.

Това обаче едва ли трябва да бъде приемано с разочарование от феновете на волейбола. Вярно е, че четвъртите места ни станаха малко в повече, но както каза и треньорът Камило Плачи след последния мач срещу Сърбия „много малко хора изобщо очакваха да стигнем до тук". И наистина, трезвите преценки преди Европейското предричаха максимум четвъртфинал за Соколов и ко. Е, тимът успя да поднесе приятна изненада и достигна стъпало по-нагоре.

Именно в срещите с Италия и Сърбия обаче изпъкнаха и слабостите на отбора. Те не са тайна за никого във волейболните среди, та дори и за играчите в самия отбор. Теодор Салпаров ги посочи много ясно - в отбора липсва лидер. Тодор Алексиев се опитва да бъде такъв, но просто не успява. Вече от доста време именно той е и най-противоречивата фигура в отбора. Капитанът безспорно има своите силни страни, но слабостите в играта му - като се започне от сервиса и се стигне до посрещането, вредят на целия тим.

Влезлият като негова смяна Валентин Братоев доказа, че на него може да се разчита и сякаш би било добре именно той да започне да бъде налаган като титуляр на мястото на Тошко. Братът на основния ни разпределител разполага с всичко необходимо, за да замени повече от успешно Алексиев, а и е доста по-млад.

И като стана въпрос за Георги Братоев, няма как да не се отбележи, че постът на разпределителя също е сред най-проблематичните при „лъвовете". Националният сякаш вече от години не може да намери точния човек за този пост. Ходовете на Жоро Братоев често са разгадавани твърде лесно от съперниците. Това не е трудно обяснимо с оглед на факта, че разпределителят ни играе рядко с центровете. Забелязва се обаче и брак в топките, вдигнати за крайните нападатели, които прибавени към доста еднообразна ни игра, са отговор на въпроса защо ни е толкова трудно да отбелязваме брейк точки.

Не можем да подминем и сервиса, тъй като имаме няколко потенциално отлични изпълнители, но, уви, те така и не успяха да разгърнат силния си начален удар с отскок почти през целия турнир. На пръстите на едната ръка могат да се преброят успешните серии от по няколко силни начални удара, като най-често първият успешен сервис е последван от втори в мрежата или в аут.

Най-големият проблем пред отбора на Камило Плачи обаче си остава посрещането. Именно този аспект от играта стои в основата на почти всичко негативно в играта ни. Няма как да е иначе, след като едно лошо посрещане затруднява неимоверно както разпределителя, така и нападателите. И този проблем обаче не е нещо ново за отбора ни.

След Европейското стана ясно и още едно нещо - отборът ни се нуждае изключително много от играч като Матей Казийски. След скандала с напускането на националния от Радо Стойчев и Казийски, мнозина мислеха, че отсъствието на двамата ще се забележи. Е, Камило Плачи направи така, че липсата на безспорно изключително успешния (на клубно равнище) Стойчев да не се усети. Тази на Матей обаче просто няма как да бъде компенсирана.