Валентин Братоев: Влизане в четворката на Европа е напълно реално

„Той е млад, гениален и уникален". Думите са на президента на италианския клуб от серия А2 Куасар Маса, Итало Вуло и са по адрес на национала ни Валентин Братоев. Посрещачът, на когото специалистите предричат сериозна кариера, направи изключително силен сезон с клубния си отбор Левски Сиконко, стана шампион на страната и за малко се размина със златен дубъл след драматична загуба от ЦСКА в полуфинала на турнира за купата на България.

Изненадващо въпреки добрите си изяви в Левски Вальо остана извън състава на националния отбор за мачовете от Световната лига. Треньорът Силвано Пранди обаче се вслуша в похвалите, които изсипаха по негов адрес двама от най-опитните състезатели в състава - Пламен Константинов и Владимир Николов и повика звездата на сините на лагер с А отбора от първия ден.

Двумесечните тренировки и пряко наблюдение от страна на италианеца дадоха резултат и в петък срещу Португалия Вальо записа първите си минути с екипа на България. Първата точка обаче дойде ден по-късно - срещу Чехия.

Какво е усещането да дебютираш в националния отбор в такава атмосфера, каквато е тази във Варна?
-В началото е доста стресиращо. След първия път обаче претръпваш малко и се чувстваш по-комфортно. А и когато се представиш добре е радващо. А когато не стане, не е много приятно. Усетих го при първата ми поява срещу Португалия.

- На какво се дължеше уплахата, която се забеляза в играта ти в този първи мач?
-Мисля си, че е нормално. Все пак досега не съм играл в тима и нямаше начин това да не окаже влияние.

Но пък тренираш с тези момчета от самото начало на подготовката..
-Да, но е различно. На тренировка дори едно нещо да не се получи 100 пъти, имаш 101-ви, на който няма начин да не стане. Ако на мач не се получи първите пет пъти, може да нямаш възможност за шести, защото ще те сменят.

Има ли разлика в националния отбор след идването на Силвано Пранди?
-Не съм бил викан до сега в състава, но от впечатлението, което имам той промени всичко в отбора. При това от най-дребните детайли - от начина на хранене, през тренировките, живота след тренировка, абсолютно всичко. Предполагам, че за хора като Владо, Матей, Ицо, Андрей не са чак толкова нови изискванията и методите му, но за нас, които идваме от българското първенство е много различно. Все едно е да си писал 20 години с лявата ръка и изведнъж да започнеш да пишеш с дясната. Говорил съм и с брат ми (б.р. - разпределителят Георги Братоев) и той е на същото мнение.

На какво ви научи?
-На страшно много неща. И то все нови. Неща, които ако играеш в България няма къде да видиш за целия си живот. Колкото и да гледаш волейбол по телевизията. Неща, които нито един треньор у нас не успя да ни научи за толкова време.

Задача №1 за това лято е изпълнена с класирането за световно първенство. Ще ви помогнат ли трите поредни победи за представянето на европейското?
-Мисля, че след тях отбора ще тръгне нагоре. Нещата си идват на мястото. Прав се оказа Силвано Пранди, когато ни каза, че началото ще бъде много трудно. С времето обаче всичко се получава.

Как виждаш шансовете ни на първенството в Турция?
-Потокът в началото е много тежък. Ако се преборим с него, а аз съм убеден, че това ще стане, идват малко по-лесни отбори. И затова мисля, че влизане в четворката е напълно постижима цел. Всички момчета са много добре подготвени.

Не тръгваме ли с прекалено голяма кошница?
-Не, предполагам всички са максималисти. А и веднъж като влезем в четворката може и злато да вземем.

Доста амбициозно звучи..
-Не е невъзможно. И според мен е напълно реално. Равностойни сме на всички големи европейски отбори.

Сезонът обаче почна колебливо с мачовете от Световната лига. Какво научихте като отбор от това представяне?Доста критики се изсипаха върху вас тогава..
-Това май само в България може да се случи. Примерът е повече от лесен - съперникът ни в тази лига Русия. Огромна страна, но последния им голям успех е спечелването на Световната лига през 2002-а година. Добро постижение, но само толкова.

Загубиха два пъти европейската титла - веднъж от Италия, веднъж от Испания, на световното не стигнаха до четворката, единствено на световната купа станаха втори. Така че като цяло и те не могат да се похвалят с кой знае какво, но въпреки това там не се плюе по треньорите, не се сменят, не се критикува отбора, продължават да опитват. А ние сме една малка държава и въпреки това имаме своите постижения..Затова, поне според мен, трябва да се прояви повече търпение към сегашния отбор.

Тези успехи, за които говориш обаче бяха постигнати от едно малко по-различно поколение..На вас младите сега не ви ли тежат очакванията, които се появиха с тях?
-На мен лично не. Но затова смятам, че трябва повече време. И преди сме имали силни поколения, но те не са успявали да спечелят нещо голямо. Дойде време когато се получи един екип, който се представи страхотно.

Помагат ли ви по-опитните?
-Да. От по-големите винаги може да се вземе много. Все пак имат дълги години игра зад граница. Те са се научили много по-рано на нещата, които ние сега трябва да научим. И ако гледаш и внимаваш можеш да вземеш нещо.

Ти за себе си за тези три месеца какво научи?
-(Замисля се) Преди ни казваха, че волейбола е игра на грешки. Но сега осъзнах, че всяка грешка има голямо значение. А и самият треньор Силвано Пранди държи да играеш без грешка. Без значение е дали носиш много точки на отбора, важното е да не правиш грешки. И другото което според него е значимо е да играеш тактически правилно. В България това не се използва. Или му придават друг смисъл.

След европейското първенство ти предстои да научиш още нещо - какво е да играеш навън. Готов ли си за това предизвикателство?
-Честно казано нямам много, много представа какво е да си някъде там, зад граница. Със сигурност ще е нещо ново, нещо, което не съм виждал досега. Едновременно ще интересно, но и трудно. Ако отидеш и се представиш добре градиш име, което след това може много да ти помогне.

Как приемаш негативните писания, които се появиха срещу отиването ти в Италия?Мнозина си мислят, че заминаваш само защото си играч на Левски..
-Доволен съм, че Левски ми помага да изляза навън. За мен няма значение по какъв път някой състезател отива да играе в чужбина. По-важно е да излезеш. Ако излезеш и се възползваш значи е било правилно, трябвало е да излезеш. Ако излезеш и не се възползваш е лошо. Когато веднъж се издъниш някъде, трудно може да пробиеш пак там.

Ти усещаш ли да си получавал повече привилегии в националния отбор или сега за този трансфер само за това, че носиш екипа на този клуб?Тези приказки вървят от години в пространството, не секнаха и с идването на Силвано Пранди..
-Аз поне не съм почувствал такова нещо..Но това са приказки най-вече на хора, които са срещу Левски. И аз някога съм бил срещу този отбор и на мен са ми минавали подобни мисли през главата. Затова е нормално да ги има. Когато ти си от Левски знаеш, че всички са срещу теб. Ние в Славия си знаехме - може да паднем от всички, но Левски трябва да ги бием. С останалите е същото..

Предстои да работиш с един от легендарните волейболисти на Италия - Лука Кантагали. Говори ли с него досега?
- Първо с него говорих , още във Варна. Единственото, което ми каза беше че ме е харесал и иска да играя в неговия отбор. Веднага се съгласих, защото в Италия може да се научи най-много за волейбола.

Имаше ли други оферти за теб?
-Да, от Иран. Но на този етап мен не ме удовлетворява.

Как ти се отразява факта, че ще се разделен от брат си, за първи път в кариерата ви?
-Може пък и той да дойде в Италия, при това в по-горната дивизия. За него това ще е нещо страхотно, аз ще се радвам страшно много. Може би през следващия сезон ние ще се класираме за това ниво, той да смени отбора или аз и да трябва да играем един срещу друг. А това вече ще е много интересно..

Имаш ли конкретни амбиции с отбора на Куасар Маса?
-За момента не. Просто защото не познавам достатъчно добре играчите в състава. Наясно съм единствено с разпределителя Паоло Торе, който е доста опитен, добър състезател, естествено Зарко Иванов и сина на Силвано Пранди. Той обаче ще се присъедини малко по-късно, защото има контузия в ръката. Предполагам обаче че ще се борим за максимума, който може да се постигне с този състав. Ще се опитаме да побеждаваме всеки път. В А2 също има добри отбори, с хубави състезатели, предполагам, че ще е трудно.