Валенти и Георги Братоеви: Златен дубъл ще ни отива много

Братята близнаци Валентин и Георги Братоеви са душата и мозъкът на волейболния шампион Левски Сиконко.
Те пристигнаха от Славия миналия сезон и бързо си извоюваха статут на основни състезатели. 15-ата титла във витрината на клуба е особено ценна за Братоеви, защото е първа в кариерата им. Именно около тях ще бъде изграден новият Левски. Разговаряме с двамата в кафето на зала "Сиконко" в 21,30 часа в четвъртък. Разпределителят Георги тъкмо е завършил вечерната си тренировка.

- Играх с юношите старша възраст, но като централен блокировач и посрещач - беше доста забавно, споделя той. Валентин пък е изкарал по-голямата част от деня в хоризонтално положение. "След мач мога да спя по 12 часа", не крие нападателят.

- Какво ви даде титлата на България?
Г. Б. Осъзнах какво сме направили няколко дни след последния мач с ЦСКА. Когато по телефона започнат да се обаждат хора, които си забравил, а непознати те поздравяват на улицата, е много приятно. Чак тогава си даваш сметка за нещата. Понякога това, което си спечелил, изглежда малко, но не е. Сега знам, че сме работили в правилна насока.

В. Б. Титлата ме направи щастлив след всичките проблеми с контузии, които имах. За първи път, откакто съм в Левски, успях да използвам качествата си. Сезонът ми даде вяра, че когато човек се старае, трудът му се възнаграждава.

- Какво направихте с шампионската купа?
В. Б. Брат ми и Мечката (б.р. Методи Ананиев) я занесоха в ресторанта на Боре Кьосев, където празнувахме.
Г. Б. И после я забравихме там. С удоволствие щяхме да я напълним с шампанско, но беше затворена.
В. Б. Даже щяхме да я изпием!
Г. Б. Накрая мениждърът я прибра.

- Вальо, вие дойдохте контузен от Славия и пропуснахте голяма част от миналия сезон, а Гошо беше резерва на Николай Найденов. Какво се промени за тези 2 години?
В. Б. Основно манталитетът ни. В Славия също се борихме за шампионската титла, въпреки че отборът ни беше по-скромен. Със сигурност начинът ни на държание на игрището много се промени и мисля, че се забелязва. Изключение прави разправията, до която се стигна след втория финален мач с ЦСКА. Определено обаче не сме същите, не се заяждаме непрекъснато и не говорим чак толкова много.

Г. Б Според мен за тези 2 години най-много се промени начинът ни на мислене. Осъзнавам, че
волейболът е най-големият ни шанс да се реализираме
В. Б. Залагаме само на волейбола. Който иска да се занимава с професионален спорт, прави само това, а който иска да стане адвокат, ходи на училище.

- Контузията, която Валентин получи преди последния мач от финалната серия, повлия ли на крайния изход?
Г. Б. Както виждате, не. Повече от 3:0 не може да ги бием. Възможно е и да е имало подценяване от страна на червените, защото те май си мислеха, че Вальо няма да играе.
- В какво физическо състояние сте в момента?
В. Б. Изморен съм от празненствата, но физически оздравях. Разбира се, имам леки болки, което е нормално, но ще съм напълно готов до турнира за Kупата на България.
Г. Б. При мен е малко по-зле. На сутринта след празненствата глезенът ми беше отекъл.

-Кои са силните и слабите страни на Левски?
Г. Б. Освен мен разполагаме с още 6 силни страни - двама посрещачи, двама центрове, либеро и диагонал. Средната възраст на отбора е много ниска - 22 години, но играем като приятели и се раздаваме един за друг. Невинаги успяваме, но в решителните мачове показахме, че сме сплотен отбор, който много трудно може да бъде победен.

- Защо се стигна до 14 точки разлика с чевените в редовния сезон?
В. Б. Може би заради контузията на Гошо. Нормално е да има спад, защото той е основният ни разпределител.

- Как приехте вътре в отбора смяната на Найден Найденов с Брунко Илиев?
Г. Б Събрахме се и обсъдихме ситуацията помежду си. Състезателите
имаме вина за смяната на треньора
но нямаше какво да направим, защото това е решение на ръководството. Ние не може да бойкотираме това решение, защото който плаща, поръчва музиката. Разбрахме се да докажем със спечелването на титлата, че грешката е била лично в нас. Найден и Брунко имат еднаква заслуга за титлата.

-Възможно ли е трите загуби от Марек в редовния сезон да са изиграли някаква роля за смяната на Найден Найденов, тъй като той е брат на мениджъра на дупничани Людмил Найденов?
В. Б. Смяната е решение на ръководството. Както казва Найден, не може един отбор да държи постоянна форма през цялата година, колкото и да е добър, независимо дали е Левски, или шампионът на Италия.
Г. Б. Марек е определено неудобен съперник за нас. Това е отборът, срещу който се чувствам най-зле на терена.

- Имате ли сили за златен дубъл?
В. Б. Ние с брат ми нямаме купа и мисля, че ще ни отива дубъл тази година. Ще спечели този, който е в най-добра моментна форма. Падаш и си тръгваш, може и с влака.

- Наблюдава се промяна в имиджа ви. Валентин си пусна коса, а Георги ходи с бръсната глава. Това нарочно ли е?
Г. Б. Реших да избръсна главата си миналото лято преди мача България - САЩ на олимпийските игри.
Направих го заради жегата, но ми стана удобно
и за момента тази визия ми допада. Приятелката ми обаче не ми дава да се бръсна и скоро пак ще си пусна коса.

- Важен ли е за един волейболист начинът, по който изглежда?
В. Б. Има значение, но не е решаващ. Все пак трябва да имаш прилежен вид. Мисля, че ако излизаш като на ревю, това няма да ти помогне по никакъв начин.
Г. Б. Според мен общоприето е волейболистът преди мач да бъде избръснат, спретнат и загащен.
В. Б. Със сигурност може да направи впечатление на фенките в залата, ако има такива. Момичетата ще му се радват.
Г. Б. Ние засега до фенки не сме опрели. И да има, пазят анонимност.

Вальо има славата на буен кон. Така ли е в действителност?
В. Б. Щом пишат, сигурно е така, но не чак толкова, колкото ме изкарват.
Г. Б. В пресата няколко пъти излизаха изказвания, че има див характер и ме командва.
В. Б. Точно обратното е! Зависим съм от брат ми, защото
може да се скараме и той да не ми подава цял мач
Аз обаче няма как да не посрещам.

Г. Б. За 21 години никога не ме е командвал. В някои отношения съм по-разумен, но като цяло взаимно си помагаме, защото знам, че той ми мисли доброто, както и аз на него.
В. Б. Даже ще дам пример. В последния мач с ЦСКА при 22:21 за нас в третия гейм отивам на сервис. Брунко ми казва да бия флот (б.р. начален удар с парабола), но аз по принцип не тренирам такъв сервис, и отговорих, че няма да бия флот. Засилих се, но се спрях, когато чух брат ми да казва - само я вкарай. Направиха ни точка, но това няма значение. Понякога Гошо разсъждава повече от мен и аз се вслушвам в думите му.

- Приемате ли обидите на расова основа по адрес на кенийския нападател на ЦСКА - Филип Мейо?
В. Б. Не съм чул такова нещо.
Г. Б. Аз го чух, но ми е много чудно защо треньорът на ЦСКА Сашо Попов каза - досега никога не са обиждали Филип на расова основа.
По-обидно ли е да ти кажат маймуна
отколкото да те напсуват на майка, на леля и на цялата рода до девето коляно? Аз предпочитам да ми кажат маймуна, отколкото да псуват майка ми, която седеше до публиката на ЦСКА.

В. Б. Познавам Мейо като изключително сдържано момче с много добър характер. Никой не избира какъв да бъде, просто такъв се раждаш.
Г. Б. Белите, когато отидат в Африка се чувстват, както Филип тук, предполагам!
- Георги, вие сте в разширения състав на националния отбор за Световната лига. Очаквате ли спечелената титла на България да ви помогне по някакъв начин?
Г. Б. Само играта ми може да наклони везните в моя полза.
Човекът ще си направи избора на базата на това, което търси. Може да не търси това, което аз давам като игра.