Най-вероятно ще ядосам мнозина с този текст, най-вече сред тези, които напълно разбираемо идеализират снощния мач на волейболистите ни с Куба.

Затова в началото искам да уточня – волейболът си остава единственият колективен спорт, който ни е на световно ниво и който за в бъдеще ще бъде сред Топ отборите в света.

Всичко останало, което е с топка, трудно може дори да мечтае за успехите на волейболистите ни.

Но това не е причина да не констатираме някои неща от свършващото за нас Световно в Италия. И в частност, за ключовия мач с кубинците снощи.

Ако го кажем с две думи – Куба ни подари два гейма. Вярно, че изпуснахме уникален шанс да се възползваме от страхотното „гипсиране” на моменти на момчетата от Острова на свободата, вярно, че Владо и Матей играха страхотно, а Жеков издържа мача с тежка контузия, но само това не стига.

Не ни бяха достатъчни и над 25-те сервиза, сгрешени от кубинците. Та това си е цял подарен гейм!

Тепърва мастити анализатори ще нищят играта и представянето ни, но на първо четене лъсва проблемът с баланса.

Ако се погледнат статистиките от снощи на кубинските нападатели, ще се види, че поне 4 от тях са с близки показатели. Докато при нас... Владо и Матей далеч напред, сравнено със скромните цифри на останалите.

Вярно, че всички момчета, които минаха през полето могат да се похвалят със страхотни изпълнения, но при повечето от тях те бяха инцидентни.

Може би треньорът Пранди ще даде отговор на въпроса за баланса в отбора ни и защо 80 процента от подаванията са към Матей и Владо... Наистина, те са звездите, те са тези, които се нагърбват да изнасят мачовете.

Но все пак играем на Световно първенство срещу останалия елит на този спорт и тази „тактика” е меко казано неработеща.

Поклон пред Жеков, който изигра петте гейма снощи с тежка контузия, но нима няма кой да му каже, че може да вдига и топки в центъра? През огромни периоди не само от снощния мач центровете ни бяха изолирани от атаката – прекрасна новина за противниковата блокада.

Да, посрещането ни е доста посредствено, но има немалко добре насочени топки към разпределителя, които той консервативно вдигаше на „четири” или „две”, като за три мача атаките през центъра се броят на пръстите на двете ръце.

Ако пък това е тактика на Пранди, то отново той трябва да ни я обясни (ако желае, де).
Иначе лъснаха „леките” проблеми с алтернативите при посрещачите и разпределителя ни.

Поне на това световно равностойни смени на Матей, Тошко Алексиев и Жеков нямаше.
Не се заблуждавайте от победата на резервите ни срещу Бразилия. Ако даваха Оскар за групово изпълнение Жиба и компания го взимат със сигурност.

На едно толкова дълго и тежко първенство, каквото е настоящото в Италия, да разчиташ само на титулярите – и както се видя, на двама от тях, е доста рисковано.

Една малко по-равностойна смяна на Алексиев можеше да ни донесе и победата срещу Куба.

Кой знае какво е изтърпял Жеков с контузиите си, само и само да е на терена, тъй като резервният ни разпределите е далеч от класата на Андрей.

Вярно, че в България волейболът ни жъне успехи не заради условията за това, а въпреки тях – без зали, без пари, без мотивация в голяма част от отборите ни.

Но е ясно – в елита сме, фактор, с който всички световни сили вече се мерят и съобразяват. А един голям отбор и неговото ръководство, трябва да са еднакво отворени както за похвалите, така и за критики.

А иначе – момчетата на Пранди напълно заслужават да бъдат посрещнати с цветя и трибагреници на летище София.

Те доказаха, че са професионалисти, готови да дават всичко от себе си, търпейки болка и превъзмогвайки умората.