Треньорът извел Левски до шампионската титла след две години пауза Брунко Илиев очаква нов мач с ЦСКА по време на турнира за купата на България. "Преди полуфиналите има нов жребии и е напълно възможно да се паднем с тях. Така един от двата тима няма да стигне до финала. А и другите състави също не са за подценяване", обяви специалистът.
Все пак той бе категоричен, че отборът му ще направи всичко възможно да постигне дубъл. По тази причина още днес Левски пътува за Разлог, където ще изиграе серия от контроли. Такива ще има и в Пазарджик. Сините ще отпрашат към града домакин на надпреварата още във вторник.
Илиев пък има шанс освен дубъл при мъжете да спечели още две шампионски титли, този път със Славия. "Там съм треньор и на младшата, и на старшата възраст. Двата отбора имат реална възможност да станат шампиони на България в своите възрастови групи. Така тази година може да се окаже най-ползотворната в цялата ми кариера - сподели 63-годишният специалист, който за пореден път подчерта, че повече няма да се занимава с волейбол на най-високо ниво.
"Вече не съм първа младост, пък и имах здравословни проблеми. Предпочитам да ми е по-спокойно. Големият спорт няма да ми липсва, защото ще продължа да го следя и да се радвам на успехите. Винаги ще си остана "тренер" за хората, не очаквайте да ме видите като ръководител".
Илиев допълни, че има много титли зад гърба си, но тази му е най-скъпа, защото му е последна. "Радвам се, че съм вдъхнал някаква увереност на момчетата. Когато поех отбора, положението не бе добро след няколкото загуби в края на редовния сезон.
Освен това по медиите се фаворизираше ЦСКА заради участието му в Шампионската лига и присъствието на Рафаел Паскуал и Филип Мейо. Може моят принос да не е къй знае какъв, защото все пак на терена действат състезателите, но все пак съм удовлетворен".
Бившият национален селекционер категорично отказа да приеме определението "печеливш жокер" по свой адрес. "Вярно е, че много пъти съм поемал по никое време и Левски, и националния отбор и сме постигали определени успехи.
Аз обаче изведох младежкия национален отбор до европейска титла още през 1985 година и съм доказал, че заслужавам доверие. Работил съм и в няколко други страни - например Италия и Тунис, където също имам добри резултати".
Според опитния специалист българският волейбол държи добри позиции въпреки ниските възнаграждения и лошите условия. "Треньорите на деца у нас получават по 300 лева и това няма как да ги ангажира в пълна степен. Залите са студени и с ниска хигиена.
Преди време ние учихме италианците на този спорт, а с парите те успяха да направят качествени треньорски школи. Ето и резултата - италианец ще води националния отбор на България. Това обаче може и да се за добро - покрай него ще се учат млади българи, които един ден може да го наследят".
