Малко преди полунощ в понеделник Силвано Пранди се завърна от Хавана след първите си два официални мача начело на българския национален отбор по волейбол. Дебютът на италианския специалист, бронзов медалист със скуадра адзура от олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984, обаче не беше успешен. Подмладеният тим на Куба победи два пъти българските национали с по 3:1.

"Много е трудно да се намери необходимото равновесие в отбора без Пламен Константинов", каза Пранди при пристигането си на летище София. За проблемите в отбора, за липсата на готови посрещачи и за започналото 20-о издание на Световната лига Пранди говори специално пред "7 дни спорт".

Г-н Пранди, дебютирахте начело на българския национален отбор с две загуби от Куба. Как видяхте мачовете?
- Първо искам да кажа, че съжалявам за тези загуби при дебюта ми като селекционер на България. По принцип винаги търся победата, защото в спорта най-важно е да печелиш, но има и загуби, от които трябва да се учим, за да не повтаряме грешките си.

Българският отбор е в момент на подготовка и не е напълно готов за състезание като Световната лига. С повечето елементи от играта момчетата се справят добре, но понякога и не толкова добре. Все още не сме стабилни и именно липсата на тази стабилност ни попречи срещу Куба

Какъв смисъл влагате в думата стабилност?
- Да не играем на приливи и отливи. Това е цел, към която момчетата трябва да се стремят. Искам играта на тима да бъде подчинена на колектива, което е много важно в съвременния волейбол.

Посрещането ли се очертава като невралгичната точка на България?
- Да, това се видя най-вече във втория мач, но и в първата среща домакините се справяха по-добре с връзката посрещане-нападение. В първия мач кубинците се представиха перфектно в нападение, мисля, че направиха едва 9 грешки. Освен това отбелязаха 11 аса. Докато ние допуснахме 16 грешки срещу само 4 директни точки от сервис. Имаше и някои неточности от наша страна.

Във втория мач успяхме отчасти да уравновесим играта си, след като допуснахме по-малко грешки. При всички положения обаче не се представихме добре, на моменти контролирахме лошо топката. Това е типична грешка за отборите, които не са изградили перфектно заучените положения, тоест липсва т.нар. автоматизъм.

В това отношение трябва да се коригираме възможно най-скоро. От друга страна, Куба е състав, който в този момент играе много силно, защото през цялата година техните момчета, макар че са много млади, са заедно и знаят някои от ходовете си наизуст. Такива отбори могат да се победят само с много силна игра. България за съжаление все още не е готова за такова равнище.

Ще промените ли нещо в тренировките?
- Ние и досега работехме усилено върху посрещането. Единственото, което трябва да направим, е да продължим да се трудим по този начин. Знаех, че липсата на капитана Пламен Константинов, който е много важен на игрището, ще е предизвикателство за мен в търсенето на ново равновесие в отбора.

И както всички вече видяха, аз промених доста неща. Изпробвах Алексиев, Ананиев, дадох шанс и на Мартин Пенев. Но да се намери баланс в тази ситуация, не е лесно, защото няма втори Пламен Константинов

Все пак някой трябва да върши тази работа, кой?
- Засега не виждам човек с подобни качества. По време на Световната лига ще давам шанс на Ананиев и Алексиев. Но ако в тренировките играта на Пенев и Градинаров ме впечатли, ще им дам възможност да започнат в титулярния състав.

Мисля обаче, че засега Методи и Тодор са по-реални конкуренти за поста. Ананиев посреща по-добре, Алексиев е по-силен в нападение.

Като че ли и посрещането на звездата на България Матей Казийски не е на необходимото равнище?
- Да, но Казийски е с нас едва от десет дни и лека-полека навлиза в игрови ритъм след изтощителния сезон с клубния си отбор Тренто. Това е напълно в реда на нещата - по-късно пристигнаха в лагера и двамата състезатели от руското първенство (б.р. - Христо Цветанов и Мартин Пенев). Не трябва да изискваме от Казийски максимума от неговите възможности още в началото на подготовката му.

Трябва да почакаме малко, докато се синхронизира напълно с режима в българския лагер. Може би след няколко седмици ще видим Казийски в най-добрата форма това е нормално, знам го добре от опита си като селекционер в клубен отбор (б.р. - от новия сезон Силвано Пранди ще води италианския Тренквалдер Модена от Серия А1, а преди това беше начело на Кунео). Наясно съм колко е трудно на играчите да се пренастроят след изморителния сезон с клубните отбори.

Предстоят ни два мача с Япония от Световната лига. Какво да очакваме от тях?
- Искаме победата, защото нашата цел е да побеждаваме винаги.

Изненадан ли сте от останалите резултати, които се получиха в първия кръг? Италия загуби във Верона от Китай с 0:3, а Холандия надигра олимпийския шампион САЩ със същия резултат.
- Вече не се изненадвам от нищо, защото знам, че в модерния волейбол всякакви резултати са възможни. За САЩ можеше да се предвиди, че ще им бъде трудно срещу коравите холандци, защото американците подмладяват състава си.

Оптимист ли сте все още, че България може да играе на финалите на Световната лига в Белград?
- Не мога да кажа със сигурност, но разбира се, България има силите да достигне финалната четворка. Все пак има още доста мачове от груповата фаза и е твърде рано да се правят прогнози. Финалната четворка в Белград остава наша цел. Но нека първо се концентрираме върху срещите с Япония, а след това и върху мачовете с Русия в Хабаровск. И най-вече да работим върху грешките си, за да ги преодолеем.

Световната лига може ли да послужи като подготовка за европейското първенство през септември?
- Да, разбира се, но преди това предстои световната квалификация във Варна, което е събитие с невероятна важност за българския волейбол.