Дори волейболистите на Левски Сиконко да не спечелят шампионската титла в Суперлигата ръководството им вече си осигури златен медал. За съжаление на феновете той ще им бъде връчен за решенията им извън полето.

За по-малко от месец и половина шефовете взеха трето неадекватно и абсурдно решение, разделяйки се с треньора Найден Найденов. Началото бе поставено в края на февруари със също толкова странното уволнение на колегата му при жените Страхил Балов. Специалистът тъкмо бе извел своите до купата на България. От ръководството обаче решиха, че „в отбора липсва спокойствие". И за благодарност му показаха вратата.

Седмици по-късно същото тези шефове оставиха мъжкия отбор за втори път без единия от двамата му най-добри състезатели - Валентин Братоев. Защото посрещачът „имал проблем с дисциплината и когато е по-продължително време с брат си Георги ставал трудно контролируем". Никой не си даде сметка, че треньорът всъщност няма с кого да го замени. И че на практика това разбива граденият с месеци отбор. И хвърля на вятъра усилията на състезателя, на треньора, на останалите в тима.

Върхът обаче бе стигнат вчера с уволнението на Найден Найденов. Доводите пак събудиха смях. Също толкова горчив, поне за хората, които обичат сините. Явно тези, които са решили да се разделят със специалиста изобщо, ама изобщо не са наясно, че той всъщност извлече максимума от играчите, които имаше. И че ако няма кой да замени Георги Братоев вината не е в Найденов, а в самите тях. Защото решенията по селекцията са само и единствено техни. А такава в Левски просто не бе направена.

Едва ли това е било по желание на самия треньор. Защото още със стъпването си в Люлин той показа, че мисли в перспектива. Че иска от талантите да направи големи играчи. И успя. В първата част от сезона същите тези състезатели, които преди месеци бяха натоварени като чувал с картофи на влака от Варна за София, мачкаха наред. Ефективно, атрактивно, като юмрук.

Да, на моменти нервите не издържаха, проблясваха искри и търкания, но къде ги няма?И само човек, който не е играл на професионално ниво, не знае, че колкото и да са талантливи и качествени те не са машини. И няма как да изкарат 10 месеца без травми, в прекрасна форма. За това е скамейката. Където трябва да има не голобради юноши, а равностойни смени.

Нещо, което още през лятото осъзнаха в ЦСКА. В спортен център „Сиконко" обаче думичката селекция е синоним на разпродажба. И примерите са не един и два. И ако някой има други планове, просто си тръгва. Със смешни мотиви, вместо простичкото - неудобен е.