Едно обаче е напълно ясно - големият герой в тези два дни бе Бойко Бонев. С направеното в полуфинала и финала левичарят остави безмълвни всички онези, които подценяват възможностите му.
Четирите начални удари и няколкото атаки, разбили мечтите на Левски за златен дубъл и на Марек за първи трофей обаче не са внезапно избухване на поредния талант, заблестял за кратко на родна сцена. Бойко, за когото това е шести сезон с екипа на ЦСКА, показа сериозно израстване през последните две години.
В шампионския сезон на червените той завърши средно с 46% ефективност в атака и 47% в посрещане. Присъствието му в състава обаче бе сериозно застрашено след подписването на договора с Рафаел Паскуал. Испанецът изглеждаше непоклатим на мястото на едната основна четворка, а другото всички очакваха да бъде поверено на Иван Колев. Съдбата обаче явно си знае своето, защото и Колев, и Паскуал прекараха дълго време в лазарета.
Бойко се възползва от шанса и се превърна в единствения играч на червените, пожален от критики за изявите си в Шампионската лига. Той бе и най-константната величина в отбора като приключи турнира със средно 47,17 % перфектно посрещане и 46,33 % ефективност при атаката. И това въпреки факта, че изкара сезона с травма на лявото коляно, а през октомври се размина на косъм с операцията.
У нас Бонев бе ту титуляр и с основна заслуга за някои от най-трудните победи в шампионата, ту оставаше за дълго на резервната скамейка.
Бойко имаше сериозен принос към успешната и уникална серия на тима си от 22 поредни срещи без загуба и с отстъпени само четири гейма. Това обаче не успя да убеди новия национален селекционер Силвано Пранди и хората около него да му гласуват доверие и да го включат поне в разширения състав на националния отбор. Малко след като списъка бе обявен Бойко седна на скамейката и в клуба си за сметка на Иван Колев.
В Пазарджик обаче Бонев демонстрира, че проблемите не са пречупили хъса му и съвсем заслужено обра овациите на фенове и съотборници. Посрещачът показа и че е използвал добре времето прекарано край звезда като Рафаел Паскуал. „Голяма чест е да играеш с волейболист, който е постигнал всичко в този спорт. Рафа е страхотен - и като човек, и като състезател. Най-важното нещо, което научих от него е да се концентрирам във всеки един момент от тренировката и мача", призна не еднократно през годината Бонев.
Въпреки похвалите той остана критичен към изявите си. „Наистина правя силен сезон, но винаги може да играя и по-добре. Трудно е да носиш такава отговорност когато играеш в клуб като ЦСКА". В двата решителни мача в Пазарджик обаче левичарят демонстрира, че може да се справи дори с това.
Призна го и треньорът му Александър Попов. „Бойко направи една много сериозна Шампионска лига. Пътят му за израстване за напред е предначертан. Това е част от съдбата на всеки един спортист - да се бори за мястото си. Той успява да го направи по подобаващ начин, става първо добър човек, после добър състезател".
Суперлативите едва ли ще завъртят главата на 21-годишния волейболист. Доказа го и поведението му след финала снощи. Бойко не отказа автограф или снимка на никой от феновете, отговори търпеливо на всички въпроси на журналистите и не забрави да благодари на съотборниците си, на семейството, което бе неотлъчно до него и в Пазарджик, както и на привържениците.
