Най-успешният български волейболен треньор през последното десетилетие Радостин Стойчев анализира за "Дневник" представянето на българския национален отбор на европейското първенство.

Денят на финала на европейското първенство със сигурност беше най-очакваният от всички зрители и специалисти. Преди началото на мачовете имаше два основни въпроса - докъде може да стигне българският отбор и кой ще бъде новият шампион.

На първия въпрос получихме отговор след малкия финал. За съжаление той разочарова всички зрители в залата и пред телевизионните приемници. В никакъв случай това не бива да бъде разглеждано като загуба или фалит на отбора. Абсолютно заслуженото и изработено четвърто място е един голям резултат, който показва, че българският волейбол все още е между първите в Европа. Разбира се, остава горчилката, че в полуфинала срещу Франция бяхме на две точки от нещо още по-голямо. Не е редно обаче това класиране да остане неоценено. На фона на общото ни ниво в държавата и в спорта смятам, че отборът успя да надскочи по категоричен начин реалностите.

Спортно-технически очакванията ми бяха, че Италия няма да бъде толкова мотивиран да играе за третото място, но на практика на терена отново се получи нещо различно. В първия гейм разликата дойде от една серия от сервиси на Иван Зайцев, която беше достатъчна, за да отдалечи италианците на четири точки. След това макар и с неблестяща, но много обрана и концентрирана игра успяха да затворят гейма. За това им помогна до голяма степен и недотам перфектната игра в нашето поле. Нормално, Владо Николов нямаше толкова сила и енергия в последните дни от турнира, за да се справя както преди това. Той беше логично заменен и на негово място се появи Николай Учиков. Това даде нужното съживяване преди всичко в атака и за един период изглеждаше, че нещата може да се завържат и обърнат. Тогава обаче контузията на Николай Пенчев отново оказа негативно влияние върху играта на нашия отбор.

Малки пропуски тук и там дадоха възможност италианците да добият още повече самочувствие и да заиграят още по-добре, така че логично успяха да контролират играта. Османи Хуанторена и Зайцев бяха основните им оръжия в атака. а останалите играчи на "скуадрата" по незрелищен, но много ефикасен начин си вършеха работата. Това доведе до логичното 2:0.

Смените в нашия отбор, като тази на Пенчев с Мирослав Градинаров и на Георги Братоев с Любомир Агонцев, дадоха някакъв моментен импулс и ентусиазмът в залата помогна отборът да се раздвижи и да даде всичко от себе си. Но това беше достатъчно за спечелването само на един гейм. Не е логично да се очаква да победиш Италия с четирима нови играчи на полето. Това би могло да се случи само в един гейм, но не и за по-дълъг период. Не става въпрос само личните качества на състезателите, а за механизмите и синхрона, които имат или нямат помежду си. Така се стигна до четвъртия гейм, в който Италия контролираше отново играта и отново голямата разлика направи сервисът на Зайцев. Когато си с 3-4 точки напред е лесно. Тогава всички започват да играят много по-точно и прецизно. Заслужено Италия се поздрави с победата, а за нас остана престижното четвърто място.

След горчилката, останала у публиката, за всички нас в залата финалът между Франция и Словения дойде по-скоро като разтоварване и спектакъл, но без много емоционален заряд и пристрастия. Там нещата се развиха по абсолютно логичен начин с един първи гейм, в който Франция доминираше и не остави никакви съмнения за класата си. Във втория гейм Словения с много сърцата и борбена игра успя докара резултата до 24:21 и всички започнахме да очакваме нещо наистина интересно. Там категоричната незрялост на отбора им и начинът, по който искаха да форсират завършването на гейма, позволи на французите да направят наистина труден обрат и да затворят гейма с елементарен сервис на Рузие. Така "петлите" попариха всички надежди и очаквания на голямата словенска агитка. Да се смята, че след 2:0 за Франция на финал на европейско първенство Словения ще направи пълен обрат е малко еретична мисъл. Въпреки това прави чест на играчите на Андреа Джани, че не се отказаха и излязоха в третия гейм да играят като равен с равен. Те вложиха много от своите сили и умения и поставиха в затруднение силния отбор на Франция не само в кратки моменти, а в почти целия гейм. Както вече казах, когато един отбор чувства комфортната преднина и когато има изпълнители от класата Тонюти, Рузие, Нгапет или Тили, да не говорим за невероятното либеро Гребенников, механизмите в игра започват да се получават почти перфектно. Затова тогава видяхме много и красиви разигравания. Очакванията, че победител ще бъде Франция най-накрая абсолютно основателно се потвърдиха. Поздравявам ги не само с титлата, но и начина, с който я достигнаха, защото измъкнаха две победи срещу Италия и България след изоставане от 0:2. Показаха не само характер, но и много майсторство.

Накрая за нас остава да направим добри изводи от това първенство, да анализираме нашите по-добри и слаби страни, да направим добри програми за бъдеща работа, да сме доволни от постигнатото от отбора и да използваме тази инерция и ентусиазъм, за да можем да поставим добри основи на бъдещето във волейбола в България. Искрено се надявам този момент да бъде използван по правилния начин и поне един път да не се гледа моментния резултат или личните пристрастия, а да се обърне внимание и да се планира нещо по-голямо.