Пранди няма полезен ход

Тежки времена се очертават пред третите в света и четвърти в ранглистата на ФИВБ български волейболисти. Това се видя в първия уикенд на Световната лига, в който нашите загубиха максималните възможни 6 точки срещу Куба. По-точно - срещу младежите на Куба.

Двете поражения с 1:3 в Хавана закотвиха тима на Силвано Пранди на третото място в група С, след Русия и Куба и с малко пред аутсайдера Япония, който отстъпи с 0:3 и 1:3 на сборная.

Този уикенд посрещаме Япония във Варна, но най-важни, изглежда, ще бъдат мачовете с Русия в Хабаровск (27-28 юни), където ще се разиграе първото място в групата. Само то отваря вратата към финалите в Белград (22-26 юли).

След катастрофата в Хавана обаче водещата позиция е мираж за българите. Приказките от рода "Всичко се случва, топка е", ще ги оставим за друг път от уважение към читателите. Не толкова заради загубените точки, колкото заради очевидните трески за дялане в отбора.

Всъщност проблемът е един, но е напълно достатъчен. Този състав няма посрещане. Оттам започва всичко. А в Хавана се видя, че където започва, там и приключва. Заради тоталното отсъствие на този елемент в първия мач Андрей Жеков беше повече лекоатлет, отколкото разпределител, а във втория вече го болеше кракът и седна на пейката.

По принцип се счита за глупаво, когато разултатът в отборните спортове се свежда до отсъствието или присъствието на един човек. И в конкретния случай не излизането на Пламен Константинов от състава, а липсата на що-годе равностоен негов заместник превръща тима в неприятна гледка.

Ситуация като тази в българския волейбол не е имало много, много отдавна. От всички 32-ма състезатели, които Силвано Пранди събра на лагер във Варна, няма нито един "роден посрещач". Такъв беше Борислав Кьосев през 80-те години на миналия век, Найден Найденов и Мартин Стоев през 90-те и Константинов след тях. С въвеждането на поста либеро не е необходимо да имаш двама брилятни играчи в посрещане, но без нито един работата не може да стане.

А колко важна е обработката на противниковия начален удар, се видя на финалите на Световната лига в Прага тази пролет, когато треньорът на Ираклис (Гър) упорито държеше на игрището контузения Константинов. С едва 8% ефективност в нападение, но със 78% в посрещане Пламен добута гърците до финала.

Разбира се, посрещач не се става от днес за утре. Когато през 1995 г. Пламен влезе за първи път в игра за националния тим на европейското в Гърция, там бяха Н. Найденов и Стоев. Покрай тях той израсна.

Сега и да се намери някой по-надарен младеж, няма до кого да застане. Твърде много време беше загубено в създаването на "звезди" с един-два елемента - атака или сервис, няма значение.

При тези обстоятелства Силвано Пранди няма полезен ход. Италианецът може да закърпи положението, но само срещу противници с по-ниска класа. Не че кубинците са някакви майстори, но бият силен сервис. Нищо повече не им бе необходимо срещу нашите. Биха ни без тактика, само с юнашка сила.

На първо време ще се пълнят дупки, това изглежда неизбежно. След загубите от Куба Пранди каза, че отборът не е сработен, а либерото Теодор Салпаров посъветва да чакаме резултати през септември, на европейското първенство в Турция.

Много ни се иска проблемът да е в недостатъчното време за подготовка, а не в липсата на човешки материал. Но тази надежда е крехка. И въпреки това нещо трябва да се прави.

Какво?
1. Колкото по-бързо приключи експериментът "Тодор Алексиев", толкова по-добре. Пловдивчанинът е як като бик (е, нe и в сравнение с кубинците), но неговото посрещане е като игра с публиката - топката лети навсякъде, само не към разпределителя.

2. Ако приемем, че в този състав някой изобщо има идея от посрещане, това е Методи Ананиев. Той е малко по-слаб посрещач от Константинов, но в нападение може повече. Нека прословутият френски професор Дюпон да каже колко тежко е положението с болното коляно на Методи. И ако има шанс, момчето от с. Подгумер да се хваща за работа.

3. Вариант ли е Матей Казийски? За съжаление не. Голямата звезда на българския волейбол би бил чудесен диагонал на разпределителя с качествата, които притежава. Навремето в Славия го натиснаха да посреща, защото посрещачите най-лесно се продават в чужбина. Но Матей никога не си е говорил на "ти" с този елемент. И в Тренто, и в националния тим той е втори посрещач, когато другите гледат да покрият. Покрай поляка Михал Винярски в Италия и рамо до рамо с Пламен Константинов у нас формулата работеше. Сега не работи.

4. Има ли други? С много качества е 21-годишният Валентин Братоев от Левски Сиконко. Той доста напомня за ранния Казийски и е разумно да получи шанс, преди да е станал на 30. Посрещането не е най-силният му елемент, но пък знае ли човек - трябва да се опитва. Иначе ще се наложи Найден Найденов отново да облича екипа.

Очевидно лятото на Силвано Пранди няма да е съвсем безоблачно. Поставената цел да донесе на България жадуваната титла ще бъде отложена във времето. Дано времето, с което италианецът разполага, бъде достатъчно. Както и търпението на разглезената волейболна публика.

В противен случай плодовете ще ги бере следващият. Радостин Стойчев или някой друг с достатъчно смелост да решава наглед нерешими проблеми.