Селекционерът на волейболния национален отбор Пламен Константинов коментира предстоящото участие на тима в Световната и Европейската лига. Гибона призова  за реалистични очаквания към младите състезатели.

"В общи линии се работи по цял ден с толкова много хора, понякога продължава от 9 до 9 вечерта. Успяваме в общи линии ги понаучихме от щаба. Младите имат много да учат, особено тези, които за първи път попадат в състава на националния отбор. Има много работи да учат, не само технически, но и тактически и като схеми на игра. Така, че не са на еднакъв етап всички и това донякъде усложнява работата, но си мисля, че има време за да изравним и форма и готовността им тактически да изпълняват игровата схема".

"Ще излъжа, ако кажа, че няма разлика между тези, които играят във вътрешното първенство, и тези навън. Има разлика, но си мисля, че е невъзможно да се приближат момчетата, особено играейки повече мачове, защото не стига само да се тренира. Трябва да се играе и това, което се изтренира на тренировката да може да се пренесе и в мача и да може да се изпълнява и под напрежение и да могат по най-бързия начин да превключват от мач на мач. На големите турнири са последователни мачове и малко е различно, когато се готвиш за един мач цяла седмица и, когато трябва за една нощ да си готов и да превключиш веднага на следващия противник. Физическото състояние на състезателите също е различно, има някои с проблеми, но не сериозни. Някои приключиха по-рано, особено във вътрешното ни първенство, не играха финали за Купата. Други чакаха близо 40 дни за един плейаут, но в общи линии това им е бил тренировъчния процес, някои други пък приключиха с първата фаза на плейофите, така че са на различен етап".

"Целите за двата турнира (Световната и Европейската лига) е да се представим максимално добре. Конкретните цели е да се представим максимално добре, ще гоним да спечелим колкото е възможно повече мачове в Световната лига. Там ще е по-трудната част, докато в Европейската лига финалите са във Варна, което ни дава домакинско предимство. Но това не означава, че можем да пропуснем и двата турнира и да не играем за победи във всички мачове. Мисля, че трябва момчетата да свикват да играят и под определено напрежение, но най-важното е да има баланс - да не ги натоварваме с невъзможни очаквания. Този баланс много често се прескача в България. Понякога е добронамерено, дори и от журналистите, да имаме герои, велики волейболисти, най-добрите. Понякога увличаме и общественото мнение в тази посока и изведнъж, когато загубим от някои от големите отбори и идва голямо разочарование и "Как? Нали бяха най-добрите?". Така, че нека малко по-умерено да бъдат величани, особено младите състезатели. Не казвам да няма очаквания, а да не са нереалистични. И момчетата, които още не са надскочили с една класа вътрешното ни първенство, ние да ги изкарваме световни звезди. Това е деликатния момент, с който трябва да внимаваме. Хубаво, разбирам, че очакванията към отбора са високи, но това пречи някой път според мен и пречи на самите състезатели".

"Голямата въпросителна, когато се работи с млади състезатели е, че не можеш да дадеш точна прогноза на това, което ще покажат като качества. Имат качествата, но това е слабостта на един млад и неопитен състезател, че това не може постоянно да дава равно една игра. И спадовете или изблиците са много големи, големи са амплитудите. За това някой път всеки един турнир понякога може и да поднесе изненади и в едната посока, и в другата. Конкретно да заложа дали ще бъдат повече позитивни или повече негативни, на тоя етап е малко рано дори и за мен да преценя. Но се надявам и имам усещането, че може би ще бъде позитивна физиономията ни, независимо че е прекалено рано".

"Едно уточнение само, защото понякога излизат и спекулации относно кой е повикан и кой не е повикан в националния отбор. Една част от състезателите, които сме преценили, защото може би не могат да изкарат олимпийския цикъл. Те могат да изкарат една силна година, но не могат да изкарат още 4. И има някои състезатели, които могат да изиграят още 4 години, но по тяхно желание или нежелание не са повикани, както беше ситуацията с Ники Учиков. За мен Ники можеше да изиграе още един цикъл, но по негово желание не го извикахме. Той каза, че дошъл да помогне на Европейското и да се класираме евентуално за Олимпиадата, но от тук нататък иска да си гледа само клубната кариера. Това е негова молба. Подобна донякъде е и ситуацията с Георги Братоев, който заяви на олимпийската квалификация, дори пред целия отбор, че дори да се класираме, няма да отиде да играе дори на Олимпиадата, има нужда да е по-близко до семейството и брат му. Може би има лични неща. Така че преценката ни е да знам на кои хора мога да залагам в следващите 4 години и те ще бъдат отдадени на националния отбор. Става сложно, когато залагаш на едни състезатели и примерно следващото лято кажат "Аз реших вече да не играя повече". Тогава губиш една година от отборната игра и това, което отработваш. Така, че само тези, които се ангажират дългосрочно може да се разчита на тях".