Капитанът на националите Пламен Константинов осъществи голямата си мечта - да вземе медал от голям форум. На 33 години Гибона стъпи на почетната стълбичка в Япония. След победата над Сърбия Константинов се обгърна с родния трибагреник и заплака. За този вълнуващ момент Пламен говори пред "Топспорт".

- Пламене, как се чувстваш като бронзов медалист?
- Невероятно! Не мога да опиша чувството. Човек трудно може да разкаже какво чувства точно в този момент. Сбъднах една от най-искрените си мечти.

- Какво си каза, когато стъпи на почетната стълбичка?
- Най-накрая! Почувствах се горд, когато видях българското знаме да се издига в залата. Не можеш да си представиш какво е чувството.

- Мачът срещу Сърбия ли беше най-трудният на шампионата?
- Не бих казал. Сърбия е много добър отбор. Дори е по-силен от Полша. Най-трудно обаче ни беше срещу Франция. При 2:0 за тях успяхме да се съвземем и да се класираме за полуфиналите.

- Каза, че Сърбия е по-добър отбор от Полша. Защо тогава успяхме да победим тях, а не поляците?
- Това е въпрос на манталитет. Поляците просто искаха победата повече от нас. Освен това ние играхме много слабо срещу тях. Ако се бяхме представили така както срещу Сърбия и Черна гора, щяхме да играем финал.

- А там какво щяхме да направим?
- Нещата щяха да са много по-различни. В Световната лига видяхме, че дяволът не е толкова черен, като победихме Бразилия. Финал се играе по много различен начин. Въпреки това смятам, че можехме да станем световни шампиони. Просто може би още не сме дорасли за това.

- Отмина ли вече еуфорията?
- Все още не. Настроението е много приповдигнато.

- Ще празнувате ли в Япония?
- По-скоро не. Нямаме време за такива работи. Чака ни много дълъг и тежък път. В България ще се вихрим.