Въпреки че вече минава за ветеран във волейбола със своите 35 г., капитанът на държавния тим Пламен Константинов продължава да гледа сериозно на тренировките. Заради промяна в програмата на Ираклис два пъти отлагаме разговора. Забранени теми няма. Не е много словоохотлив за личния си живот, но не бяга от въпросите. Най-много му се говори за проблемите на българския спорт. "И шест дни няма да ни стигнат за тази тема, ама ще ми падне батерията на телефона", обяснява Гибона.

- Пламене, не ти ли писна от волейбол?
- Ако ми беше писнало, щях да спра. Щом още играя, значи не ми е омръзнало.

- След толкова титли и купи не си ли се наситил на победи?
- Човек постоянно трябва да си намира нови предизвикателства. Ако се умориш, наистина е по-добре да спреш.

- Какво е предизвикателството пред теб този сезон? Титла с Ираклис или нещо друго?
- В момента сме на вълна Шампионска лига. Надяваме се да стигнем до турнира "Файнъл фор". На втори план са всички вътрешни отличия. Това е рядкост, защото в Гърция имат голямо уважение към първенството. Като тежест титлата понякога е по-важна от евротурнирите. Тази година обаче е различно, може би защото това е единственото отличие, което липсва във витрината на Ираклис.

- Имате ли реални шансове за финалите, а и за купата в Шампионската лига?
- Финалният турнир ни е по силите. Там всичко се решава в един мач. Всеки може да бие всеки.

- Сигурно ли е, че оставаш в националния отбор?
- Още не. Разговарях със Силвано Пранди и оставихме вратата отворена. Предстои да се видим и да обсъдим какви са амбициите, целите и неговото желание. Искам да помогна на отбора, но има и някои неща, които засягат само мен. Не са изисквания, претенции и не са насочени към треньора. След този разговор ще реша окончателно. Заради тежката програма на нашите отбори е малко сложно да се видим. В крайна сметка той ще дойде в Гърция следващия кръг, защото ще играе или с Олимпиакос или с Панатинайкос за купата на Европейската конфедерация (CEV). Това е най-реалният шанс да се срещнем.

- Имаш много богат опит, какво смяташ, че е най-добро за бъдещето на националния отбор?
- Тоталното подмладяване е грешка. Тоталното остаряване на един отбор - също. Комбинацията между млади и опитни играчи е най-добрият вариант.
Нито с мъртъвци, нито с лимони се получава нещо голямо

- Игра срещу ЦСКА в Шампионската лига, често гледаш мачове от българското първенство. Има ли млади волейболисти за националния отбор?
- Нямам постоянен поглед върху първенството. Каквото и да кажа, ще бъде на базата на един или два мача и няма да е точно. Работа на селекционера е да получава информация и да наблюдава постоянно тези състезатели, за да има реална преценка. Но при всички положения самото присъствие на талантливи момчета в разширения състав, които тренират по програмата на националите, е плюс за тях. Другият вариант е лятото на море и подготовка от нулата през септември. Младите имат нужда от по-постоянен режим на работа.

- Какво е усещането да се изправиш срещу български отбор?
- За мен беше приятно. Прибрах се в България. Имаше публика, залата се напълни. Мисля, че стана хубав мач. Нямаше напрежение, защото беше без почти никакво значение за класирането и на двата отбора. Ние бяхме със сигурност първи, а ЦСКА имаше само теоретични шансове да продължи за CEV. Беше мач за публиката.

- Спечели ли ЦСКА от Шампионската лига, или по-скоро шестте загуби ще смачкат самочувствието на младите момчета в отбора?
- Това са шест мача в три различни държави с класни противници. Сверяването на часовниците е изключителен плюс, няма съмнение. Който казва нещо противно, не е добре.

- Шест загуби - такава ли е разликата между българския и европейския клубен волейбол?
- Разлика наистина има, но тя не е толкова голяма. Ако още един път се играят тези мачове, мисля, че ЦСКА може да спечели поне два. В Турция се видя, че дяволът не е толкова черен, но беше много късно. Ако този отбор спечели отново титлата и играе в Шампионската лига, със сигурност ще направи крачка напред.

- Обиден ли си на публиката на ЦСКА за отношението й към теб в София?
- Не, в никакъв случай. Не искам да говоря тотално за публиката на ЦСКА. Те имат право да провокират съперника, това е в интерес на техния отбор. Единствено ми стана неприятно, защото имаше няколко елемента на метър-два от мен, които грозно ме псуваха на майка. Това вече е извън рамките на нормалната подкрепа. Сякаш аз съм най-големият враг на ЦСКА. Така го възприех. От 15 години не играя в България и за нищо не съм им виновен.

- С треньора на "червените" Александър Попов сте приятели. Ако решиш да се върнеш в България и той те покани, би ли играл за ЦСКА?
- Никога не казвам никога, но...
Левскар съм и мисля, че точно в ЦСКА не бих играл
Плюс това, да се върна в България, е почти изключено. Ако го направя, по-добре да приключвам с волейбола.

- Остана ли нещо скрито за скандала в Пекин?
- Разбира се. Има неказани неща, но това не е някакъв заговор. Избягвам да плюя или да се оправдавам с други хора. Основната причина е състоянието на държавата ни като цяло. Ако имахме две лаборатории с топ оборудване - едната за допинг, другата хранителна, за да се изследва всичко, нямаше да има хър-мър. Нямаше да има "ама може да са взели". Едва сега започват нещо да правят, след 20 години допинг скандали. Аз съм си говорил с хората от лабораторията и знам, че имат две машини, които са произведени през 90-те години.

- Казваш 20 години допинг скандали, а може би и убити мечти?
- Не само мечти, но и унищожени животи. Да имаш реални шансове за успех и да изгориш, защото нещо не е направено преди 20 години. А беше задължително и е задължително в съвременния спорт. Проблемът обаче не е само в спорта. Нямам нищо против селското стопанство, енергетиката, туризма и т.н., но никой отрасъл не е донесъл толкова позитиви като имидж на държавата, колкото спорта. Всичко в последните 20 години е разруха, нито едно правителство не даде приоритет на спорта. Реално няма закон за спорта. По-добре е един МОЛ да направим, за да усвоим моментално някой лев, отколкото да построим зала.

- Не криеш амбициите си да станеш шеф във волейбола след време.
- За да се хванеш с нещо такова, трябва да имаш ясна програма и да уцелиш правилния момент. Аз винаги съм бил готов да вляза в управлението не само на волейбола, но и генерално на спорта. Нямам ли обаче гаранция, че нещата, които искам да направя, ще бъдат обвързани и на правителствена основа, е безсмислено да се излагам. Спортът трябва да бъде поддържан от държавата.

- Да сменим тази сериозна тема. В момента има ли жена до теб?
- Не. Свободен съм. Просто такава е ситуацията. Мой личен избор. В крайна сметка последната ми година е ужасяваща. Ще се опитам да се справя с много неща. Не всички са свързани със спорта.

- Преди време каза, че ще се ожениш, когато се разведеш с волейбола. Май няма да е скоро?
- Това е един развод, който не знам как ще се осъществи. В момента нямам много време за личен живот.

- Инвестираш си парите у нас. При сегашното положение мислиш ли да спреш?
- Губя си парите в България. Изкарвам ги в чужбина, а ги вкарвам в някой български джоб. Пак има някакъв позитивизъм.

- След олимпиадата излезе книгата на Мартин Стоев. Подразни ли се, че изнася неща от съблекалнята?
- Преди да предложат на Мартин, издателите предложиха на мен. Отказах с мотива, че не мога аз да коментирам съотборниците си, треньорите и ръководството. И то по време на олимпиада. Ефектът щеше да е негативен, затова считам, че постъпих правилно. Мартин се съгласи. Това е личен избор. Не го обвинявам.

- Би ли написал някога книга за живота си?
- Всичко е възможно, но аз не съм голям писател. Не бях много силен по литература. Имах петици с много четене и зубрене.

- Ще кажеш ли за финал нещо позитивно на българите?
- Накъдето и да се обърна, трудно намирам нещо позитивно. Това не означава, че трябва да спрем да се борим да променим държавата, начина на живот и начина на мислене, лошия си манталитет. Трябва да станем европейци не само на хартия. Нека всеки сам да помисли, какво трябва да направи в тази посока, а не само да сочи проблемите отстрани.