Редовният сезон в поредния шампионат при мъжете е вече история. Осемте отбора в елита сега мислят за плейофите. Изиграните до тук по 28 мача от всеки тим очертаха фаворитите за титлата - ЦСКА и Левски Сиконко.

Двата отбора си разделиха доминацията през годината. Сините бяха на върха в първата половина на първенството, червените - във втората. На практика обаче отборът, който може да загуби повече в предстоящите плейофи са именно миналогодишните шампиони.

За втори пореден сезон у нас Лигата реши мачовете на директните елиминации да определят единствено носителя на титлата. Останалите се подреждат според класирането от редовния сезон. Така ако армейците стъпят на криво остават с празни ръце, въпреки че са спечелили серията от 28 двубоя. Левски пък си гарантира поне сребърни медали.

Началото
Треньорът Александър Попов и неговият отбор едва ли ще могат да дадат еднозначен отговор на въпроса коя титла е по-сладка, ако успеят за втори път да стъпят на върха. Макар и да е съставен от доста млади състезатели в тима на червените знаят, че по-лесно е да се качиш на най-високото стъпало, отколкото да се задържиш там. Засега обаче армейците успяват да го направят.

Шампионите бързо усетиха, че от върха се пада най-лесно. През януари ЦСКА стигна дъното. Многото здравословни проблеми не позволиха на треньорския щаб да води пълноценна подготовка, наруши се игровия ритъм. Във всеки мач червените излизаха в различен състав и на моменти изглеждаха все едно за пръв път се виждат на терена.

Шестте загуби в Шампионската лига повлияха и на психическото състояние на волейболистите. Дори либерото Теодор Салпаров бе далеч от формата, в която са свикнали да го наблюдават всички. Испанската звезда Рафаел Паскуал обра всички възможни негативи заради незадоволителната си форма. По време на турнира „Атаро Клима" мнозина вече виждаха как тимът изпуска отличието.

Обратът
Най-звучният шамар върху амбициите на ЦСКА да защити титлата си удари Лукойл Нефтохимик. Ден преди мача с червените в зала „Универсиада" носителите на купата се препънаха в Левски Сиконко. На полето срещу армейците обаче все едно застана друг отбор. Тимът на Александър Попов преживя истинско унижение и спечели едва 10 точки във втората част. Какво се е случило след този двубой в съблекалнята на ЦСКА, никой не пожела да разкрие.

Още на следващия ден обаче тимът бе с друго лице. За да се стигне до смазващото предимство от 14 точки аванс пред втория в класирането. И впечатляващата серия от 12 поредни победи с едва три загубени гейма.

Левски
На обратния полюс се озова Левски. Сините започнаха впечатляващо сезона. Физически, психологически и игрово тимът на Найден Найденов превъзхождаше всички.

Още по време на надпреварата в зала „Универсиада" обаче нещо като че ли забуксува. Левски не бе убедителен срещу ЦСКА, отстъпи на Марек, измъчи се преди да стигне до успех срещу Черно море. И спечели Купата с твърде крехък аванс пред Лукойл и ЦСКА - само четири точки.

Кризата се видя и в първото дерби след „Атаро Клима" - срещу Нефтохимик като домакин. Последва тежка загуба от Арда, нещастна контузия на основния разпределител Георги Братоев и тимът стремглаво се запъти надолу.

Играчите
Въпреки не особено високото ниво на шампионата няколко състезатели направиха приятно впечатление на зрители и специалисти. Втора поредна година сред най-постоянните в ЦСКА е посрещачът Бойко Бонев. В началото на сезона след привличането на Рафаел Паскуал левичарят бе много близо до възможността да седне на пейката. Ветеранът обаче се контузи и Бойко зае неговото място без никакво притеснение.

След връщането на капитана в игра от строя излезе другият „сигурен" титуляр Иван Колев. И Попов отново се довери на Бонев. Младокът е истински черноработник и макар да не е сред топреализаторите има сериозен дял в успехите.

Същото важи и за колегата му по пост Валентин Братоев. Въпреки че в атака към юношата на Славия достигнаха най-малко топки. По-малкият от двамата близнаци обаче успя да помогне на сините. При това там където до сега имаха най-много проблеми - в посрещането. Силният му начален удар създаде неприятности на не един и два състава през сезона.

По същото време брат му Георги бе истински диригент на тима. Разпределителят се превърна в основна фигура за своите и е на път да опровергае правилото, че качествените играчи на този пост си личат едва след 30 г.

Добри думи за изявите си заслужават и либерото на сините Владислав Иванов и нападателят на Лукойл Венелин Кадънков. Последният започна сезона като диагонал, после мина в центъра, а когато се налагаше отново се връщаше като нападател.