Истината боли! Бяхме надиграни и загубихме, това е сухият факт. Прегоряхме... Прегоряхме, защото прекалено много го желаехме! Желаехме го с цената на всичко. Толкова много, че се оказа по-голямо от нас. Изяде ни, погълна ни... Извинете ме, че говоря за НИЕ. Аз не бях на полето, само на няколко метра от него.
Но всъщност бях там, посрещах всеки метеорит на Гьоцер, гоних всяка топка, за да я подам, анулирах гравитацията, за да полетя над германската блокада и да пратя топката с цялата спортна злоба на Вселената към оранжевата част на терафлекса. И не бях сам, не бяхме и шестима... Бяхме милиони! Нямаше място на полето, но всъщност имаше място за всички ни. Бяхме всички, но нямаше никой... Защото го искаме прекалено ного.
Искаме 12 момчета да направят това, което ние не правим всеки ден. Искаме тези дванайсет да бъдат победителите на народа, да си сложим техните маски и да се наречем ние победители. А те го искат повече... Заради себе си и заради нас. Искаме те да са на върха, докато ние се гънем и чекнем пред чужди доклади и мнения. Посипваме си главите с гняс, защото някой ни е посочил с пръст. Тези дванайсет са велики... Днес го осъзнах.
Хвърлиха се заради себе си, заради собствената си амбиция, но и заради мен, заради теб... Заради всички ни... Желаеха го толкова много, че изгоряха един по един като иноземни камъни в стратосферата на надеждата. Цял живот някакви хора от други страни ми обясняват, че българин значи престъпник, мафиот, гастарбайтер и марка за некачествен човек. Може би затова толкова искаме да сме там, в Лондон, в сърцето на цивилизацията.
И да им покажем, на същите тези, сочещите, че БЪЛГАРИН означава ПОБЕДИТЕЛ! Днес цяла България се събра на 81 квадратни метра, представяте ли си!?! Събрахме се и заедно паднахме... Дванайсетте, аз, вие... Но аз съм горд! Защото и те, и аз, и вие ще сме отново на крака! Усмихнете им се, прегърнете ги, както Матей и Владо с усмивка ви прегръщаха, въпреки че им се плачеше. Вдъхнете им доверие и сила, защото те го заслужават.. Аз отказвам да съм долу, а вие?
ПП. Ще се видим в Лондон...
sim_e_on
на 14.05.2012 в 19:28:14 #1Напълно се съгласявам с коментара преди мен. Ще добавя, че неизменна част от треньорската работа е изграждането на силен манталитет за победа и сплотен отборен дух у играчите. Що се отнася до първото, бих дал за пример сумото: погледнете в очите на йокодзуна, когато излезе на дохиото, и ще разберете за какво говоря. Без съмнение треньорите са наясно с това, но за съжаление повечето нямат качествата, подготовката, желанието или времето, за да го направят.