Слез 13 сезона в чужбина Ники Василев се завръща в ЦСКА. Разпределителят, който дълги години беше несменяем титуляр в националния отбор, ще се опита да помогне на родния си клуб при второто му поредно участие в Шампионската лига. В богатата си кариера 37-годишният волейболист е играл още за Катания (Ит; 1996/97), Арчелик (Тур; 1997-2003), Нефтяник (Рус; 2003-06), Ястрежебски (Пол; 2006-08) и Халкбанк (Тур; 2008/09). През последния сезон той се състезаваше под ръководството на бившия си съотборник и национален селекционер Мартин Стоев, а съотборници му бяха още двама българи - Данаил Милушев и Тодор Алексиев. Женен е за Валя Борисова, също волейболистка, играла за ЦСКА и Екзашибаши (Тур). Имат две дъщери.
Ники, трансферът ти в ЦСКА сигурен ли е?
- Как да ти отговоря. Вие в "Стандарт" знаете повече от мен, след като вече го написахте (смее се). Да, сигурен е!
- Какво те накара да избереш ЦСКА?
- Как какво? В България не мога да играя на друго място.
- Да, но в днешно време парите управляват света?
- Значи не всичко опира до пари. Причините да се прибера са много. Мислих сериозно за перспективите, които се очертават пред мен. Семеен съм, едното ми дете вече ходи на училище, трябва да помисля и за това. Постоянното местене от една държава в друга не е най-доброто решение.
- Турция последната ти авантюра зад граница ли беше и как оценяваш сезона в Халкбанк?
- За момента се очертава като последна. Лично от моето представяне през сезона съм доволен. Защитих името си на професионалист и на състезател от много висока класа. Като отбор и класиране не се представихме добре. От доста години насам отпадам още в първия кръг на плейофите. Обикновено се боря за медали.
В крайна сметка явно клубът заслужава това, защото не мога да кажа, че беше създадена най-добрата организация за претенциите и възможностите на Халкбанк.
- Отказа на Мартин Стоев да се върнеш в националния отбор за олимпиадата в Пекин, какви са отношенията помежду ви?
- На много високо ниво. С Мартин Стоев никога не съм имал проблеми. Конфликтът между нас беше измислен от някои журналисти и "доброжелатели".
Това, че съм отказал да се върна в националния отбор, не значи, че сме скарани. Решението ми беше продиктувано от съвсем други причини. Фактът, че играх под негово ръководство в Турция, показва, че не е имало нещо нередно между нас.
- Гледаш ли мачовете на националния отбор в Световната лига?
- Да, доколкото имам възможност.
- Какво е мнението ти за представянето ни?
- Ами, развиват се момчетата.
- Не звучиш много оптимистично. Защо?
- Не, напротив. Винаги може повече. Аз сравнявам състоянието на отбора преди месец и половина и това, което показаха срещу Куба сега. Не без помощта на съперника постигнахме две победи, но по-важното е, че играха добре.
- Казваш не без помощта на кубинците. Мислиш, че съперникът ни не се натегна ли?
- Не, имам предвид, че първият мач се разви така, че кубинците направиха много грешки, които ни помогнаха да обърнем резултата. От друга страна, нашите момчета играха добре, бориха се и преследваха победата до край. Куба обаче не е мерило. Мощни са физически, но не са добре тактически организиран отбор.
- Би ли коментирал играта на разпределителите?
- Не е моя работа. Има по-големи специалисти от мен, които да коментират тези неща. Пък и не е етично.
- С какво можеш да помогнеш на ЦСКА в Шампионската лига?
- Надявам се, че има какво да дам, за да се представи отборът по-успешно от миналата година.
- Какво липсва на момчетата, които играят в българското първенство?
-Някои искат да прескочат няколко етапа в развитието си.
Затова отиват неподготвени на по-високо ниво и това им изиграва лоша шега.
Има още какво да се желае в техническо отношение при по-младите. Виждаме и в националния отбор здрави, прави момчета, високи, отскокливи, мощни, но това не е достатъчно.
Още в ранна възраст трябва да се полагат повече усилия, за да се придобият техническите умения. По наше време влизаха състезатели с по няколко елемента, сега има момчета, дори в националния отбор, които играят само с един елемент. Например имат силен сервис и нападение, но нищо друго.
Може би причината е, че днес се форсират нещата. Гледа се бързата реализация - да ги вкарат в националния отбор и да ги продадат в чужбина. В чужбина обаче искат готови хора, които да им вършат работа. Много са малко местата, където ще проявят нужното търпение към някого.
- Наскоро героите от световното по футбол в САЩ '94 отпразнуваха 15 години от бронзовите медали. Тогава вашето поколение също стигна до четвъртото място в Световната лига. Мислили ли сте и вие да направите едно събиране?
- Дълги години не съм бил в България и не съм наясно как стоят нещата. Хубаво би било. Винаги когато е имало възможност и сме се събирали, е било весело. За едно голямо шоу обаче е нужна по-сериозна организация.
- И накрая, националният отбор затворена страница ли е за теб?
- Ооо, от много отдавна.
