Тазгодишното участие на националния ни отбор по волейбол за мъже в Световната лига ще е четвърто под ръководството на Мартин Стоев. 36-годишният спец, който класира нашите за олимпиада след 12 лета очакване, ще трябва да избира дали 12-те ни мача в Група С да са доказване на спечелените позиции досега или да бъдат Големия блъф за съперниците ни преди игрите в Пекин.

При всички случаи е чудесно, че нашите спечелиха виза за Китай още от раз - с третото място на Световната купа в Япония през декември. Там отидохме не по право, а с благословията на международната федерация, тоест - с "уайлд кард". За "административното" ни класиране за турнира роля изиграха бронзовите медали от световното първенство.

Само този факт е достатъчен да твърдим, че България вече е в затворения кръг на световните сили във волейбола. Извоювахме си и друго име в тази своеобрзана Масонска ложа - на единствения тим, който играе без страх срещу Бразилия. Това стана с двете ни поредни победи над абсолютния властелин в мъжкия волейбол на финалите на лигата в Русия и в Полша през 2006 и 2007 г.

Но именно заради завишените очаквания към България участието в тазгодишната Световна лига не може да бъде просто тренировка за избистряне на състава за олимпийските игри. Мартин Стоев не може да не е наясно с това. Шамарът, който ни зашлевиха финландците на европейското, още пари по бузата ни. Едва ли, както пише в Библията, сега трябва да си подложим и другата на скандинавците, водени от надменния италианец Мауро Беруто.

Мартин Стоев доказа, че е изключителен мотиватор, макар и често да го критикуват за решенията му. Яркият пример е Владимир Николов. Диагоналът бе отстранен от състава малко след встъпването на Мартин на поста национален селекционер през 2005 г. На следващата година Владо бе в основата на страхотното ни представяне на финалите на лигата в Русия, когато в първите 3 мача размазахме с по 3:0 Бразилия, Сърбия и Италия. На световното в Япония Николов бе колеблив, но тогава пък Мартин извади коза, наречен "Боян Йорданов". Именно левичарят от "Люлин" бе в основата на обрата срещу Франция - 3:2 от 0:2 гейма, който ни вкара в четворката на Мондиал за първи път от 1986 г.

Миналата година Мартин не взе Владо на европейското, но го върна в състава за Световната купа. В Япония Владо бе безспорно най-постоянният ни и полезен волейболист. В момента прави фурор с екипа на "българския" Тренто, чийто екип носи и другото ни основно "торпедо" - Матей Казийски.

Прави впечатление, че при Мартин Стоев има нахъсване на състезателите на определени постове с конкуренция. Това важи в пълна степен за диагоналите, където за двете места в състава за Пекин с Николов и Йорданов ще спорят Данаил Милушев и младия "бомбардировач" от Марек Юнион Ивкони Цветан Соколов. Последният може да бъде използван и като посрещач, което би увеличило изключително много ударната ни мощ.

На други постове - като този на разпределителя, Стоев е облякъл в "бронежилетката на незаменим" Андрей Жеков. Въпреки нападките към 28-годишния софиянец селекционерът не се отказа от него. Андрей се отблагодари с фамозната си игра при 3:2 над Русия на турнира за Световната купа - успех, който подпечата визите ни за Китай.

Но пък от друга страна за Жеков доверието на Мартин означава и липса на почивка в лигата, каквато ще бъде дадена на капитана Пламен Константинов, Евгени Иванов-Пушката и Владо Николов.

Именно на олимпиадата треньорът ни разчита като основен фактор при мотивацията сега. Тоест, той казва само едно: Има 12 места за Пекин. В момента в списъка на държавния тим има 22 имена, от които за началото на участието ни в най-комерсиалния турнир ще останат 19.

От тази гледна точка е логично "младите лъвове" като Соколов да се хвърлят да се докажат. И работата по настройката на отбора изглежда за наставника твърде лесна. От друга страна играта на Жеков би станала изключително разнообразна, защото той трябва да "пробва" всички с подаваните топки за атака.

Идва ред и на съперниците. Приземихме европейския шампион Испания още в първия ни мач на Световната купа, когато ги бихме 3:1. Може да се каже, че за "фуриите" титлата в Москва след 3:2 над домакина в Русия бе "шестица от тотото", която се улучва веднъж в живота. Нищо чудно иберийците да се окажат аутсайдерът в Група С. Имаме да си връщаме и на американци, и на финландци. Янките на удариха с 3:2 на турнира за Световната купа и ни изправиха до стената. За загубата с 0:3 от скандинавците на Евро 2007 вече стана въпрос.

Много е трудно обаче да станем първи в тази група. Ситуацията е коренно различна от предишните три участия. През 2005 г. при дебюта на Стоев като национален селекционер приоритет бяха световните квалификации. Тогава предварителната ни група бе изключително силна - с Куба, Италия и Франция. Бихме три пъти "адзурите" и останахме втори - след латиноамериканците, като бяхме класирани на пето място в крайното подреждане. Тогава имаше финална четворка. Когато последният рунд стана шестица, попаднахме в две поредни години там, като веднъж завършихме четвърти и веднъж - пети. Но класирането ни за финалите през 2006-а и 2007-а стана далеч по-лесно. Първия път имахме директен спор за първото място само с кубинците, като ги надминахме по точков коефициент. Корейците и египтяните ни бяха просто "донори".

Миналото лято пък трябваше просто да завършим втори, защото домакинът на финалния турнир - Полша, бе в нашата група. Китай и Аржентина не бяха трудни препятствия.

Трето поредно класиране ще бъде идеално за самочувствието на волейболиститите ни. Не бива това участие да бъде "проспивано" и да се тълкува като "игра на умряла лисица" преди Пекин 2008.

Но пък от друга страна трябва да се внуши респект у американците, които са ни конкуренти за медали в Китай, както и у испанците, които също имат шанс да се класират на олимпиадата - от квалификационния турнир в Германия (там са още домакините, Куба и Тайпе). А и малко да се сплашат бразилците, като се бият още веднъж, и то на тяхна земя - тази година финалите на лигата са в Рио де Жанейро. Въобще - място за отпускане няма. Задължението идва от завоюваното ни място в световния елит. Дали окончателно ще се настаним на стол с нашето име в Масонската ложа на световния волейбол, зависи от класирането ни в шестицата на лигата. Просто няма мърдане - това е истината.