Мартин Стоев изведе националния отбор по волейбол до 17 години до балканска титла. На финала бяха победени домакините от Турция. С това беше осигурена квота за Евроволей 2019 във възрастовата група.
Ето какво сподели пред BGvolleyball.bg наставникът, станал в трети в света с мъжете през 2006 година:
Защо реши да станеш треньор на най-малките национали?
- Следейки сина ми Ерик в първенството при 15-годишните, през последната година видях, че има доста талантливи деца от това поколение, които заслужават развитие. Вярвах, че може да се постигне нещо и първата крачка в тази насока е направена.
Какво е за теб постигната титла на Балканиадата?
- Страхотен старт за това поколение и сладък златен медал. За малкото време на подготовка и работа с тези деца - около двадесет дни, първото място е добър резултат.
Заяви след спечелване на финала: "тези деца ме разплакаха"...
- Да, защото е спечелен златен медал от деца, още са с чисто съзнание и радостта им беше неoписуема, моята също...
Имаш много отличия в кариерата си досега, но написа също, че това са най-ценните медали за теб?
- Да, това е сладък златен медал, детски...
Бил си треньор на мъжете, сега на децата, има ли база на сравнение и къде е по-трудно?
- С професионалисти естествено е по-лесно. Но тези деца изпълняваха тактическите задачи много добре, което е учудващо за тяхната възраст. И това е едно от нещата, повлияли за постигнатия успех.
В тази крехка възраст съумя да извадиш най-доброто от уменията на тези малки състезатели. Ти ли си добър треньор, те ли са способни волейболисти за своята възраст, и изобщо кое допринесе за този успех?
- Получи се сплав, между щаб и децата. Успехът е невъзможен без тази сплав, само играчи без треньор не става, и треньор без играчи също.
Помогна ли ти това, че имаш тийнейджър и някакъв опит с психологията на подрастващите?
- Аз тренирам деца от една година насам, те не са чак толкова малки вече. Според мен възпитанието идва от родителите, а волейболът от треньорите.
Как съумяваш да балансираш между треньор и баща?
- Синът ми Ерик е най-ощетен, защото няма право да се отпуска и за секунда. Но аз имам добър учител в лицето на баща ми, на времето беше същата ситуация, той бе треньор и баща, така че и съм преминал през тази ситуация.
Колко талантливи са тези деца?
- Доста, надявам се силно да се развиват и за в бъдеще. Тук е мястото да кажа обаче, че за успех на подрастващите, за добрата работа и изграждането им като състезатели, трябват и добри треньори, специалисти с опит и име. Гледах щаба на сърбите - Иван Милкович, Марко Самaрджич, щабът на гърците и турците също... Тоест, големи имена от близкото минало са около децата. Смятам, че това е правилният начин. С анонимници успехи не се получават и не те взимат на сериозно на международни състезания при децата, да не говорим на по-високо ниво.
Какво е бъдещето според теб на това поколение и мислиш ли си вече за Европейското догодина?
- Стартът е отличен, бъдещето надявам се да е добро. За европейското нищо не мога да кажа за момента, не сме виждали другите отбори. След квалификациите през януари 2019 година ще имаме повече информация за отборите, състезателите и тяхното ниво.
