Часове преди решителния мач срещу Сърбия в "Арена Армеец", вестник "Труд" публикува интервю с волейболната легенда на България Любо Ганев. Очакванията на един от най-обичаните играчи у нас за изхода от олимпийската квалификация, спомените от миналото и ще успее ли България да опровергае критиците, прочетете в следващите редове...

- Легендарният аржентински треньор Хулио Веласко прогнозира, че Италия безпроблемно ще спечели олимпийската квалификация в София. Съгласен ли сте с него?

- И най-големите авторитети грешат понякога. Сеньор Веласко диктуваше световната мода във волейбола като треньор на Италия, но това беше в миналия век. И явно тази емоционална връзка го подвежда днес. Италия наистина ще спечели олимпийската квалификация, но тази, на която ще е домакин. Тоест от втори опит. От първия ще сме ние. Италия има млад отбор и в София ще има възможност да се обиграе за следващия тур.

- През 80-те и 90-те години италианските медии твърдяха, че България може да победи всеки тим в света, както и да загуби от всеки. Прави ли бяха?

- Да, реално така беше. Тогава България трудно изкарваше на високо ниво цяло първенство. Имахме страхотни играчи, но бяхме изостанали много в тактическата подготовка за мачовете. Съперниците ни имаха технологии за компютърен анализ на всеки двубой. Правеха тактики, схеми, изчисляваха невралгични зони... За един мач можехме да ги направим луди, но не издържахме докрай на темпото. В онези времена само аз от нашите бях напред в технологиите. В смисъл, че имах една от първите сателитни чинии в България и хващах чужди телевизионни програми. Спомням си, че когато "Барса" купи Христо Стоичков, той идваше у нас да гледа отбора и още тогава се нахъсваше пред екрана - ще ги разбия!

- Според прогнозите големият ни съперник ще е Сърбия. Доколко тимът ще е отслабен при отсъствието на бомбардировача Иван Милкович?

- Загубата за тях е голяма. Когато на жребия за групите изтеглих Сърбия в нашия квартет, някои се хванаха за главите. Успокоих ги - други ще се държат за главите, момчета. Спокойно. Много по-лесно е да биеш Сърбия в групата, повярвайте! И да ги пратиш например на полуфинал с Италия да се трепят и на другия ден да ги срещнеш в битка за първото място.

- Възможни ли са изненади?

- Те са неизбежни в такъв турнир. Надявам се ние да вървим по сценарий към Лондон.

- Но не като този от комедията "Мисия Лондон"?

- Не, не. Но филма бих го пуснал на отбора в хотела. Сега им трябва спокойствие, усмивки, да не са напрегнати. Едно домакинство помага, но и много натоварва психически.

- Точно вие ли го казвате? Бяхте непукист и играехте в тандем с публиката...

- Така е, но всичко започваше още от лагерите, на които постоянно правех номера. Наскоро приятели ми напомниха как на игрите на добра воля в Русия бяха сложили автомат за кока-кола на всеки етаж. Беше по социалистическо и тази напитка за нас беше лукс, а в случая и... безплатна. Но стаята ми беше на петдесет метра от машината и много се уморявах, докато ходя да си наливам по няколко чашки.

- Чаши от по половин литър вероятно?

- Подробности... Важното беше, че видях количката, с която придвижват автоматите. И с нея - хоп, вкарах машината в моята стая. Дотук добре, но после от толкова пиене на кока-кола така се превъзбудих, че на мачовете направо прескачах мрежата. Добре, че нямаше допинг контрол, защото можеха да ме обвинят във вземане на стимуланти.

- Управата на федерацията имахте среща със старши треньора Радостин Стойчев. Как ви се видя преди битката?

- Радо си е Радо. Уравновесен, спокоен, но и малко подвластен на условности, на неща като "евентуално, ако..." А според мен му приляга да е по-самоуверен! Заслужава го, отвоювал си го е. Няма страшно от подобно поведение, напротив влияе зле на конкуренцията. Но всеки е различен натюрел. Аз бях на другия полюс. Излизам готов да ги убивам и като ми тръгнеше, усещах как им омекват краката. На един мач с Русия ги побърках - бомби отвсякъде. И отивам да бия сервис за мачбол. Петър Узунов върви до мен и ми целува китката. Вика: "Соколе, ти можеш! Ще направиш ас, ще ги погребеш. Помниш ли как на Белмекен те тиках към върха, за да изкараш похода? Длъжник си ми и трябва да ги потопиш." Така и стана.

- Каква атмосфера очаквате в "Арена Армеец"?

- Огнена. Ние като федерация създадохме перфектните условия. Взехме домакинство за квалификацията, направихме реклами, предизвикахме интерес и дори еуфория, билетите свършват. Дори аз нямам пропуск и ще си търся билети. Ще бъда най-високият фен и дано само да не ми подвикват да слизам на терена да бия сервис. Има често и такива случаи, но очаквам момчетата сами да решат проблемите и да ни зарадват с класиране. България доказа, че е една от шестте най-силни страни в света през последните години и заслужава да играе в Лондон.

- Имате участие на две олимпиади - в Сеул-88 и Атланта-96. Спомените ви?

- Записахме съответно пето и шесто място. Бяхме близо до медалите. Водехме 2:0 гейма на Куба и допуснахме обрат. С Холандия в Щатите съдиите ни ощетиха и вместо 2:2 стана 1:3 и "лалетата" станаха златни. Дано сегашното поколение има повече късмет. И квалификацията в София да е само началото на големия удар.

- Последно - наричат ви Царя на метана заради сегашния ви бизнес с горива. Ще скочи ли и цената на "горивото на бедните", както го наричат?

- Цената на метана винаги ще бъде три пъти по-евтина от бензина и два пъти по-малко от пропан бутана. И няма бедни-богати. Който знае на какво да заложи, ще спечели в днешните времена на криза.